Определение № 1582 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 503/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по постъпили частни жалби от „Юлстрейд“ ООД и ЕТ „Марио Асенов - Юлстрейд - Юлиян Кирилов“, с пълномощник адв. М. Л., против разпореждане № 397 от 17.12.2024 г. по в. гр. д. № 280/2024 г. по описа на Окръжния съд - Монтана, с което се постановява връщането на:

• касационна жалба вх. № 4868/4874 от 18.11.2024 г. на „Юлстрейд“ ООД срещу решение № 259 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 280/2024 г. на Окръжния съд- Монтана в частта му за потвърждаване на решение № 8 от 10.01.2024 г. по гр. д. № 527/2022 г. на Районния съд - Лом относно правното действието на договор за аренда от 06.10.2016 г., вписан на 07.10.2016 г., и

• касационна жалба вх. № 5057/5077 от 26.11.2024 г. на ЕТ „Марио Асенов - Юлстрейд - Юлиян Кирилов“ срещу решение № 259 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 280/2024 г. на Окръжния съд - Монтана в частта му за потвърждаване на решение № 8 от 10.01.2024 г. по гр. д. № 527/2022 г. на Районния съд - Лом относно правното действие на договор за наем, вписан на 03.08.2015 г.

В разпореждането си окръжният съд е приел, че постановеното от него въззивно решение по предмета на спора не подлежи на последващ инстанционен контрол поради неудовлетворяване на установения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК селективен критерий относно цената на предявените искове. В тази връзка е обосновал извод за недопустимост на постъпилите касационни жалби и наличие на предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за тяхното връщане.

Според жалбоподателите въззивният съд неправилно е изчислил цената на предявените искове едва в своето разпореждане във връзка с администрирането на касационните жалби - въпрос, който считат за преклудиран съобразно правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК. Навеждат внушението, че въпросът за цената на предявените искове не е изясняван в хода на първоинстанционното производство и в законоустановения за това срок, като застъпват тезата, че в този случай исковете следва да се приемат като неоценяеми и подлежащи на касационен контрол. Молят за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на окръжния съд с указания за администриране на касационните жалби.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., след като провери данните по делото намира постъпилите частни жалби за допустими като редовни и подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни поради следните съображения:

С въззивното решение са разгледани искове за признаване на установено, че сключени договори за аренда и наем нямат правно действие спрямо ищците, считано от стопанската 2023/2024 година до края на срока на договорите.

Противно на твърденията на жалбоподателите, цената на предявените искове е определена още в хода на проверката за редовност на исковата молба с разпореждане № 901 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 527/2022 г. на Районния съд - Лом (л. 52 от първоинстанционното дело). В него е прието, че същата следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, по смисъла на която цената на искове за съществуване или прекратяване на договори за наем се определя от наема за една година, като в случая искът за установяване непротивопоставимостта на първия договор е в размер на 615,83 лева, а на втория договор - в размер на 1 145,04 лева. Със същото това разпореждане е оставена без движение исковата молба за отстраняване на нередовности, изразяващи се в допуснати несъответствия между обстоятелствена част и петитум, невнасяне на дължимата държавна такса, липса на пълномощно за представителна власт и невписване на исковата молба. С допълнение към исковата молба вх. № 2984 от 10.05.2022 г. (л. 56-57) нередовностите са отстранени от ищците, като дължимите държавни такси по исковете са внесени без възражения така, както са определени върху посочената цена на исковете (л. 60). В първото открито съдебно заседание по делото от 07.12.2022 г. (л.л. 176-179) въпросът за цената на исковете не е повдигнат от страните и точно както изтъкват жалбоподателите, същият е стабилизиран съобразно правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В настоящата хипотеза са предявени установителни искове по отношение правното действие на облигационни сделки за наем, респективно аренда, на недвижими имоти, чиято цена правилно е определена от районния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. Исковете са с цена под установения от закона праг за касационно обжалване и подадените срещу въззивното решение касационни жалби правилно са върнати от въззивния съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК като недопустими.

Поради съвпадение на изводите на настоящия съдебен състав с изложените констатации в обжалваното разпореждане, постъпилите срещу него частни жалби следва да се оставят без уважение като неоснователни.

Делото следва да се върне на въззивния съд с указание за продължаване на процедурата по администриране на приобщената по кориците частна жалба вх. № 586/625 от 03.02.2025 г. срещу определение № 77 от 21.01.2025 г. по в. гр. д. № 280/2024 г. на Окръжния съд - Монтана.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,