Определение № 1310 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост в сграда с адрес [населено място], [улица] ,чрез адв. А. О. от АК Пловдив срещу решение №4321 от 04.07.2025г по в. гр.дело №3453/2024г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 25.10.2023г по гр.д №30297/2022г на Софийски районен съд Отхвърлен е иск на етажните собственици ,основан на чл. 50, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника „Юробанк България” АД, да заплати сумата 13250лв с която неоснователно се е обогатил Ответникът е наемател на самостоятелен обект в сградата ,ползван за банков офис и искът е основан на обстоятелството ,че ползва фасадата -обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС, без да плаща наем на етажната собственост за разположените рекламно–информационни табели. При въведените от страните твърдения е изяснено ,че наемният договор на ответника предхожда възникването на етажната собственост в новопостроената сграда със смесено предназначение на посочения адрес в [населено място] и че още тогава наетият обект е преустроен в банков офис по одобрен архитектурен проект ,като разположените на фасадата над банковия клон фирмени надписи-указателни табели,са монтирани съгласно разрешение за строеж по чл.154,ал.5 ЗУТ и са елемент от визията на сградата,на което обстоятелство ответникът е основал възраженията си при оспорване на иска. Въззивният съд е посочил, че фасадата на сградата, включително в частта върху която са поставени съответните указателни табели, е обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС, но не е налице неоснователно обогатяване на ответника като владелец/ държател,за което е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт, или група факти.Такава връзка би имало при ползването без правно основание от несобственика - ответник, на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца,от което произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период В случая решаващо е изтъкнато ,че условието не е налице: Ответникът е наемател по сключен договор с несобственика – наемодател,държи имота за наемодателя си, заплаща цена за ползването на имота – банков офис ведно с всичките му принадлежности и съобразно одобрения проект /след изменението/,който включва и процесните табели, т.е. налице е противопоставимо правно основание, на което ответникът ползва, а обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или от обща група факти.Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на веща на ответника – наемател, като въззивният съд се е позовал на установената практика на ВКС в решение № 18 от 9.01.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г., III г. о. на ВКС. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, като според защитата разместването на имуществените блага в случая води но обратен извод по основанието на иска .В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по два въпроса: 1)В кои случаи е налице „липса на правно основание” ,като предпоставка за неоснователно обогатяване, по който въпрос се изтъква противоречие с реш.№394/2015г по гр.д №3034/2015г на Четвърто г.о на ВКС; 2) Неоснователното обогатяване включва ли хипотеза на спестяване на разходи за сметка на претърпялото обеднаване лице, по който въпрос се сочи противоречие с реш. №565/2024г по гр.д №5249/2023г Трето г.о на ВКС В отговор ответникът„Юробанк България” АД оспорва наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване визирани в чл. 280,ал.1 ГПК ,тъй като въпросите нямат необходимото значение за изхода на правния спор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът и на двата формулирани въпроса, първият от които е поставен твърде общо и аналитично, няма да обосноват други изводи по спора в решаваща за изхода на делото насока, различни от вече направените. След като по делото не е спорен факта на сключения с първоначалния собственик на сградата наемен договор и е изяснен неговия предмет,съгласно установената практика на ВКС този договор е разглеждан като основание за имуществено разместване,тъй като е възмезден. На засегнатият в решението на СГС въпрос противопоставим ли такъв договор за наем, сключен от предишния собственик на вещта, на собственик ,придобил наетата вещ отчасти ( частен случай на която хипотеза и е разгледаната, предвид последващо възникване на етажна собственост) принципен отговор дава уредбата в чл.237,ал.2 ЗЗД, от която норма,както и от уредбата в раздели Трети и Четвърти на ЗС/ съсобственост, етажна собственост/ следва,че в отношенията между наемателя и собственика/етажните собственици/ по повод ползването и имущественото разместване свързаното с него,завареният наемен договор не е „липса на основание” както се постулира във въпроса. По въпроса за предпоставките на иска по чл. 59ал.1 ЗЗД е налице трайно установена практика на ВКС, включително в ППВС №1/28.05.1979г ,съобразена от въззивния съд. Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В изтъкваното от защитата решение по гр.д №3043/2015г на ВКС не се съдържа правно разрешение подкрепящо тезата на касатора. В разгледания по това дело случай предпоставките за успешно провеждане на субсидиарния иск по чл. 59 ал.1 ЗЗД за ползи от които ищецът е лишен са били налице за собственика,предвид вече прекратен с изтичане на срока наемен договор, сключен за чужд имот. В случая по настоящето дело въззивният съд е дал правно разрешение по предпоставките на субсидиарния иск при други факти. Тези факти, решаващо преценени във връзка с условието обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или обща група факти,не се отчитат от касатора и при формулирането на втория въпрос в изложението, който се поставя неотносимо.Като наемател ответникът „Юробанк България” АД не си е спестил разходи за ползваната част от фасадата над банковия офис,на която са поставени процесните информационни табели,тъй като ползването им е включено в наемната цена, която плаща. Въззивният съд се е позовал на относимата за случая практика на ВКС опредметена в решение №18/2024г по гр.д № 374/2023г Трето г.о и цитираната в същото решение съдебна практика. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата за защита от юрисконсулт,определени на сумата 60 евро, на основание чл.78, ал.8 ГПК Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.