Определение № 3382 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Калифея“АД, чрез процесуалния й представител адвокат З. О. от АК – гр.София, срещу определение №50 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д.№582/2024г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение №1655 от 19.06.2024г. по гр.д.№2409/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено като недопустимо. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна, тъй като предявеният от нея иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два въпроса, които според касаторката следва да бъдат допуснати до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Въпросите са следните: 1/Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците основават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост за същия имот срещу същия ответник; 2/Диспозитивното начало в гражданския процес допуска ли ищец, който твърди, че е собственик на имот, сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като предяви отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на имота. Навеждат се доводи, че по отношение на първия въпрос изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №60078/13.09.2021г. на ВКС по гр.д.№3368/2020г., ІІ г.о. и решение №13/12.03.2016г. на ВКС по гр.д.№3637/2015г., ІІ г.о., а по втория с решение №18/23.02.2021г. на ВКС по гр.д.№2356/2020г., ІІ г.о. и решение №208/12.03.2021г. на ВКС по гр.д.№983/2020г., ІV г.о. Ответникът Община Хисаря е депозирала отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на ОС – гр.Пловдив, с което е прекратено на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател отрицателен установителен иск. Прието е, че в настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърденията си, че е собственик на целия имот 3069 с площ от 51 313кв.м. по КП на [населено място] от 2000 г., както и че в проекта за Кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], публикуван в ДВ, бр. 95/2021г. е налице дублиране по отношение на правото на собственост върху 9 310кв.м. от имота, тъй като от една страна „Калифея“АД е посочено като собственик на целия имот 3069 с площ от 51 313 кв.м., а от друга Община Хисаря е отразена като собственик на част от 9 310кв.м. от него въз основа на акт за частна общинска собственост №162/02.08.2005г. и на акт за частна общинска собственост №163/02.08.2005г., като по този начин се оспорва правото на собственост на ищеца. По делото са представени акт за частна общинска собственост № 162/02.08.2005г. и акт за частна общинска собственост № 163/02.08.2005г., с които Община Хисаря се легитимира като собственик, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закон за общинската собственост, на: урегулиран поземлен имот №*** - градина, квартал ***по КП на [населено място], утвърден със Заповед № РД-02-14-2299/2000г. с площ от 3 260 кв.м.; на част от поземлен имот №***, участващ в УПИ ***- профилакториум за ДСО „Редки метали“ - гр.Бухово, в кв. 40 по КП на [населено място], утвърден със Заповед № РД-02-14-2299/2000г. с площ от 6 150 кв.м. Видно от решение №293/16.05.2024г., постановено по гр.д.№ 579/2023 г. по описа на ВКС, І г. о., между същите страни е водено гр.д.№2802/2006 г. по описа на РС – Пловдив. Производството по същото е образувано по предявен от „Калифея“ АД против Община Хисаря положителен установителен иск за собственост на УПИ *** - градина в кв. ***по ПУП на [населено място], целият с площ 3 260 кв. м. и реална част от ПИ № ***, включена в УПИ ***- профилакториум за ДСО „Редки метали“- Бухово в кв. ***по плана на града, която реална част е с площ 6 150 кв.м. Претендираното право на собственост ищецът е обосновал с твърдението, че процесиите имоти са били кооперативна собственост, възстановена на ЦКС на основание § 1 от ДР на ЗК/ 1991 г./, и впоследствие внесени от ЦКС като апортна вноска в капитала на учреденото от ЦКС и „Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД лечебно заведение с наименование „Специализирана болница за рехабилитация - Калифея“ АД.Първоинстанционният съд е приел, че на основание реституция, ЦКС не може да се легитимира като собственик на площта извън границите на парцел*** в кв. ***, която е приблизително 51 350 кв.м., колкото е апортната вноска на земя в капитала на „Специализираната болница за рехабилитация - Калифея“ АД по решението за регистрация на това дружество.Парцели *** и ***в кв. ***никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на ЦКС или на друга социалистическа организация, поради което никой от учредителите на ищцовото дружество не би могъл да претендира някакви права върху тези имоти.По тези съображения, с решение № 111/09.07.2007 г., постановено по гр.д.№2802/2006г. по описа на РС – Пловдив, е отхвърлен предявения иск за собственост.С решение № 134/25.01.2008г., постановено по в.гр.д.№ 2757/2007г. по описа на ОС-Пловдив, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че в полза на ЦКС са възстановени само сградите, в които се помещават нефрологичното и гастроентерологичното отделение на санаториума, но не и теренът, върху който са построени.С решение №678/24.09.2009г., постановено по гр.д.№2655/2008г. по описа на ВКС е прието, че прилежащата площ към сградите на двата санаториума е придобита от ЦКС на основание чл. 2, ал.3 от ЗОбС /ред. преди отмяната в ДВ бр. 96/1999 г./, но спорните два имота не съставляват прилежащ терен и не са придобити от кооперативната организация, поради което и внасянето им в капитала на дружеството като непарична вноска не е породило вещноправно действие, и доколкото апортът представлява деривативен способ за придобиване на права, ищецът не се легитимира като техен собственик. Въз основа на това въззивният съд е приел, че на практика с влязло в сила решение са отречени правата на собственост на ищеца по отношение на Община Хисаря върху двата имота, индивидуализирани в съставените от длъжностни лица при Община Хисаря акт за частна общинска собственост № 162/02.08.2005 г. и акт за частна общинска собственост № 163/02.08.2005г.С решение №293/16.05.2024г., постановено по гр.д.№ 579/2023 г. по описа на ВКС, І г. о., е оставена без уважение молба вх. № 508050/07.10.2022г., подадена от „Калифея“ АД, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 134/25.01.2008г. по гр.д.№ 2757/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са изчерпани всички възможности на ревизиране на решение № 111/09.07.2007г., постановено по гр.д.№2802/2006 г. по описа на РС-Пловдив.При това положение, дори и да бъде прието за установено, че Община Хисаря не е собственик на процесните имоти, това няма автоматично да доведе до извода, че техен собственик е „Калифея“ АД. Прието е, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и образуваното въз основа на него исково производство следва да бъде прекратено. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет.Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Производството по делото е образувано по искова молба на „Калифея“АД срещу Община Хисаря за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 9 310кв.м., които представляват реална част от имот пл.№***по КП на [населено място] от 2000г./с молба от 27.09.2022г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба като е посочил, че спорът между страните е относно реална част от описания в исковата молба имот, която част е отразено графично на представената комбинирана скица на стр.12 от делото и посочена като: „ територия, попадаща в поземлен имот с пл.№***, за която има издадени актове за общинска собственост“/. По делото не се спори, че между страните е било проведено предходно производство, приключило с влязло в законна сила решение, с което е отхвърлен предявеният от „Калифея“АД срещу Община Хисаря иск по чл.97, ал.1 от ГПК-отм., за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на апортна вноска на следните недвижими имоти: УПИ ***-градина, кв.***по действащия ПУП на [населено място], с площ от 3 260кв.м.; реална част от ПИ№***, включен в УПИ ***-Профилакториум за ДСО“Редки метали“ – гр.Бухово, кв.40 по действащия ПУП на [населено място], с площ на реалната част от 6 150кв.м. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с това, че тези имоти са били актувани като частна общинска собственост с актове №№162 и 163/02.08.2005г.От съдържанието на първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№2802/2006г. по описа на Пловдивския районен съд, както и на решението на касационната инстанция се установява, че единственото придобивно основание, което е било наведено от ищеца и разгледано от съда, е само „апорт“.Установява се още, че е налице идентитет между предмета на това производство и настоящото, тъй като и по двете дела спорни са били имотите, които са актувани с посочените по-горе актове за общинска собственост/по проведеното производство индивидуализацията на имотите е била по ПУП, а по настоящото по КП от 2000г./. Влязлото в законна сила решение, с което се отрича съществуването на неоснователно претендираното право, е пречка за неговото упражняване.Силата на пресъдено нещо, с която е бил отхвърлен предявеният иск, не е пречка да се предяви нов иск на различно от отреченото основание.Непредявените основания не се преклудират.В настоящия случай е формирана сила на присъдено нещо, че ищецът по гр.д.№2802/2006г. по описа на ПРС не е собственик на спорните имоти на основание непарична вноска в неговия капитал, което не е пречка да се предяви нов иск за собственост, основан на друго придобивно основание. Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК установителният иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува възможност да предяви осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 124, ал. 1 ГПК, с установяване правото на собственост със сила на пресъдено нещо, ищецът би могъл да прекъсне придобивна давност. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Когато правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на самостоятелно право на собственост /изключващо претендираното от ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на собственост.В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация/решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№4705/2015г., IIг.о./. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен положителен установителен или ревандикационен иск, предявяването на отрицателен установителен иск ще бъде допустимо единствено, ако ищците се позоват на различно придобивно основание от това, което са навели в предходното производство/в същия смисъл решение № 386 от 06.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., I г. о., което се споделя изцяло от настоящия състав/.В настоящия случай ищците са основали правото си на собственост на две придобивни основания – апорт, евентуално давност.Предвид изложените по горе съображения относно формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№2802/2006г. по описа на Пловдивския районен съд следва, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като единственото придобивно основание, което съдът може да разгледа, е изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по първия поставен в изложението въпрос, тъй като същото е постановено в отклонение на посочената съдебна практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение