Определение № 2152 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2985/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу решение № 717 от 29.05.2023 г. по в.гр.д.№ 3560 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 2173 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 7618 от 2012 г. на Софийския районен съд, I-2 състав в следните негови части:

• частта, с която Г. А. Ш. е осъден да заплати на Н. М. Н. на основание чл.45 ЗЗД сумата 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди плюс законна лихва от 09.11.2011 г., от неистински и опозоряващи твърдения на Ш. за Н., направени на заседание на Висшия съдебен съвет на 09.11.2011 г., а именно: че докато е бил прокурор, срещу Н. Н. е било образувано дисциплинарно производство, както и че Н. Н. е бил освободен от длъжност „районен прокурор“ вследствие на дисциплинарно производство и

• частта, с която Г. Ш. е осъден да заплати на Н. Н. разноски в размер на 94,36 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. В жалбата са поставени следните въпроси, доуточнени от ВКС както следва:

1. Ползва ли се член на ВСС, който докато е член на ВСС не е загубил качеството си на „съдия“, с имунитет за излагане на неверни твърдения в заседания на ВСС ?

2. Следва ли председателстващ колективен орган /в случая председателят на Атестационната комисия към ВСС/ да носи отговорност за излагане на факти и обстоятелства от името на колективния орган ?

3. Установен ли е кръгът лица, осведомени за процесния протокол ?

Ответникът по жалбата Н. М. Н. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в посочения в чл.283 ГПК срок за обжалване, от легитимирана страна /ответник по делото/ и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. /искът е бил предявен за сумата 26 000 лв./.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.45 ЗЗД за сумата 400 лв., въззивният съд е приел за доказано, че на 09.11.2011 г. ответникът е извършил противоправно деяние- на заседание на Висшия съдебен съвет е изложил неистински и опозоряващи ищеца твърдения, а именно: че докато е бил прокурор, срещу Н. Н. е било образувано дисциплинарно производство, както и че Н. Н. е бил освободен от длъжност „районен прокурор“ вследствие на дисциплинарно производство. Това се установявало от отразеното в протокол № 36 от заседание на ВСС, проведено на 09.11.2011 г., на което ответникът в качеството му на председател на Атестационната комисия към ВКС е докладвал възражението на ищеца срещу недопускането му като участник в конкурси за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. На това заседание ответникът е заявил дословно: „В крайна сметка заявявам категорично, че този колега съм го виждал в първия ВСС, в който съм участвал, в който имаше дисциплинарно производство“. А на стр.25 от протокола е отразено следното изявление на ответника: „Още 1995 г. срещу него е образувано дисциплинарно производство и той е освободен от длъжност „районен прокурор“ в РП- Сливен, тъй като е било констатирано от тогава действащия ВСС, ако не се лъжа, че повече от периода от 08.11.1993 г. до 02.02.1995 г., той не е решил нито една преписка, не е водил разследване и т.н.“ Безспорно се установявало от представените по делото доказателства, че тези изявления на ответника са неистински- срещу Н. не е било образувано дисциплинарно производство докато е изпълнявал длъжността „районен прокурор“ в РП- Сливен. Той действително е бил освободен от длъжността, но не дисциплинарно, а поради трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а това е различно основание за освобождаване от длъжност от освобождаването вследствие проведено дисциплинарно производство. Поради това съдът е приел, че твърденията на ответника са неистински. Тъй като към 1995 г. дисциплинарно производство срещу прокурор можело да бъде образувано само за конкретно посочени в чл.168, ал.1 ЗСВ от 1995г. укорими действия /виновно неизпълнение на служебни задължения, системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, извършване на действия, които неоправдано забавят производството, нарушения на правилата на професионалната етика/, всяко от тези действия предизвиквало негативна оценка в обществото. Затова невярното твърдение на ответника, че през 1995 г. срещу ищеца е имало образувано дисциплинарно производство, е позорящо ищеца и накърнява доброто му име. Ответникът носел отговорност за тези свои твърдения, защото се касаело за излагане на неверни факти, а не за даване на оценка. В резултат на тези твърдения на ответника ищецът претърпял морални вреди- бил „обезкуражен и смазан“, което се доказало от показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради изложеното, съдът е приел, че е налице целият фактически състав на отговорността по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние на ответника, вреди на ищеца, причинна връзка между деянието и вредите и вина на ответника, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполагала до доказване на противното. Доколкото ответникът не е оборил презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, той носи отговорност за причинените на ищеца вреди от деянието си.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението:

По първия поставен въпрос /Ползва ли се член на ВСС, който докато е член на ВСС не е загубил качеството си на „съдия“, с имунитет за излагане на неверни твърдения в заседания на ВСС ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато по конкретния казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато е налице неясна правна уредба, която се налага да бъде тълкувана от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона да бъде променено. В случая, поставеният въпрос е свързан с разпоредбата на чл.132 от Конституцията /в редакцията й, действаща към датата на деянието- 09.11.2011 г./, която ВКС намира за ясна и ненуждаеща се тълкуване. Тази разпоредба предвижда т.нар. функционален имунитет на съдиите, прокурорите и следодателите срещу реализиране на наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт. Доколкото съгласно чл.16 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет не осъществява съдебната власт /а е само един административен орган, който представлява съдебната власт, осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на нейната работа и управлява дейността й/, не подлежи на съмнение, че членовете на ВСС, дори и да не са загубили качеството си на съдии през периода на мандата им като членове на ВСС, нямат имунитет за изказаните от тях по време на заседания на ВСС неверни /клеветнически/ твърдения.

Вторият въпрос /Следва ли председателстващ колективен орган, в случая председателят на Атестационната комисия към ВСС, да носи отговорност за излагане на факти и обстоятелства от името на колективния орган ?/ не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е относим към конкретното дело, по което е безспорно установено, че неверните фактически твърдения /че срещу ищеца Н. е имало образувано дисциплинарно производство/, са направени лично от ответника Ш., а не се съдържат в акт или становище на Атестационната комисия към ВСС, които ответникът представя на заседанието на ВСС от името на комисията.

Третият поставен въпрос /Установен ли е кръгът лица, осведомени за процесния протокол ?/ също не е правен въпрос, тъй като също не е от значение за конкретното дело и не е обусловил изводите на съда в решението: По него съдът е счел, че ответникът носи гражданска отговорност за изложените от него неверни твърдения за ищеца, без оглед на това на какъв кръг лица са станали достояние тези твърдения- само на присъстващите на заседанието на ВСС лица или на всички лица, които са имали достъп и са се запознали със съдържанието на съставения в това заседание на ВСС протокол.

Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускате на касационното обжалване. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено подадената от Г. Ш. касационна жалба не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение