Определение № 180 от 05.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2831/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 150/04.03.2022 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от К. Б. Д. и С. Х. Д. касационна жалба вх. № 260772/ 29.09.2020 г. срещу въззивно решение № 80/20.07.2020 г. постановено по възз.гр.д. № 619/2019 г. по описа на Апелативен съд – П. в обжалваните му части. С определението си съдът не се е произнесъл по искането за разноски, направено в писмения отговор на ответните страни по жалбата – Ц. Б. И., К. Георгиева А. и Р. А. Б., както и по това на С. Р. Г., В. Д. К. и К. В. К.-Р.. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с молба вх. № 2002/04.03.2022 г. Ц. Б. И., К. Георгиева А. и Р. А. Б., представлявани от адв. Д. Г. и адв. Д. К., са поискали допълване на съдебния акт, като се присъдят разноските за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - по 1 000 лв. за Ц. Б. И. и К. Георгиева А. и 2 000 лв. Р. А. Б., видно от представените с отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила и молба с вх. № 2695/24.03.2022 г. от С. Р. Г., В. Д. К. и К. В. К.-Р., представлявани от адв. Ю. Д. и адв. Г. И., с искане за допълване на съдебния акт, като се присъдят разноските за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - по 1 000 лв. на С. Р. Г. и В. Д. К.; както и разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Ю. Д., осъществил на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство и защита на ответника К. К.-Р. в размер на 1 600 лв., съгласно представените с отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие. В срока за отговор насрещните страни по молбата за разноски – К. Б. Д. и С. Х. Д., представлявани от адв.Н. А., са направили възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на ответните страни по касационната жалба се дължи плащането на разноски, тъй като искането за присъждането им е своевременно направено. Същевременно, основателно е възражението на касаторите за прекомерност на претендираните разходи за адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М. за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК, с което подадената касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Предвид изложеното и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за М., на ответните страни по касационната жалба - Ц. Б. И., К. Георгиева А., Р. А. Б., С. Р. Г. и В. Д. К., както и на адв. Ю. Д., след намаляването, следва да се присъдят разноски в размер на сумата от по 500 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение