Определение № 1045 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 619/03.09.2014 година, подадена от Р. к. с. (Р.) [населено място] срещу решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година и втора касационна жалба с вх. № 3872/27.02.2015 година от същия жалбоподател срещу решение № ІІ-30/20.01.2015 година, постановено по посоченото производство.

С първото от обжалваните решения съставът на Окръжен съд Бургас след частична отмяна на решение № 193/01.12.2011 година на Районен съд Карнобат, постановено по гр. д. № 403/2011 година е отхвърлил предявения от Р. [населено място] иск за осъждане на С. В. Г. и Ч. В. Г. да заплатят солидарно сумата над 1455.00 лева до присъдения размер от първата инстанция размер от 13 335.97 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда - „ремонтна работилница” със застроена площ от 489.50 м 2, изградена в У. ** по плана на П. з. -К., за периода от 12.05.2006 година до 10.09.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата над 1455.00 лева до присъдения от първата инстанция размер от 13 335.97 лева, считано от датата на предявяване на иска 10.05.2011 година до окончателното плащане. С второто обжалвано решение е оставена без уважение молбата на Р. [населено място] за поправка на допусната в първото решение очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между мотивите на съда, касаещи заплащане на обезщетение за терен с площ от 1 000 м2 и диспозитива на решението, касаещ обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда - „ремонтна работилница” със застроена площ от 489.50 м 2.

Р. [населено място] обжалва първото решение в частта му, с която след като е отменено първоинстанционното решение е постановено ново, с което предявеният иск е отхвърлен. В касационната жалба се излагат доводи за това, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Направено е искане за отмяна на същото в обжалваната част като бъде постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде уважен за сумата над 1455.00 лева до сумата от 13 335.97 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска10.05.2011 година до окончателното плащане. С втората касационна жалба Р. [населено място] твърди, че решението на Окръжен съд Бургас, постановено по реда на чл. 247 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно като е поискана неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което искането за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде уважено. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответниците по двете жалби С. В. Г. и Ч. В. Г. са подали отговори на същите, съответно с вх. № 17 531/21.10.2014 година и вх. № 8 372/08.05.2015 година, с които са изразили становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на двете решения на Окръжен съд Бургас, а ако такова бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни и се иска същите да бъдат оставени без уважение, а решенията да бъдат потвърдени.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

С решение № 193/01.12.2011 година на Районен съд Карнобат, постановено по гр. д. № 403/2011 година С. В. Г. и Ч. В. Г. са били осъдени да заплатят солидарно на Р. [населено място] по предявения от него иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 12 335.97 лева представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда - „ремонтна работилница” със застроена площ от 489.50 м 2, изградена в У. ** по плана на П. з.-К., за периода от 12.05.2006 година до 10.09.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата над 1455.00 лева до присъдения от първата инстанция размер от 13 335.97 лева, считано от датата на предявяване на иска 10.05.2011 година до окончателното плащане като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 16 000.00 лева искът е отхвърлен. С. В. Г. и Ч. В. Г. са обжалвали първоинстанционното решение в осъдителната му част като във въззивната си жалба са изложили твърдения за това, че Р. [населено място] не е доказал правото си на собственост върху имота, тъй като за това се позовава на недопустимо съдебно решение, поради което не е активно легитимирана страна по иска. Освен това са твърдели, че ползват имота на правно основание. С решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година въззивният съд е обсъдил тези доводи на ответниците и ги е приел за неоснователни. След това е извършил преценка на заключенията на изслушаните по делото съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, като е посочил различията между тях и е приел, че размерът на обезщетението трябва да бъде определен по заключението на втората от тях. Посочил е, че размерът на обезщетението трябва да се определи въз основа на средномесечния пазарен наем, в какъвто смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза, а не по нормативно определената стойност на наема за общински имоти, какъвто процесния не е, въз основа на която е изготвено заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Във връзка с това не може да бъде допуснато касационно обжалване на решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година по поставения от Р. [населено място] процесуално правен въпрос за това следва ли въззивната инстанция, ако приеме, че с първоинстанционното решение е нарушена императивна правна норма, въпреки липсата на възражение за това във въззивната жалба, да даде възможност на страните да изложат своите доводи и възражения по въпроса или е допустимо въпроса за това нарушение да бъде поставен от въззивния съд едва в мотивите на решението му. Видно от мотивите на въззивното решение съставът на Окръжен съд Бургас не е приел, че с първоинстанционното решение е нарушена императивна правна норма и не е обосновал приложението на такава. Поради това този въпрос не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставения въпрос за това длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на доказателствения материал по делото от значение за правнорелевантни факти, да прецени доказателствената сила на заключението съобразно обосноваността му, както и да го обсъди, заедно с всички доказателства по делото. Въззивният съд е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и е изложил доводи за това кое от двете изслушани по делото заключения приема. В това отношение въззивното решение не противоречи на възприетото в решение № 405/24.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1541/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и в решение № 118/15.05.2012 година, постановено по гр. д. № 588/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а е в съответствие с тях. Обстоятелството дали въззивният съд е направил правилен извод, че обезщетението трябва да бъде определено въз основа на възприетото от него заключение или не е въпрос на основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, а не на основанията за допускане на касационно такова по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване на решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година по поставения от Р. [населено място] въпрос за това какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, според която служебната проверка му проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка касаторът сочи, че във въззивната жалба не са излагани доводи за това какъв е обектът, за който се дължи обезщетение за ползване без основание и за това въз основа на какво трябва да се определи размера на това обезщетение и за определения от първоинстанционния съд размер. При това въззивният съд погрешно е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, която е дала стойността на обезщетението за ползване само на терена, но не и на сградата, която е предмет на иска на Р. [населено място]. Предвид на това касационното обжалване трябва да бъде допуснато по въпроса за това за какво и на кого се дължи обезщетение при ползване на застроен недвижим имот без правно основание, в случаите когато собствениците на постройката и терена са различни и за това какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, според която служебната проверка му проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, да извършва преценка на правилността на въззивното решение извън посочените в жалбата основания. По този въпрос решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с дадените с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. № 1/2013 година на ОСГТК указания и приетото с решение № 57/12.03.2012 година, постановено по гр. д. № 212/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Не следва да бъде допускано касационно обжалване на решение № ІІ-30/20.01.2015 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година. Р. [населено място] е постановено по повод на искане на Р. [населено място] за поправка на допусната в решение № ІІ 88/21.07.2014 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година очевидна фактическа грешка. Според касаторът същата се изразява в това, че в диспозитива на решението си съдът се е произнесъл за обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда - „ремонтна работилница” със застроена площ от 489.50 м 2, а в мотивите си обаче е изложил и е обсъждал доводи по заключение на вещо лице, касаещо терен от 1000.00 м 2. Съставът на Окръжен съд Бургас е посочил, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като след в заключението на вещото лице, след посочването на цената за м 2, е извършено съответното преизчисляване и въз основа на него е определена колко точно е стойността на процесния недвижим имот-изградената сграда и прилежащия и терен. Затова присъденото от съда обезщетение е такова за сградата, а не за терена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. [населено място] не сочи доказателства, че решение № ІІ-30/20.01.2015 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година е постановено в противоречие на практиката на ВКС. Изложеното твърдение е, че същото противоречи на решение № 2192/28.12.1984 по гр. д. № 1124/1984 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Същото обаче не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, а представлява каузална практика. С него е прието, че очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, пропуснал е или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Приетото с обжалваното решение № ІІ-30/20.01.2015 година на Окръжен съд Бургас, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 246/2012 година не противоречи на приетото с решението от 1984 година. В случая Окръжен съд Бургас се е произнесъл по предявения иск като в мотивите си е определил размера на обезщетението за ползване без правно основание, който размер съответства на посочения в диспозитива на решението. При това определянето на размера на обезщетението не се дължи на погрешни пресмятания на съда, а се основава на извода му за това въз основа на кое от двете заключения на вещи лица трябва да се определи същото. Този извод на съда по преценка на доказателствата, който не може да бъде коригиран по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, а може да бъде проверяван само по реда на инстанционния съдебен контрол.

На „Р. [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 237.62 по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъдат върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение