Определение № 1700 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С решение №487/22.07.2024 по в.т.д. №894/23 на САС е потвърдено решение № 260056 от 25.01.2023г., постановено по т.д.№1313/2019г. по описа на СГС, с което е било признато за установено по предявения от И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. срещу СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“ иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК, че на основание чл.97, ал.1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г.- наследници на починалия съдружник К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт - Г., К. и с-ие“ със седалище в [населено място] от друга. Решението е постановено при участието на И. Я. К. и Я. И. К., като трети лица помагачи на страната на ответника / в качеството им на приети с договор по чл.78 т.1 ТЗ за нови съдружници в продължилото дейността си след смъртта на съдружника К. Г. СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“ /

В касационната жалба, подадена от пълномощника на СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“, се развиват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и нарушаване на материалния закон. Страната счита, че: съдът не е изяснил конкретното съдържание на текста на дружествения договор относно възможността по чл.97, ал. 1 от ТЗ да се предвиди отклонение от общото правило за прекратяване на правосубектността на събирателното дружество със смъртта на някой от неговите съдружници. Поддържа се, че от клаузата на чл.26 от дружествения договор вр.чл.18 от същия следва изводът, че за да може наследниците на починал съдружник да станат съдружници в същото дружество е необходимо изричното им приемане от преживелите съдружници. Изразява се становище, че посочените уговорки са валидни, тъй като при сключване на учредителния договор по чл.78 и сл.от ТЗ страните са свободни да уговарят допълнителни условия, ред и изисквания, включително извън тези по чл.97,ал.1, изр. второ от ТЗ, които да се прилагат при възникването на членствено правоотношение между събирателното дружество и наследниците на починал съдружник. В този смисъл предвиденото в дружествения договор условие за изрично приемане на наследник на починалия съдружник не противоречи на морални правила и не накърнява правния интерес на ищците, защото същите във всички случаи разполагат с правото да получат стойността на дела на техния наследодател. Посочва се,че необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е разгледал и не се е произнесъл по допустимостта на настоящото производство, с оглед неуважаване на искането за спиране на т.д.№ 1313/2019г на СГС при наличието на висящ съдебен спор с преюдициално значение, по който било образувано т.д№2167/2022г.на СГС. С непроизнасянето на съда по това искане било осъществено процесуално нарушение, което имало отношение към допустимостта на производството. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на последните двама жалбоподатели се сочи, че е налице основание за това чл.280 ал.2 пр.2 и предл. трето ГПК и чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

С касационни жалби от страна на И. Я. К. и Я. И. К.- трети лица помагачи на страната на ответника/ в качеството им на приети с договор по чл.78 ТЗ за нови съдружници в продължилото дейността си след смъртта на съдружника К. Г. СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“ / се обжалва същото въззивно решение с оплаквания за материалноправна незакосъобразност, изразяваща се в нарушение на чл.97 от ТЗ, от съдържанието на който следвало, че когато в учредителния договор на СД е прието,че последното не се прекратява със смъртта на съдружник, то наследниците на починалия съдружник, пожелали да встъпят в членствено правоотношение можело да направят това само при условията на т.26 от Дружествения договор- ако бъдат приети. След като наследниците не са приети, то това било достатъчно за отхвърляне на исковете им. Изложени са подробни разсъждения в защита на тезата, че членственото правоотношение не се наследява и че наследниците на починал съдружник в събирателно дружество не встъпват в членственото правоотношение автоматично.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на последните двама жалбоподатели се сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 -т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 ГПК.

Ответниците по жалбите-ищците И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Производството пред СГС е образувано искова молба, подадена от И. Г., М. Г. и Надежда Г., с която са предявени срещу СД „ИНТЕЛСОФТ- ГРИГОВОТОВ, К., СИЕ“ искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. чл.124 ГПК за установяване, че ищците са в членствени правоотношение с ответното дружество. Изложение са твърдения, че наследодателят на ищците- К. Г. е бил съдружник в ответното дружество, като на 13.04.2018 г. същият е починал. Сочи се, че след смъртта на съдружника К. Г. ищците, в качеството на негови наследници, в тримесечен срок са отправили до дружеството-ответник искане за встъпване по чл.97 ТЗ, вр. с чл.24 и чл.26 от дружествения договор, но последното отказва да ги признае за съдружници. Сочат, че след като в дружествения договор е уговорено, че дружеството не се прекратява при смърт на съдружник, ищците като наследници на починалия съдружник, с подаване на заявления до дружеството са встъпили. Поискано е да бъде установено, че

съществува членствено правоотношение между тях и ответното дружество, както и да се изключи съдружникът Я. К. първоинстанционният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на членственото им правоотношение, доколкото същите твърдят да са станали съдружници в ответното дружество, а последното с извънпроцесуалното си поведение изрично оспорва те да са придобили това качество.

Съдът е приел, че ищците са встъпили в членствено правоотношение с ответното дружество и са придобили членствени права в качеството на съдружници, доколкото са доказали в процеса осъществяването на фактическия състав на чл.97, ал.1, изр.3- то от ТЗ към 20.06.2018 г., тъй като по делото е установено, че К. Г., техен наследодател, е починал на 13.04.2018 г., че с разпоредбата на чл.24 от дружествения договор от 16.03.2009 г. е уговорено, че смъртта на един от съдружниците не е основание за прекратяване на дружеството, което означава, че от настъпване на смъртта на съдружника К. Г. в полза на ищците, в качеството им на негови наследници, е възникнало на основание чл.97 ал.1 ТЗ правото да изявят желанието си да встъпят в членственото правоотношение в тримесечен срок от откриване на наследството, т.е до 13.07.2018 г. Първоинстанционният съд е посочил, че за встъпването на ищците в членствено правоотношение с ответното дружество не е необходимо да се изразява съгласие от другия учредител, тъй като сочената от ответника клауза на т.26 от дружествения договор, която по същество препраща към клаузата на т.18 и въвежда изискване да е налице изразено от другия съдружник съгласие за приемане на наследника, е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ. В т.18 от дружествения договор като предпоставка за приемане на нови съдружници е предвидено общото съгласие на учредителите, но същата не следва да се прилага по отношение на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ на наследниците на починал съдружник, защото тази клауза урежда хипотезата на приемане на нови съдружници, т.е хипотезата на възникване на ново членствено правоотношение между дружеството и новия съдружник, а в хипотезата на встъпването на наследника на починалия съдружник е налице „заместване“, при което членственото правоотношение продължава да съществува със същия обем на права и задължения, но страна по него вече е наследникът/наследниците на починалия съдружник. Прието е, че клаузата на т.26 от дружествения договор е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ, която не позволява да се предвиждат други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник освен изразеното от него желание за встъпване в тримесечен срок от откриване на наследството. В заключение съдът е изтъкнал, че останалата част от възраженията, сторени от ответника и третите лица-помагачи, се опират на факти, които следва да се подведат под нормата на чл.95 ал.2 ТЗ, но те не могат да бъдат основание за отричане на правния ефект на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ.

Въззивният съд на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд щато е приел същите за правилни относно гореизложеното.

По отношение на оплакванията въведени във въззивните жалби съставът на САС е изложил следното:

Съгласно чл.93, т.4 от ТЗ при смърт на един от съдружниците, събирателното дружеството се прекратява по силата на изричната разпоредба на закона, с оглед неговия персонален характер като дружество на личността. Нормата е диспозитивна, поради което при наличие на уговорка, изключваща приложението на този текст на закона, последната следва да намери приложение като императивна правна норма, уреждаща статута на дружеството. Правните последици при смърт на съдружник са свързани с обстоятелството, че събирателното дружество се прекратява по силата на закона, след като не е било уговорено друго в учредителния договор. Когато съдружниците са уговорили друго, то те са изключили приложението на посочената разпоредба и следва да бъде зачетена тяхната воля. В подкрепа на извода, че дружественият договор може да предвиди изключение от правилото на чл.93, т.4 от ТЗ, е разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник.

Въззивният състав се е позовал на това, че в конкретния случай в т.24 от дружествения договор е предвидено, че при напускане, смърт, поставяне под запрещение на един от съдружниците, дружеството не се прекратява. В чл.26 от дружествения договор пък е предвидено, че при смърт на някой от съдружниците, наследниците могат да бъдат приети по реда, установен в договора или да им се изплати стойността на дяловото участие на починалия съдружник. В т.18 е регламентирано, че нови съдружници се приемат с общо съгласие на учредителите. Както правилно е посочил и СГС в своето решение, в процесната хипотеза не може да се приложи предвиденото в т.18 от дружествения договор, доколкото последната предвижда реда за приемане на нови съдружници, каквато хипотеза не е налице. Следва да се изтъкне че в обсъжданата разпоредба изрично е предвидено общо съгласие на „учредителите“, каквото в случая не може да бъде формирано и което изначално прави неприложима разпоредбата на т.18 от дружествения договор.

Според съда от съществено значение в случая е и обстоятелството, че ако не бъде дадено съгласие от другия съдружник, то тогава дружеството ще бъде прекратено и по този начин ще бъде игнорирана изричната воля на учредителите, че същото ще продължи да съществува. Освен това разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.2, предл.2 от ТЗ не предвижда други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник, освен изразеното в срок от него желание за встъпване. Доколкото нито в закона, нито в дружествения договор е предвидено като условие за встъпване на наследника в дружеството наличието на изразено от другия съдружник съгласие, а и да бе предвидено, то същото би противоречало на закона, то не може да се приеме, че една от предпоставките наследниците на починалия съдружник да встъпят в дружеството, е да има решение или съгласие на преживелия съдружник, като разширяване полето на приложението на т.18 от дружествения договор е немислимо. С оглед на това, съдът намира, че между дружеството и лицата И. К. Г., М. К. Г. и Надежда Г. Г. е възникнало членствено правоотношение и предявеният иск с правно основание чл.71 от ТЗ, вр.чл.124,ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

От страна на подалите КЖ И. Я. К. и Я. И. К.- трети лица помагачи на страната на ответното дружество като основание за допускане на касационен контрол се сочат, както следва:

По КЖ на И. К.:

Навежда се вероятна недопустимост на съдебното решение, като постановено при наличие на висящ спор по друго правоотношение, за което твърди, че се явява преюдициялно за настоящия спор и следователно е следвало производството по последния да бъде спряно на основание чл.229 т.4 ГПК.

Твърди се също така противоречие в произнасянето на въззивния съд с практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р №440/18.06.2007 г. по т.д. 177/2007 г. на ТК и Р № 113/14.08.2017 по т.д. №1407/2016 г. на ТК,Второ т.о. по въпроса: Прекратява ли се членственото правоотношение на съдружник в СД с неговата смърт;

По КЖ на Я. К.:

Излагат се множество въпроси, които се свеждат до следните групи:

1.Основани на процесуални нарушения от страна на въззивния съд на чл.272 ГПК при препращане към мотивите на първоинстанционния съд; за задълженията на въззивния съд да изложи свои мотиви по всички доводи и възражения на страните;

2. Относно приложението на правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД при тълкуването от съда на уговорката от учредителния дружествен договор относно продължаване дейността на СД след смъртта на съдружник и възможността или задължението на СД да приеме за съдружници неговите наследници по закон;

Навежда се и вероятна недопустимост на съдебното решение, като постановено при наличие на висящ спор по друго правоотношение, за което твърди, че се явява преюдициялно за настоящия спор и следователно е следвало производството по последния да бъде спряно на основание чл.229 т.4 ГПК.

В изложението към КЖ от страна на СД „Интелсофт- Г., К. и с-ие“се навеждат като основания за допускане на касационно обжалване следните такива:

Вероятна недопустимост на съдебното решение, като постановено при наличие на висящ спор по друго правоотношение, за което твърди, че се явява преюдициялно за настоящия спор и следователно е следвало производството по последния да бъде спряно на основание чл.229 т.4 ГПК-чл.280 ал.3 изр.2 ГПК.

Очевидна неправилност, изразяваща се в отказ на въззивния съд да индивидуализира и възпроизведе в самото решение оплакванията на страната във въззивна жалба за отстраняване на съответните оплаквания за допуснати конкретни нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционвния съд; отказът на съда да приложи правилата за тълкуване на договори, съгласно чл.20 ЗЗД по отношение на изразената воля на страните в учредителния дружествен договор относно продължаване дейността на СД след смъртта на съдружник и задължението на СД да приеме за съдружници неговите наследници по закон; пълна и частична липса на мотиви по тълкуването на договора.

Основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК по въпросите:

1. За задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените с тях релевантни за спора факти във връзка с всички доводи и възражения на страните;

2. За приложението на чл.20 ЗЗД, т.е. на съдържащите се в тази разпоредба правила за тълкуване на договори по отношение на изразената воля на страните в учредителния дружествен договор относно продължаване дейността на СД след смъртта на съдружник и за начина, по който стават съдружници неговите наследници по закон; По този въпрос се твърди се противоречие с практиката на ВКС в посочените решения по чр.290 ГПК: Р №177/30.01.2018 г. по т.д. № 835/11 на Второ т.о. и Р №46/07.03.2018 по гр.д. № 2489/2017 на ІV г.о. на ГК;

Твърди се и налична хипотеза за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК по отношение на необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл.97 ал.1 изр.2 ТЗ във вр.с чл.80 ТЗ, 78 ТЗ и чл.68 ТЗ.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касация на обжалваното въззивно решение само на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК по въпроса: За приложението на съдържащите се в разпоредбата на чл.20 ЗЗД правила за тълкуване на договори по отношение на изразената воля на страните в учредителния дружествен договор относно уговорката за продължаване дейността на СД след смъртта на съдружник и за действителната воля на страните по този договор за съществуването на задължение за СД да приеме за съдружници неговите наследници по закон; Касационен контрол следва да се допусне за проверка за съответствие на въззивното решение с приетото по този въпрос в практиката на ВКС решения по чл. 290 ГПК: Р №177/30.01.2018 г. по т.д. № 835/11 на Второ т.о. и Р №46/07.03.2018 по гр.д. № 2489/2017 на ІV г.о. на ГК;

С оглед допускането на касационен контрол на това основание,не следва да се излагат основания за неоснователността на останалите посочени от страните други основания за това. По отношение на наведените оплаквания за недопустимост, съставът на ВКС ще вземе отношение при произнасянето си с решение по чл.290 ГПК.

С оглед изложеното, съдът