Определение № 2475 от 05.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2472/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Н. Й. Б. срещу определение № 4334 от 24.02.2015 г. по ч. гр. д. № 20719/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 01.12.2014 г. по гр. д. № 46813/2014 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Доводите са за незаконосъобразност на изводите. Допускането до касация се иска по въпросите: кога е налице правен интерес от оспорването съществуването или не на едно правно отношение по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК и каква е разликата между приложното поле на понятието „правно отношение” по чл. 124, ал. 1 ГПК и „юридически факт” по смисъла на чл. 124, ал. 3 ГПК.; 2. каква е разликата между иска за оспорване съществуването или не съществуването на едно правно отношение по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК и иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения по смисъла на чл. 124, ал. 3 ГПК; 3. налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за правото на собственост спрямо лице, което преди датата на предявяване на иска е прехвърлило спорното право на собственост на другия ответник. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира, че не е налице основание за допускане до касационна проверка обжалваното определение. К. е предявил срещу Е. В., Н. В. и Ж. „Б.” иск за установяване, спрямо него, че между ответниците не съществува правоотношение за снабдяване с нотариален акт за собственост по реда на чл. 35 ЗЖСК поради това, че не е бил приет окончателен разделителен протокол от общото събрание на кооперация. Правният интерес от иска е обосновал с това, че той е собственик на 1/10 от 8500/20595 ид. ч. от земята, върху която е построен бл. 259 в [населено място], ж. к. Г. Д., и по силата на приращение и на построените в този имот самостоятелни обекти между които и ап. 46. Заявил, е че интересът му е обусловен и от това, че срещу него е предявен положителен установителен иск за собственост от Е. и Н. И., което обуславя интереса му от установяване на това, че не е имало основание за съставяне на нот. акт за посочения апартамент на основание чл. 35 ЗЖСК. Съдът е намерил иска за недопустим, тъй като правна възможност за установяване на такова правоотношение не е предвидена. Приел е, че с иска се оспорва законосъобразността на проведената процедура по чл. 35 ЗЖСК, а не се касае до установяване на правоотношение. Възприел е и изводът на първоинстанционния съд, че предмет на установяването е не съществуването на правоотношение, а на факт с правно значение. С разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК е установено ограничение относно това, кои факти с правно значение, могат да бъдат установявани по съдебен ред. Фактът, предмет на предявения иск, не е между тях. Изводът е законосъобразен. Предмет на иска е установяване на факта на приемане от общото събрание на Ж. окончателните цени на построените от нея апартаменти. Това е един от елементите за провеждане процедурата по чл. 35 ЗЖСК за снабдяване на членкооператорите с нотариални актове за собственост за апартаментите, построени от кооперацията. Извършването на процедурата по чл. 35 ЗЖСК е способ за прекратяване на Ж.. Възможността за издаването на конститувни нотариални актове по този ред настъпва, когато кооперацията е извършила дейността, за която е била учредена и след като се осъществяват и останалите елементи от фактическия състав, които са предпоставки за съставянето на нот. актове за собственост на построените от нея обекти за нуждите на членкооператорите. Всеки един от тези елементи е факт с правно значение, а не правоотношение. Гражданското правоотношение е създадена между гражданскопарвни субекти връзка въз основа на гражданскоправна норма. Изводът на съда, че предмет на иска е установяване на факт с правно значение е обоснован. Този конкретен факт не е измежду тези, за които законът е предвидил възможност да бъдат установени по съдебен ред, поради което правилно е намерено, че предявеният иск е недопустим. Поставените първи два процесуални въпроса са решен от съда при правилно прилагане на закона, поради което не обуславят основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него. Третия въпрос не е обсъждан от съда, тъй като не е бил сезиран с отрицателен иск за установяване, че ответниците И. не са собственици на имота, поради което той не може да бъде определен като общо основание за допускане касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.