Определение № 2 от 04.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. Д. чрез назначения от съда особен представител адв. Н. В. ,ВТАК ,срещу решение №176 от 20.10.2020г по в.гр.дело № 180/2020г. на Апелативен съд -Велико Търново. Въззивният съд е отменил решение № 165 от 09.03.2020год., поправено с Решение от 16.06.2020г.по гр.д.№408/2018г. на Великотърновски ОС, с което е бил уважен главният иск, предявен на основание чл.40 от ЗЗД от „Андреас Кацарис“ ООД за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място] и оформен с нотариален акт No .............., том ..................., peг. No .................., н. д. No................./................... г. на нотариус Д. Р. ., с който пълномощника на дружеството К. З. П. е продала на М. Р. Д. чрез пълномощника й Д. Г. Р., описания магазин при сговаряне във вреда на ищеца. С обжалваното понастоящем решение искът по чл. 40 ЗЗД е отхвърлен ,като е уважен евентуално предявеният иск за разваляне на договора поради неплащане на цената от 30 000 лева - факт, който първоинстанционният съд е приел за установен и относим към основанието на чл. 40 ЗЗД, докато въззивният съд ,също приел неплащането на цената за установено ,е намерил за доказано единствено основанието на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Разгледал е този евентуално предявен иск, като го е приел за осонователен и доказан, а в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС – също уважен от първоинстанционния съд,е потвърдил обжалваното решение .Подажбеният договор е бил сключен за цена от 30 000лв, като в нотариалния акт е посочено ,че сумата ще бъде заплатена по банкова сметка на пълномощника на купувача преди подписването на акта. Доказването на изпълнението на насрещните престации по двустранните договори съдът е възложил в тежест на страната, която е поела съответното задължение по договора, т.е на настоящата касаторка М. Д.. Назначеният особен представител на ответницата ,купувач по сделката М. Д. е изтъкнала в нейна защита,че плащане се установява от приложената по нотариалното дело вносна бележка №161740859/ 05.09.2013г. Въззивният съд е посочил ,че документът е частен и осповане на съдържанието му производство по чл. 193 от ГПК не се провежда а следва да се прецени това доказателство при съобразяване с останалите събрани по делото доказателства. Изтъкнато е ,че доказателствата за установяване факта на извършеното плащане в нотариалното дело са опровергани от представеното от „Първа инвестиционна банка“ АД извлечение от банковата сметка, посочена в акта и от заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, неоспорена от страните (Тези писмени доказдателства, както и заключението на вещото лице са осъдени в мотивите на решението при изясняване фактическата страна на спора) т.е. налице е неизпълнение на насрещното задължение, което е основание за разваляне на сделката В касационната жалба се изтъкват съществени процесуални нарушения и към касационната жалба е приложено изложение. Свързано са формулирани два процесуалноправни въпроса: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотдално и в съвкупност ,да посочи критериите които ползва при преценката на доказателствената стойност на събрани писмени доказателства и да изложи мотиви защо игнорира едни доказателства, а други кредитира; следва ли мотивите на решението да съдържат изложение и обсъждане на всички становища, доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви зашо съдът ги счита за неоснователни .Сочи се противоречие с ППВС №1/1985г, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС като задължителна практика и реш. №212/2012г на 2-ро т.о, реш. №61/2017г по гр.д № 3406/2016т на 4-то г.о, реш. № 106/2019г по гр.д № 1463/2018г на 4-то г.о на ВКС,реш. №81/2017г на 3-то г.о и др, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Изтъква се ,че формалното изявление за опровергаване съдържанието на приетия частен документ - вносна бележка №161740859/05.09.2013г ,а именно че то е опровергано от представеното от ПИБ АД извлечение от банкова сметка, посочена и от заключението на приета СИЕ, не съставлява обсъждане на доказателствения материал. Постъпил е отговор от ответицата К. З. П.,в който се заявява, че касационната жалба на М. Р. Д. ,подадена от назначения особен представител е допустима и основателна. Към отговора е приложено „изложение“, в което необжалвата решението страна по делото сочи правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС в реш. № 53/2010г по т.д № 121/2009г ТК на ВКС относно банковите платежни документи като надлежни доказателства. Отговор е постъпил от ищеца по делото „Андреас Кацарис“ООД ,чрез пълномощник адв К.Д. от ВТАК .Формулирани са общи въпроси ,които не са относими към конкретното решение и не са обусловили изхода на спора .Обсъдени са относимите доказателства,възражения и доводи. Постъпила е и насрещна касационна жалба „Андреас Кацарис“ООД ,чрез пълномощник адв К.Д. от ВТАК срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 40 ЗЗД., която Върховен касационен съд да разгледа в случай ,че допусне до разглеждане жалвата на насрещната страна .Приложено е изложение ,в което са формулирани седем въпроса и е посочено осонование по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: за за оценителната експертиза като доказателство при обективния елемент на увреждането ,за критерия при това увреждане ,за отчитане мотивите на представителя да сключи догороа, за неговото знание, че се уврежда интереса на представлявания ,за поредицата косвени доказателства при субективния елемент на увреждането Противоречието е с ТР №5/2016г по т.д №5/2014г ОСГТК и множество изтъквани решения на ВКС. Насрещната касационна жалба се оспорва от К. З. П. ,депозиран е отговор. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на М. Р. Д. ,подадена чрез особения представител адв. Н. В.. Процесуалноправните въпроси относно задълженията на съда да обсъди релевантните доказателства,както и доводите на страните е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС ( решение по гр. д. № 756/2009 г. на ІІІ г. о., решение по гр. д. № 1313/2009 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 90/2011 г. на ІІІ г. о., решение по гр. д. № 3973/2008 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г. о., решение по гр. д. № 891/2010 г. на І г. о., решение по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др ), в която се приема, че задължението да се обсъдят всички доводи и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл.154, чл.235 и чл. 236 ГПК. Част от тази установена съдебна практика е изтъкната в изложението Според задължителните указания в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор.Процесуалноправният въпрос за мотивирането на въззивното решение също е обсъждан многократно в създадената включително след влизане в сила на ГПК от 2007 г.практика на ВКС, като позоваването на чл. 272 ГПК не отменя това задължение. Настоящият състав на ВКС, възприемайки изцяло дадените разрешения в посочената съдебна практика, не намира че въззивното решение е в противоречие с нея,щом са обсъдени и преценени всички приети доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,в рамките на заявените фактически основания. При спазване на доказателствените правила,установяват се предпоставки да се формира оспорваният в касационната жалба извод ,че цената по сделката не е заплатена от купувача и поради неплащането на уговорената цена е налице неизпълнение, съответно основание за разваляне на договора за покупко продажба. Въззивният е обсъдил писмените доказателства представени по делото като свидетелство за извършено плащане на цената по сделката, за да формира извода си че сумата от 30 000 лв не е платена. Посоченият банков документ вносна бележка №161740859/05.09.2013г издаден от МКБ Юнионбанк е частен, свидетелстващ и няма обвързваща за съда доказателствена сила за релевантния факт преведена ли е сумата 30 000лв - според документа, внесена от пълномощника Д. Р. на каса в брой, по посочената банкова сметка на пълномощника К. З., по нареждане на вносителя,пълномощник на купувача .Преводът не е извършен, като причините за това не са изследвани.Те могат да бъдат от различно естество, някои от тези причини биха могли да освободят длъжника от последиците на неизпълнението ,но страните по делото не са навели никакви твърдения в тази връзка. „Първа инвестиционна банка“, правоприемник на банката - издател на въпросния документ (понастоящем заличен търговец), е издала докумет за движението по посочената сметка в „Юнионбанк“ с титуляр К. П. от която е видно,че сумата не е постъпвала по посочената сметката, като в служебно писмо изх № 294/208/08.11.2019г до съда това обстоятелство е удостоверено от банката след проверка (чл.182 ГПК). Поради това първоинстанционният съд е назначил съдебно икономическа експертиза за проверка на спорните обстоятелства, дала заключение че сумата действително не е постъпила по посочената сметка. Заключението не е оспорено и на свой ред въззивният съд е възприел същото. Заключението, наред с обсъждането на писмените доказателства се взема предвид при изясняване на спорни обстоятелства като процесните. Съответни на установената практика на ВКС,при допустимо доказване на плащане с писмени доказателства, са мотивите за разпределението на доказа телстевата тежест в случая.Едностранчиво се въприема от защитата мотивът на въззивния съд за опровергаване, като посоченото от съда в решението се свързва изолирано с вносния документ ,като удостоверяващ плащане.След като документът вносна бележка №161740859/05.09.2013г, издаден от МКБ „Юнионбанк“, е представен по нотариалното дело за да се създаде видимост че плащане на цената е извършено по банков път съгласно изискването на закона ,при наличие на изявление на пълномощника на продавача в т.3 от нотариалния акт ,че сумата 30 000 лв ще бъде преведена по нейна сметка в „Юниотбанк“АД преди подписване на акта,като опровергани въззивният съд е посочил доказателствата по нотариалното дело ,т.е свидетелстващите изявления на пълномощника пред нотариуса.Оценявайки доказателствата по този начин, прилагайки съответно правилата на чл. 153, чл.154, ал.1 ГПК ,чл. 180 и чл. 182 ГПК и вземайки предвид заключение на вещо лице,при решаващата си дейност (чл.235, ал.2, чл. 12 ГПК )въззивният съд не е разрешил в противоречие с изтъкнатата задължителна тълкувателна практика, нито в противоречие с установена практика на ВКС въпросът за служебното си задължение да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните. Насрешната касационна жалба на Андреас Кацарис“ ООД не следва да се разглежда, поради поставеното в нея процесуално условие. Разноските за настощето производство са поискани от ответника по жалбата „Андреас Кацарис“ООД и се дължат от касаторката ,те са установени в размер на по 600лева, за адвокатска защита Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.