Определение № 410 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 60/2023 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Л. П., чрез адв. Р. Р., против определение № 8402 от 30.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1160/2022 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 27.10.2021 г. по гр.д.№ 40019/2020 г. на СРС за отхвърляне молба на жалбоподателката по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването й от разноски за експертиза по делото. С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и освобождаването й от разноски за експертиза по делото. С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване по следните въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ При преценка основателността на молбата за освобождаване на държавна такса и разноски по реда на чл. 83, ал.2 ГПК към кой момент съдът следва да съобрази финансовото състояние на молителя и реализираните от него доходи? 2/ Наличието на съсобствено имущество – предмет на съдебна делба, представлява ли пречка за освобождаване на съсобственика от внасянето на такси и разноски по делото?. Насрещните страни П. и А. С. П. оспорват частната жалба с писмен отговор чрез адв.Н. С.. Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Първоинстанционният съд с определение № 20203648/27.10.2022 г. е отхвърлил молба по чл. 83, ал.2 ГПК на Р. П. за освобождаването ѝ от внасянето на депозит за съдебно – техническа експертиза, по съображения, че молителката притежава вещни права, месечен доход, както и не са налице данни за нейно влошено здравословно състояние. С определение № 8402 от 30.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1160/2022 г. на СГС, образувано по частна жалба на Р. П. срещу определението за отхвърляне искането за освобождаването й от разноски по делото, е било потвърдено определението на първата инстанция. Въззивният съд е приел, производството е образувано от П. П. и А. П. против Р. П. по иск по чл. 34, ал.1 ЗС за делба на съсобствени недвижими имоти – апартамент № 12 на [улица] в [населено място], както и дворно място с построената в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в [населено място]. В изпълнение на указания, дадени от въззивния съд с определение № 6541 от 08.07.2022 г., жалбоподателят Р. П. е представила пред въззивния съд на 21.07.2022 г. декларация за материално и гражданско състояние, като с нея е посочила, че притежава 1/ 2 идеална част от собствеността върху жилище в [жк], като не реализира месечни доходи, а здравословно състояние ѝ състояние е влошено, което налагало допълнително месечни разходи от 300 лева. Въззивният съд е приел, че в декларацията не са посочени имотите, предмет на делбеното производството, за които съществуването на съсобственост между страните е безспорно, а от приложената от молителката с декларацията справка от Агенция по вписванията за периода 01 януари 1991 г. – 18.07.2022 г. за Р. П., се установявало, че са сключвани от нея възмездни двустранни сделки с предмет недвижими имоти, включително и такива през 2020 година, също и сключвани от нея и договори за наем на земеделски земи за срок от 10 години от 2020 г., по които Р. П. е наемодател. Така въззивният съд е заключил, въз основа на преценка на всички доказателства по делото, че Р. П. би могла да получава, макар и непостоянно, доходи от притежаваното съсобствено имущество, предмет на настоящето делбено дело, както и че същата несъмнено реализира доходи от сключените от нея и вписани договори за наем на земеделски земи от 2020 г. / пореден номер 3 и 7 от справката/, които са възмездни по своя характер двустранни сделки, поради което, дори и отчитайки заявените в декларацията месечни разходи за лечение, е неоправдано Р. П. да бъде освободена по социални съображения от задължението й за предварително внасяне на разноски от 200 лева за допуснатата експертиза. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване: Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените два въпроса с изложението. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал с какво произнасянето по тези два въпроса би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика- не е посочил кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновал съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. По приложението на чл. 83, ал.2 ГПК, е налице съдебна практика, която е служебно известна на настоящия състав на ВКС, според която по молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства, която практика е и съобразена от въззивния съд. Въззивната инстанция в случая е подложила на преценка не само дадената от молителката декларация за семейно и имотно състояние, но и другите събрани по делото доказателства, вкл. и представената от самата молителка справка от Агенцията по вписване, за да обоснове извода си, че молителката притежава и друго имущество, също и получава и доход, които имущество и доход не са посочени в декларацията. Решаващият извод на въззивния съд, че не следва да се освободи молителката от задължението за разноски 200 лв. за експертиза по социални съображения, е обоснован с приетото от съда като несъмнено реализиране на доход от молителката от отдаване под наем на земеделски земи и към момента на искането за освобождаване от разноски, независимо от допускането, че тя би могла да реализира, макар и непостоянно, и друг доход от съсобственото имущество, предмет на настоящето делбено дело. Този решаващ извод, че молителката получава доход от отдаване под наем на земеделски земи и към момента на искането за освобождаване от разноски, следователно, е в съответствие със съдебната практика на ВКС, и по отношение на който извод нито един от поставените въпроси с изложението не се отнася. Наличието на друго притежавано от молителката имущество, макар и в съсобственост, е обсъдено като евентуална възможност молителката да реализира доход, но не това е решаващия извод на въззивния съд да приеме липсата на основание за освобождаването й от разноски 200 лв., поради което вторият поставен с изложението въпрос не се явява и обуславящ решаващия извод на въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: