Определение № 532 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2016 г.

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд е върната частна касационна жалба вх. № 3008 от 05.07.2016 г., подадена от Р. Д. Д. против определение № 180/25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Срещу разпореждането на Великотърновския апелативен съд е постъпила частна жалба с вх. № 3665/17.08.2016 г., подадена от Р. Д. Д.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена против разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество е неоснователна. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 3810/2014 г. на Плевенския районен съд е образувано по искова молба на Р. Д. Д. против УМБАЛ [фирма] по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на от 1499, 99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на извършено незаконно уволнение със заповед № 48/11.03.2013 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение. С решение № 1466/23.10.2015 г., постановено по съществото на делото предявените от ищцата искове са отхвърлени. Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата, Р. Д. Д., върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК с определение № 4323/03.12.2015 г., поради неизпълнение в срок на указанията на администриращия съд за внасяне на държавна такса. Определението за връщане на въззивната жалба е потвърдено с определение № 180 от 11.02.2016 г. по ч.гр.д. № 41/2016 г. на Плевенския окръжен съд. Частната касационна жалба против определение № 180 от 11.02.2016 г. по ч.гр.д. № 41/2016 г. е върната на основание чл. 274, ал. 4 ГПК с разпореждане № 533 от 14.03.2016 г. на Плевенски окръжен съд. Разпореждането на Плевенския окръжен съд за връщане на частната касационна жалба е потвърдено с определение № 180 от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Така постановеното определение е атакувано от страната с частна касационна жалба вх. № 3008/05.07.2016 г., която е върната от администриращия съд с атакуваното пред настоящата съдебна инстанция разпореждане от 22.07.2016 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на гражданско дело № 3810/2014 г. на Плевенския районен съд са обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 49 ЗЗД за сумата 1499, 99 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., т.е. цената на всеки от исковете е под минимума, установен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, постановеното по делото определение не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение