Определение № 405 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 843/2017 г.
ВКСI гражданско отделение03.07.2017 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1524 от 24.11.2016 г. по в.гр.д.№ 2281/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ОСЪЖДА К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Д. И. сумата 500 (петстотин) лева - разноски за защита пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 38331 от 27.12.2016 г., подадена от К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л. чрез адвокат П. К. от АК – П. против въззивно решение № 1524 от 24.11.2016 г. по в.гр.д.№ 2281/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касация К. Д. И. е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат Д. Б. от АК - П., като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решение № 285 от 25.07.2016 г. на Районен съд – Карлово, ІІІ гр.състав, постановено по гр.д.№ 725/2016 г. и вместо това са отхвърлени като неоснователни искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от настоящите касатори срещу К. Д. И. за признаване на собственост и предаване на владението на следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503 .2267 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: п.к.4300, находящ се в [населено място], област П., ул. „27-ми декември” № 17, площ 107 (сто и седем) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1518, квартал: 84, парцел: ХХХІV-1518, съседи: 36498.503.2093, 36498.503.2094, 36498.503.9510. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че е доказано своевременно противопоставеното от К. Д. И. с отговора на исковата молба, но необсъдено от първоинстанционния съд, възражение за изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Самата праводателка на наследодателя на ищците – свид. Л. Николова е потвърдила, че една или две години преди тя да продаде процесния имот на Б. Л. през 1995 г., К. И. е построил масивна ограда на границата с улицата с желязна заключена врата. Тези врата и ограда са препятствали единствения достъп до имота. Л. Н. не е правила опити да си върне владението върху имота до продажбата му на 28.06.1995 г. и съответно – не е предавала такова на съконтрагента си Б. Л.. Въпреки че около и преди 2008 г. съпругата на Б. Л. е искала да ползва спорния имот и да го сее, не е могла да влезе в него, защото е нямала физически достъп. Семейство Л. не са имали достъп и през имота на тяхната съседка Д. Д., защото на регулационната линия между тези два съседни парцели е имало сложени ламарини като ограда, високи около 1,5 м. Не се установява семейство Л. да са предприели фактически или правни действия, за да установят владение върху имота. От повторната СТЕ е установено, че къщата на К. И. е навлязла с 9 кв.м. в спорния парцел, което също е определено като индиция за своене на имота. Първите доказани опити за прекратяване на владението върху имота са предприети от Б. Л. през 2014 г. (молба до кмета на [община]), но към този момент давността от 10 години по чл. 79 ЗС вече е била отдавна изтекла. Владението на И. е било явно, постоянно, непрекъснато и спокойно в период повече от 10 години. Липсва прекъсване на владението по чл. 81 ЗС и на придобивната давност по чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116 ЗЗД. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по цитираните въпроси:
„Достатъчно ли е владението от страна на К. И. върху процесния имот и извършените от него фактически действия за обосноваване на извода на съда за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение, обусловил уважаването на въззивната жалба до Окръжен съд Пловдив ?”
„Значението на извършените от касаторите – молителите фактически действия относно процесния им имот отнасящи се за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от тяхна страна, обуславящи уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС срещу К. И. ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК поради противоречие с Р № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на ВКС, І г.о., Р № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718/2010 г. на ВКС, І г.о., Р № 277 от 05.07.2013 г. по в.гр.д.№ 1154/2013 г. на ОС – Стара Загора, Р от 08.07.2011 г. по в.гр.д.№ 187/2011 г. на ОС – Сливен,
„Достатъчно ли е признаване упражняването на владение /фактическа власт/ върху един недвижим имот едновременното наличие на следните предпоставки: въвод във владение на имота, заплащането данък на имота в продължение на много повече от 10 години без прекъсване, предприемане на административни постъпки за подобряване състоянието на имота ?”
„От значение ли е за правилното прилагане на закона и за развитието на правото: установяване началния момент и периода, в който се владее даден имот и непрекъснатост и необезпокояваност на владението, с оглед признаване правото на придобивна давност ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Р № 17 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 4335/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 3 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 520 от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 1070/2009 г. на ВКС, І г.о. Поддържа се искане за допускане на обжалването и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
На първо място, с оглед изложената от касаторите обосновка, цитираните по-горе питания нямат характеристиките на правни въпроси по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С тях се търси не принципен отговор на общ правен проблем, а упражняване на контрол върху правилността на формираните от въззивния съд изводи относно релевантните за спора факти, като се излага несъгласието на касаторите с тези изводи. Подобен контрол може да бъде осъществен едва при допуснато касационно обжалване, с акт, постановен по реда на чл. 290 ГПК, но не и в рамките на производството по селектиране на жалбите. При отсъствие на формулирани правни въпроси не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване и е безпредметно да се обсъжда дали е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид още, че „противоречие” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е налице, когато с обжалваното решение и посочената от страната – касатор съдебна практика са дадени противоположни разрешения на идентични правни проблеми, а не когато изхода по отделните дела, поради конкретните особености на казусите, е различен.
В случая значимия за спора проблем е този за съдържанието на владелческите действия, като елемент на придобивната давност и той е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената и задължителна съдебна практика. Прието е, че владелческите действия трябва да съдържат всички признаци на владението, като фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Безспорно е, че тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Дали елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание са се осъществили, е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай, като в настоящия недвусмислено е установено завладяването на имота от ответника по касация още преди 1995 г. Практиката приема, че владението е спокойно тогава, когато фактическата власт не е установена или поддържана чрез насилие, като заявяваното от касаторите пред трети лица желание да ползват имота не води до осуетяване на спокойното владение, установено и поддържано от К. Д. И. в продължение на повече от 10 години. След като собственика е наясно със завладяването на имота (което е несъмнено предвид способа за отблъсването му от имота – посредством масивна ограда със заключена порта и липса на друг подход към терена), защитата му е следвало да води до прекъсване на владението или до прекъсване течението на давностния срок, а в случая такива обстоятелства не са установени в периода преди 2005 г. Владението е било непрекъснато (по смисъла на чл. 81 ЗС) и при отсъствието на обстоятелства, имащи за последица спиране или прекъсване на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид което и съобразявайки разясненията по т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК („При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС”), касационната инстанция приема, че крайният извод за осъществено в полза на К. Д. И. придобивно основание към 2005 г. е формиран в съответствие със закона и неговото задължително тълкуване, което изключва допускане на касационното обжалване.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 500 лева, представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от ДПЗС от л. 60 от делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,