Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г.

Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител-адвокат Б. против въззивно решение № 763 от 2.06.2010 г. по гр. д. № 869/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 2229 по описа за 2008 г. на Пловдивски районен съд, като е осъден [фирма] [населено място] да заплати на всеки един от ищците Мана Н. Начева и П. Д. Н. сумата от по 67 440 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 21.04.2008 г. и преждевременна загуба на техния съпруг и баща Д. П. Н., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.04.2008 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до претендирания размер от по 150 000 лв. и са присъдени следващите се разноски и държавна такса. Искането е за частична отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с намаляване на половина на отговорността на работодателя. Претендира направените по делото разноски. С определение № 101 от 31.01.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК по поставения въпрос - дали въз основа на ангажираните по делото доказателства може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя /т. е. дали пострадалият, извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения/. В съдебно заседание страните не се явяват лично. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното: В практиката и теорията няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността/съзнавана небрежност/по терминологията на наказателното право. За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. В случая имайки пред вид установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за частично основателна. Постановеният въззивен акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с решаване на въпроса по същество поради следните съображения: Установено е по делото /с разпореждане № 172 от 8.05.08 г. на НОИ/, че на 21.04.08 г. около 14.50 часа, е станала трудова злополука на новоизграждащ се четириетажен строителен обект "Офис-сграда"в УПИ V-1861 в кв. 387-нов по плана на [населено място], при която е настъпила смъртта на Д. П. Н./на 65 г./, работещ в ответното дружество на длъжност: "общ работник строителство на сграда". На пострадалия е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 7.05.07 г./същият е под № 74 в нарочната за това книгата/, а последният периодичен инструктаж е за първото тримесечие на 2008 г./24.01.08 г. -23.04.08 г./На датата на злополуката - преди започване на работата на строителния обект-на Д. Н. е проведен ежедневен инструктаж от бригадира Д./вж. копие от инструктажна книга/. Получил е и работно облекло и предпазна каска /съгласно представения списък/. По време на инцидента пострадалият е пробивал отвор с електрически бетонокъртач в армирана бетонна колона от бетонна шайба, която е елемент от асансьорна клетка. Пробиването на отвора на колоната е било част от нейната подготовка за отливане на хоризонтална железобе-тонна греда. Работил е в западната част на обекта, на третия етаж от сградата и е бил сам. Работил е върху хоризонтална дървена площадка, изградена от три съединени дървени талпи/всяка с ширина около 75 см./. Дължината на площадката е била около 3 метра и е била обезопасена с дървено ограждение. В процеса на работа е политнал от работната площадка, предпазното ограждение не е издържало тежестта на тялото му и е паднал /заедно с бетонокъртача, който е бил с шилото/ от около 10 метра височина в изкоп. Няма очевидци, които да описват механизма на случилото се. Според съдебно-медицинската експертиза -смъртта е причинена от тежка гръдна травма, със счупване на всички ребра отдясно, разкъсване на аортата и излив на кръв, довели до сърдечна тампонада и остра кръвозагуба. Според заключението на приетата по делото строително-техническа експертиза по безопасността на труда - механизмът на настъпване на злополуката е следният: "В процеса на работа шилото на къртача е блокирало в бетона, пострадалият Н. се е опитал да го извади и при освобождаване на шилото е политнал от работната площадка, която е била изнесена извън контурите на сградата, обезопасена с дъска с дебелина 2 см. " Според вещото лице - няма друга причина за залитването и счупването на летвите/вж. -обясненията му в съдебно заседание/. Другото вещо лице, изготвило приетата по делото съдебно- физическа експертиза-потвърждава че това е вероятната причина за настъпване на злополуката, но сочи и друга възможност, свързана с проявено невнимание, така че поради недостатъчна концентрираност, работейки в гръб към огражденията, пострадалият да е стъпил на ръба на дървената площадка и поради липса на достатъчна опора да е загубил равновесие. Тъй като вещото лице я оценя като възможност- настоящият съдебен състав не я възприема, като намира за правилно да се съобрази и да се ръководи от даденото и от това вещо лице заключение съгласно което - съобразявайки масата на тялото на пострадалия и скоростта на същото, получена при залитане- "причините за счупване и срутване на предпазния парапет са, че Н. в опита си да освободи шилото на къртача, е политнал и парапета не е издържал тежестта на тялото му". В съдебно заседание обяснява, че силата на тласъка е различна в зависимост в какъв момента се освобождава шилото, но по делото точни данни за това няма. Този механизъм на причиняване на злополуката се потвърждава и от отразеното в Протокол № 38 от 30.04.08 г. на НОИ за резултатите от извършено разследване на злополуката и в двете тройни експертизи/от 19.03.08 г. и от 12.08.08 г./, изготвени в хода на образуваното наказателното производство. Според свидетелите Д. и А./бригадир и работник на обекта, които са били на там по време на инцидента/ -причината за падането е опита на пострадалия чрез дърпане да изкара вклененото шило на бетонокъртача. Правилният подход при засядане на машината изисква - тя да се изключи, да се разкърти наоколо, да се извади шилото и да се смени с друго, след което работата да продължи. Двамата са категорични, че Н., който е бил отличен работник, с 30 години трудов стаж по строителните обекти - и друг път е работил с къртач и е бил запознат с инструкциите за работа с такъв уред. Установяват, че за да счупи предпазната летва /в случая тя е била счупена на две, но е стояла на скелето/ е необходимо падането да е било със засилка, тъй като от опит знаят, че не е възможно счупване при обикновено подпиране. Обстоятелството, че пострадалият е бил отличен работник-освен от показанията на разпитаните свидетели се установява и от приетите като доказателство два броя свидетелства за високо трудово майсторство - от 1996 г. и от 2000 г. Според така установените по делото факти- правилен е извода на въззивния съд, че работодателят носи отговорност за случилото се, поради допуснати от него нарушения на изискванията за безопасност на труда. Това е така, защото е установено, че в случая работната площадка на третия етаж не е била достатъчно добре обезопасена с надеждни ограждения, което е налагало на пострадалия да бъде осигурен предпазен колан, а това не е направено/нарушенията са по чл. 275, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от КТ, чл. 16 от ЗБУТ, чл. 71 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места/. Тези изводи настоящият съдебен състав прави при отчитане на обстоятелството, че законовото изискване е за "подходящи" предпазни средства. Избраният законодателен подход е на изброяване на видовете предпазни средства с предоставена на работодателя преценка, т. е. - не е налице установен задължителен режим, който работодателя да е нарушил. В случая той е избрал - площадката да бъде обезопасена с предпазно ограждение, при липса на стандартни изисквания за огражденията. Те са възможни в различни варианти /дървени, метални, със скоби/, но според Наредбата - изискването е за издържане на натоварването. При работа на скеле/тъй като се предполага, че от е обезопасено/- не е необходимо използването на предпазен колан. Според вещото лице, изготвило строително-техническа експертиза по безопасността на труда - в случая предпазното ограждение- според вида си и начина на изпълнение е било такова, че не е покривало изискването на Наредбата за издържане на натоварването. Неправилен е обаче извода на въззивния съд, че злополуката е причинена единствено и само по вина на работодателя. Безспорно е установено, че настъпилият инцидент на 21.04.2008 г. има причинно-следствена връзка-освен с липсата на осигурени от работодателя достатъчно надеждни ограждения, още и с начина, по който пострадалия е извършвал пробиването на отвора с къртач. Той също е допуснал нарушение на изискванията за безопасност в такава ситуация/чл. 126, т. 5 и т. 6 от КТ и чл. 33 от ЗБУТ и т. 10 от Инструкция за безопасна работа с ел. бормашина и къртач тип хилти, канго, бош и др./, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото строително-техническа експертиза по безопасността на труда. Съобразно установения механизъм на злополуката - следва извода, че пострадалият, за който безспорно е установено, че е бил отличен работник, с 30 години стаж в строителството, работил е нееднократно с електрически бетонокъртач, съзнавайки, че работи на голяма височина/10 метра от земята/, сам, на отделена от сградата временна площадка с размери 3 метра дължина и 2.2 метра ширина - не може да не е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но явно- разчитайки на своя голям опит, професионални умения и способности, лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати и затова е предприел действия - в нарушение на правилата за работа с този уред- да прави опит чрез дърпане да изкара вклененото шило на бетонокъртача, което е станало причина и за неговото падане. Работникът е проявил груба небрежност, защото не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация, поради което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 20%. Частично неправилни са изводите на въззивния съд и досежно определения размер на обезщетение, тъй като то е еднакво и за съпругата, и за сина на починалия, без да са съобразени реално причинените вреди. Установено е /с показанията на свидетелите П. и З. -съответно сестра на пострадалия и близка на семейството/, че връзката между съпрузите е била силна, че съпругът е бил стожера на семейството, осигуряващ доходите му, тъй като съпругата страда от заболяване/тя е пенсионер по болест, с 60% намалена работоспособност/, а синът, който е на 44 години - през последните години преди злополуката работи и живее със семейството си в Англия. При тези факти - пред вид силната връзка, която е съществувала между съпрузите, внезапността на загубата, особената й тежест, пред вид влошеното здравословно състояние на съпругата, която изцяло е разчитала на съпруга си и след смъртта му е останала сама, тъй като детето й е в чужбина, пред вид установяването с гласни доказателства на причинени значителни неимуществени вреди изразяващи се в силна мъка, тъга, чувство на безсилие и безнадеждност - настоящият съдебен състав счита, че за ищцата Начева правилно е определен размер на обезщетение от 75 000 лв. Същият следва да бъде намален с 20% /60 000 лв./, от който да се приспаднат получените от застраховката - 7 560 лв. или да се присъди обезщетение в размер на 52 440 лв. Относно втория ищец неправилно въззивният съд е определил прекомерен размер на обезщетение, без да са ангажирани по делото доказателства, установяващи подобна необходимост. Съдът е следвало да съобрази, че ищецът Н. води самостоятелен начин на живот, живее отделно, в друга държава и за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в мъка по загубата на изключително близък човек, към когото е бил привързан и от когото е имал подкрепа -е достатъчно да присъди обезщетение в размер на 45 000 лв. Същият следва да бъде намален с 20% /36 000 лв./, от който да се приспаднат получените от застраховката - 7 560 лв. или да се присъди обезщетение в размер на 28 440 лв. С оглед направеното и от двете страни искане за разноски пред касационната инстанция, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК - то следва да бъде уважено съобразно отхвърлената и уважената част от жалбата. При направени от касатора разноски в общ размер 5 608 лв. ./от тях за държавна такса - 2488 лв. и за адвокатско възнаграждение - 3120 лв./следва да се присъдят 2 200 лв. При направени от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение от 4 300 лв. - следва да им се присъдят 3000 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение