Определение № 124 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2462/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7493 от 25.05.2018 г., подадена от Етажна собственост на комплекс „Х.” – [населено място], представлявана от К. С. чрез процесуален представител адвокат П. Ш. от АК – Б., срещу определение № 904 от 14.05.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 682/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, ІІ въззивен състав. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: С определение № 173 от 03.04.2018 г. по гр.д.№ 161/2018 г. първоинстанционният РС – Поморие е допуснал обезпечение по реда на чл. 389 ГПК на предявения по делото иск по чл. 40 ЗУЕС, като е постановил спиране на изпълнението на всички решения на ОС на ЕС, проведено на 27 и 28 февруари 2018 г. По подадената от ЕС на комплекс „Х.” – [населено място] срещу това определение частна жалба по реда на чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК е образувано в.ч.гр.д.№ 682/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, ІІ въззивен състав. Въззивният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение № 904 от 14.05.2018 г., с което е изменил условията, при които е допуснато обезпечението, като на основание чл. 391, т. 2 ГПК е определил ищеца [фирма] да представи гаранция в размер на 800 лв. Независимо от погрешно указаното в диспозитива на въззивното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, актът му е окончателен. Това е така на първо място, защото съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК частна касационна жалба може да се подава срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (т. 2). Атакуваното в настоящото производство определение не попада в нито една от хипотезите по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. С него не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по иска по чл. 40 ЗУЕС, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма. С ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят и на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Постановките на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК са и нормативно закрепени с изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010 г.), съгласно което на обжалване с частна касационна жалба подлежи единствено определението, с което въззивния съд за първи път допуска обезпечение - след отменяване на постановен от първоинстанционния съд отказ за допускане на обезпечението. Това разрешение произтича и от принципното положение, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Разглеждането на конкретната частна касационна жалба е процесуално недопустимо на още едно основание. Съобразно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а по силата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС. Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, което съставлява самостоятелно основание да не се пристъпи към разглеждане на подадената от ЕС на комплекс „Х.” – [населено място] частна касационна жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия