Определение № 1067 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1867/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора против решение № 164/16.05.2023 г. по т.д.№ 5/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което, след отмяна на решение № 867/19.10.2022 г. по гр.д.№ 932/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, са уважени предявените от „Еврика ЗМ“ ЕООД против касатора обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като Областна дирекция „Земеделие „ – Стара Загора е осъдена да заплати на „Еврика ЗМ“ ЕООД обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на сключения между страните договор за услуга № 30-021/03.12.2020 г., в размер на 21 099 лева, както и неустойка, в размер на 9 491,04 лева, на основание чл. 31 от същия договор. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на постановеното въззивно решение. Досежно недопустимостта се позовава на съобразено от въззивния съд поведение на ответника, възприето като неизпълнение на договорни задължения, в период - 31.03.2021 г. – 27.07.2021 г., различен от посочения от ищеца - 17.06.2021 г. – 19.10.2021 г.. Недопустимо намира и присъждането на двукратно обезщетение за едни и същи вреди, доколкото наред с обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД е присъдена и кумулативно неустойка, като отнапред договорено по размер обезщетение за същите вреди. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 82, ал. 1 ЗЗД, тъй като са обезщетени непредвидими и не в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението му вреди. Тези неправилни изводи по приложението на материалния закон се сочат и като резултат от съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - необсъдени възражения на ответника и свързани с тях доказателства, относно релевирания от ищеца период на неизпълнение и за обусловена от бездействие на самия ищец вреда, поради непредприета организация на вече възложените две обучения, в периода след отпадане на противоепидемичните мерки, за които ответникът не счита, че е дължал повторно възлагане. Касаторът намира, че съдът неправилно е присъдил неустойка, уговорена за забава, противно на приетото, за уважаване иска по чл. 82 ЗЗД, пълно незпълнение на договора от възложителя. По начало счита, че липсват мотиви за основателността на уважения иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД. Основно се акцентира на непредвидимост на обезщетените вреди, тъй като при сключването на договора и при обусловеност, съгласно същия, на дължими от изпълнителя действия само въз основа на отправено изрично възлагателно писмо, възложителят Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора не е могъл и не е бил длъжен да предвиди сочените вреди, като последица от преждевременно сключени с трети лица, в качеството на подизпълнители, но в изпълнение на все още невъзложени на „Еврика ЗМ„ ЕООД дейности по изпълнение на сключения договор за обществена поръчка. В този смисъл, сключването на договорите с трети лица касаторът визира действия извън „обичайното стечение на обстоятелства„. Ответната страна - „Еврика ЗМ„ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че липсва формулиран правен въпрос / без такъв да са фактологичните въпроси, отговор на които е възможен само съобразно конкретиката на спора, в производство по чл. 290 ГПК и след преодоляване фазата по селекция на касационните жалби /. Не счита, че е обоснован и допълнителен селективен критерий по поставените въпроси. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, но само в частта му, в която Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора е осъдена да заплати на „Еврика ЗМ „ЕООД обезщетение, на основание чл. 82 ЗЗД, в размер на 21 099 лева. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по уважаване иска, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвид цената на същия и на основание чл. 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Липсва връзка на акцесорност между двете претенции, която по необходимост да предпоставя касационната обжалваемост на решението, в тази му част, от касационната обжалваемост на решението в останалата му част, с оглед избягване на противоречиви правни резултати. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Еврика ЗМ“ ЕООД претендира обезщетение за претърпяна загуба, в причинност с неизпълнение от ответника на сключения помежду им договор № 30-021/03.12.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет услуга по организиране и провеждане на 5 двудневни и 4 тридневни специализирани обучения на служителите на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора. Обезщетението от 21 099 лева ищецът съизмерява със сбора от сумите на заплатени от него на трети лица неустойки – по сключени с тях, в качеството им на подизпълнители по сключения с ответника договор, 7 договора, от които: един- с дружество - туроператор „Бон – тур БГ„ООД, за осигуряване хотелско настаняване на служителите на ответника, включени в специализирани обучения и шест - с физически лица – преподаватели, за провеждане на съответните обучения. Всички договори са сключени на 15.03.2021г., със срок до 03.12.2021г., като съдържат неустоечна клауза, за дължима при едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя „Еврика ЗМ „ЕООД неустойка, в размер на 30 % от стойността на договора, т.е. от уговореното в същия възнаграждение. Ищецът се позовава на предприето от него едностранно прекратяване на тези договори и съответно заплащане на дължимите неустойки – доказано по делото, по причина виновното поведение на ответника, който в срока на сключения с ищеца договор, предвиден в чл. 4 – „ до изпълнение на всички поети от страните задължения, но за не повече от 12 месеца, считано от сключването му „, т.е. до 03.12.2021 г., не е възложил на ищеца уговорените обучения, независимо от демонстрирана от същия готовност да изпълни. Позовава се на изпратени му две възлагателни писма от 11.03.2021 г.– за организиране на две двудневни обучения на 30 служителя, по темите „ Здравословни и безопасни условия на труд на служителите на ОДЗ при работа, сигурност и безопасност на работа „ и „ Защита на земеделските земи от пожари и контрол по предотвратяването им „. Твърди, че е предприел организацията на семинарите в периода 25 - 27 март 2021 г., с посочване на дати и място с отговори на възлагателни писма, от 15.03.2021 г., представени по делото. Провеждането им на посочените дати се осуетило поради форсмажорни обстоятелства - обявени временни противоепидемични мерки, във връзка с разпространението на Covid 19, за периода 22.03.2021 – 31.03.2021г.. С последващи писма от 17.06.2021г. ,02.09.2021г., 13.09.2021г. и 14.09.2021г. ищецът поканил ответника да предприеме необходимите действия за започване изпълнението на сключения договор, т.е. да му бъде възложена организацията на уговорения брой и с конкретна тема семинари, заявявайки готовност за изпълнение. В исковата си молба визира период на бездействие на ответника от 17.06.2021г. до 19.10.2021г. Сочи, че ответникът не е предприел възлагане, като във връзка с предявеното му от ищеца „възобновяване на дейностите по договора“, с писмо № 15 от 02.09.2021г., се е позовал на обективна невъзможност – ангажираност на служителите в провежданата кампания по сключване на доброволни споразумения за ползване на земеделски земи за стопанската 2021г. – 2022 г. и извършването на теренни проверки / конкретно за предложените дати за провеждане на вече възложените 2 семинара – 16,17 и 18 септември 2021 г. - писмо изх. № ПД -05-4-11/14.09.2021г. /. Позовавайки се на същата обективна невъзможност за провеждане и на останалите предвидени обучения, ответникът е прекратил предсрочно договора, с писмо от 19.10.2021 г. Предвид последното и като оспорва наличието на невиновна невъзможност на ответника да му възложи провеждането на договорените обучения, респ. да приеме изпълнението, ищецът претендира обезщетение за понесени вреди, в размер на заплатените на подизпълнителите неустойки, но предявява и иск, основан на чл. 31 от сключения договор, за неустойка, в размер на 9 491,04 лева. Ответникът оспорва исковете, като този за неустойка, на основание чл.31 от договора, счита изначално неоснователен, тъй като клаузата предвижда обезщетение за вреди от забавено изпълнение, а не от пълно неизпълнение, каквото се сочи и е предмет на установяване и по иска, основан на чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По начало намира недопустимо кумулирането на обезщетение по чл. 82 ЗЗД и неустойка, за обезщетяване на едни и същи вреди. Оспорва настъпили в причинност с поведението си вреди за ищеца, тъй като насрещно задължение за същия в изпълнение на сключения договор възниква едва с отправянето на възлагателно писмо, но по отправените две възлагателни писма обучението е осуетено поради форсмажорно обстоятелство - наложени временни противоепидемични мерки, спрямо първоначално определените дни за провеждане и обективна невъзможност за отделяне служителите му от работа, в предложения по - късен период, вкл. и по отношение останалите предвидени обучения. Ответникът акцентира на обстоятелството, че ищецът не е съгласувал с него начина и организацията за провеждане на обученията, вкл. изпълнението чрез подизпълнители и конкретните лектори, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 3 от договора. Навежда довод за тенденциозно сключване на договорите с подизпълнители, единствено с цел реализиране настоящата претенция, съответно – сключванвето им на дата, различна от посочената - 15.03.2021г., оспорвайки я като действителна дата на договаряне, както и оспорвайки договорите с трети лица за симулативни / какъвто е смисълът на неточно заявеното оспорване на „верността им„ /. Акцентира на ненужното и нелогично сключване на договорите с подизпълнители, за срок от 15.03.2021г., въпреки че към този момент са възложени само две от общо 9 предвидени обучения, т.е. без възлагане за останалите седем, и до 03.12.2021г., въпреки че съгласно чл. 5 от сключения между страните договор срокът за организиране и провеждане на всяко конкретно обучение е 15 календарни дни от датата на писменото възлагане и предаване необходимите изходни данни и информация от възложителя. В този смисъл, страната противопоставя довод, че визираните вреди са изцяло в причинност с поведението на ищеца, вкл. поради неразумното му ангажиране с неустоечни клаузи. Ответникът оспорва и реално извършени плащания на неустойки в полза на подизпълнителите. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. За да промени правния резултат и уважи и двата иска, въззивният съд е приел следното: съгласно договореното, за изпълнителя не е възникнало задължение да съгласува с възложителя условията по изпълнението, предвидени в чл.11 от Приложение № 1 към сключения договор, с изключение на предвиденото в т. 13, но в 7 - дневен срок преди съответното обучение. Предвид това, несъстоятелно е възражението на ответника, че е налице - обуславящо собственото му - неизпълнение на ищеца. Съдът е приел, че сключените с подизпълнители договори са в изпълнение на възложеното с двете възлагателни писма от 11.03.2021 г., съгласно чл. 1, ал. 1, т.1 от договора, който не съдържа забрана за договаряне с подизпълнители, а последното е и житейски оправдано. Приел е, че чл. 3, ал. 1 от договора не намира приложение в настоящата хипотеза и изпълнителят не е бил длъжен да уведоми възложителя за ангажирането на подизпълнител, тъй като такова задължение би възникнало само ако би упоменал такъв в офертата си до възложителя. Позовавайки се на чл. 28, т. 1 и т. 5 от договора съдът приема, че за възложителя е възникнало задължение да приеме изпълнението на услугите от ищеца, когато отговарят на договореното, както и да му окаже необходимото съдействие във връзка с изпълнението. На това задължение кореспондира поетото с чл. 25, т. 2 от договора право на изпълнителя да получи необходимото съдействие от възложителя Оттук насетне съдът е разгледал писмата на ищеца до ответника от 17.06.2021 г., 13 и 14 септември 2021г., изразяващи готовността му да престира като предложено изпълнение, на което кореспондира възникнало за възложителя задължение да възложи изпълнението, при това в качеството му на необходимо за изпълнението на ищеца съдействие. Следователно, за периода 31.03.2021 г. / отпадане на противоепидемичните мерки до 27.07.2012 г. / датата на заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с която са възложени дейностите, противопоставени от ответника като причина за невъзможност да осигури служители за обучения / според въззивният съд е съществувал разумен и подходящ за изпълнение срок от 4 месеца, в които за ответника не е съществувала невъзможност за изпълнение / макар предходно да е прието, че за същия задължение е възникнало след 17.06.2021 г. /. Като е приел за установено заплащането на неустойки от ищеца, в полза на трети лица – подизпълнители, в общия размер от 21 099 лева, както и че намаляването на имуществото му с тази сума съставлява предвидима, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, въззивният съд е уважил предявения иск по чл. 82 ЗЗД, в претендирания размер. Уважен е за същите вреди / доколкото не са заявени от ищеца, нито коментирани от съда други / и иска за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въпреки че чл. 31 от договора визира неустойка за забава в изпълнението на страна по същия, а предходният иск е уважен поради пълно неизпълнение, каквото се и твърди, доколкото договорът е окончателно прекратен, без предприето – според ищеца и съда - каквото и да било изпълнение от страна на ответника. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за прието от съда неизпълнение на едно и също договорно задължение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с приетото в решения по т.д. № 1141/2010 г. и т.д.№ 450/2011 г. на І т.о. и гр.д.№ 1549/2000 г. на V г.о. на ВКС; 2/ Длъжникът по договор за услуга / организиране на обучение / отговаря ли за вредите, които е понесъл кредитора, в резултат на договорени между него и трети лица и заплатени неустойки, които вреди не биха настъпили при обичайно стечение на обстоятелствата ? - допълнителният селективен критерий е обоснован в идентична хипотеза, с решение по т.д. № 3625/2015 г. на І т.о. на ВКС; 3/ Заплатените от изпълнителя по договор за услуга / организиране на обучение / неустойки от трети лица представляват ли предвидими преки и непосредствени вреди по вина на възложителя по договора, настъпили при обичайно стечение на обстоятелствата ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в същата хипотеза, с решения по т.д.№ 3625/2015 г. на І т.о., т.д.№ 48/2013 г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.№ 317/2014 г. на І т.о. на ВКС; 4 / Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на всеки от предявените искове, в които да обсъди доводите, доказателствата и възраженията на страните ? - сочи се противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 на ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава на вероятна недопустимост / по съображенията изложени по-горе /, както и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – поради липса на мотиви за уважаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, само предвид несъобразяване на съда с периода на визирано от ищеца бездействие на ответника, в изпълнение на задължения по договора, доколкото исковете се основават на липса на каквото и да било изпълнение от негова страна, в качеството на възложител. Конкретизацията на период от ищеца е с оглед връзката му с релевирани, относими към преценка за възникване отговорността на ответника, обстоятелства. Съобразяването на друг период, вместо посочения, без същия да индивидуализира предмета и/или основанието на иска, не води до произнасяне на съда по друг, вместо по предявения иск, а единствено до произнасяне в несъответствие с твърденията на самата страна, подлежащо на преценка за правилност, а не за недопустимост. Същото важи и по отношение довода за недопустимост, поради уважаването и на двата иска, но в обезщетяване на едни и същи вреди – не се касае за произнасяне в отклонение от предявеното, поради липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на всяка от претенциите, поради което правилността на кумулативното обезщетяване подлежи на преценка по същество. Позоваването на очевидна неправилност, касаеща произнасянето на въззивния съд по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в която част въззивното решение се явява окончателно, е несъстоятелно, поради тази причина – не касае предмета на допустим касационен контрол. Втори и трети въпроси са формулирани по начин, който не предпоставя еднозначен, общоважим отговор по приложението на чл. 82, ал. 1 ЗЗД, при това - ако биха били съобразени в хипотезиса им всички, относими към конкретния случай предпоставки. В този смисъл, въпросите от една страна не изчерпват релевантните за отговор, с оглед конкретиката на спора предпоставки, а от друга - съдържат и неизводима от решаващите мотиви на въззивния съд предпоставка – че тези вреди не биха настъпили при „обичайно стечение на обстоятелствата“ / като самата квалификация – „ обичайно стечение на обстоятелствата„ - предполага многобразие от хипотези /. Но и да биха били изчерпани всички релевантни предпоставки за отговор, въпросите не биха били правни - позволяващи универсален отговор по приложението на чл.82 ЗЗД, извън конкретно установената фактическа обстановка. Това изключва удовлетворяването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. С конкретната им формулировка касаторът се домогва до отговор, че всяка вреда, обусловена и от договаряне с трети лица, в изпълнение на сключения със страната по спора договор, съставлява непредвидима за тази страна последица от неизпълнението й по този договор, но подобен извод не следва от цитираната съдебна практика, даваща отговор именно в контекста на конкретно разгледаните обстоятелства по сключване и изпълнение / неизпълнение. Четвъртият въпрос е обоснован с липсата на мотиви по уважения иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, но доколкото в тази му част въззивното решение не подлежи на касационен контрол, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, то и въпросът се явява извън обхвата на допустимата касационна жалба. Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване,а се явява обоснован с цитираните решения на ВКС и допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не се явява относим единствено към разглеждането на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по който въззивното решение се явява окончателно. Ищецът не е претендирал, в обезщетяване с иска по чл. 92 ЗЗД, вреди, различни от предявените с този по чл. 82 ЗЗД, нито иска по чл.82 ЗЗД е предявил за присъждане на разликата между сумата на неустойката и действителния размер на претърпените вреди от едно и също неизпълнение на ответника. При това, клаузата на чл. 31 от договора не урежда компенсаторна по вид неустойка за неизпълнение, каквато само би могло допустимо / но при съблюдаване на възприетото в цитираната практика недопускане неоснователно обогатяване на кредитора / да се кумулира с така предявеният иск за обезщетяване на вреди, според предмета и основанието му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение