Определение № 6011 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 578/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. И. срещу решение № 170/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 261/2023 г. на Разградския окръжен съд.

С това решение е потвърдено решение № 448/17.07.2023 г. по гр. д. № 1669/2022 г. на Разградския районен съд в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор [№], по КККР на [населено място], [община], местност „Мералък“, с площ 11 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при посочени съседи, между А. М. К. и касатора, при равни квоти по 1/2 ид. ч.

Касаторът е обжалвал въззивното решение като недопустимо, евентуално като неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Ответницата по касация - ищца по делото, е подала писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, прекратен с развод, са придобили делбения недвижим имот чрез покупко-продажба с н. а. № 128/16.10.2003 г. на името на касатора И..

По предявения от ищцата К. иск за делба на имот - съпружеска имуществена общност, при равни квоти, ответникът И. (сега касатор) е противопоставил възражение за изключителна собственост поради трансформация на лично имущество, съставляващо дарена лично на него от неговия баща сума, с която закупил имота, като по волята на дарителя, който се споразумял с продавача Х. Х. (Х. А. Х.) - братовчед на майката на ответника, само последният бил записан като собственик на имота; в нотариалния акт била вписана данъчната оценка, но действителната цена била 1 150 лева, предвид уговорката за заплащане на 100 лева за декар площ.

Въззивният съд е посочил, че ответникът следва да обори презумцията на чл. 21, ал. 1 СК и да докаже основанията за признаване на пълна трансформация на твърдяно лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, като установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот, т. е. необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване. Фактите относно произхода на средствата, с които е заплатена действителната цена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В тази насока съдът е обсъдил показанията на свидетелите С. М. Б. и Н. М. Х., които сочат, че ответникът - техен брат, купил нивата - собственост на братовчед на баща им от Турция, с дарени от баща им парични средства в размер на 1 500 лв. Св. М. Х. Н. - майка на ищцата, сочи, че страните закупили нивата с техни спестени пари, като парите стоели в свекървата. Въззивният съд е посочил, че показанията на свидетелите следва да се ценят съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид тяхната заинтересованост, доколкото от признаването на трансформацията евентуално биха черпили имуществени права за себе си и същите са изцяло в интерес на страната, в чиято полза са изложени фактите. В случая от тези показания не може безспорно да се установи дали сумата в размер на 1 500 лв. е дарена на ответника от неговия баща преди придобиването на имота на 16.10.2003 г., тъй като няма конкретика кога точно е станало дарението, както и че целта е била с дарената сума да бъде закупен имот лично за ответника, а не за неговото семейство, и това, че именно с тази сума той е заплатил продажната цена. Не са представени каквито и да било доказателства именно дарената сума да е действително вложена в покупката, т. е. не е проведено доказване за характера на средствата за придобиване на делбения имот именно като дарени на съделителя - ответник. Единствено твърдението, че с тези пари братът на св. Б. и св. Х. е закупил нивата, не е достатъчно за доказване влагането на тези пари при придобиването на имота. Освен това показанията на тези свидетели се разминавали с твърденията в отговора на исковата молба по отношение размера на паричната сума, тъй като те сочат, че баща им дал на брат им 1 500 лв., а ответникът сочи, че сумата е в размер на 1 150 лв. На последно място въззивният съд е намерил за необходимо да отбележи, че ако бащата на ответника е дарил сумата, с която е придобит имотът, с намерение да е лично негов, то не е имало пречка този факт да бъде отразен в нотариалния акт за придобиването. По тези съображения въззивният съд е намерил, че не е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиването на имота, щом не е установено пълно преобразуване на лично имущество на съпруга, пради което делбата следва да бъде допусната при равни квоти.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Следва ли съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II-ро г. о., решение № 43/04.06.20124 г. по т. д. № 213/2012 г. на II-ро т. о., и решение № 71/13.05.2019 г. по гр. д. № 2835/2018 г. на I-во г. о.

Според касатора съдът не е обсъдил н. а. № 128/2003 г., в който е посочено, че страна-купувач е само той, като логически свързано продължение на установеното от свидетелите относно дарението на сумата 1 500 лв. лично на него, вложени за покупката на имота; логично било и твърдението в отговора на исковата молба, че имотът е заплатен при цена от 100 лв. на декар, т. е. за 1 150 лв., а в нотариалния акт е вписана цена, равна на данъчната оценка от 1 296.10 лв. Твърди, че е дадена вяра на свидетелка, изключително заинтересована от изхода на делото, която не живее в едно домакинство със страните по делото, не е свидетел-очевидец на обстоятелствата около покупката, а възпроизвежда факти, споделени й от нейната дъщеря; анализът на гласните доказателства бил непълен и логически непоследователен, като обоснованият извод е, че дарението е станало преди закупуване на имота, тъй като св.св. Б. и Х. са установили, че баща им дарил паричната сума, след което брат им си закупил нивата; техните показания относно размера на дарената сума не противоречали на тезата на ответника, а само установявали каква е действителната дарена сума, част от която е използвана за покупката, а с останалата част са заплатени разноските по прехвърлянето, като житейски логично било дарението да е в по-голям размер и от дарената сума да е заплатена цената на имота, а не обратно; житейски невярно било съждението, че имотът е закупен за сума, равна на данъчната оценка, т. е. за 1 296.10 лв., тъй като при разделяне на тази сума на площта на имота се получава цена от 112.70 лв. за декар, което е очевидно невярно; твърдението на насрещната страна за наличие на общи доходи и предаване на майката на ответника на получаваните от ищцата детски добавки останало недоказано, още повече, че такова не е било направено в първоначалната искова молба.

2. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество със свидетелски показания - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 116/07.02.1991 г. по гр. д. № 1403/1990 г. на ВС, I-во г. о.

Според касатора посочените два въпроса са разрешени при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а отговорите им са довели до постановяване на очевидно неправилно решение, с което са накърнени неговите права в процеса - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

3. Съставлява ли бракът средство за неоснователно обогатяване- според касатора въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 4 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не е налице поддържаното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Не се установява въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск. Ето защо порокът недопустимост не е налице.

Касационното обжалване следва да допусне по първия поставен от касатора въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: следва ли съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, и по-конкретно какви са задълженията на съда при обсъждането на свидетелски показания. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.