Определение № 348 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2583/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 900/10.05. 2014 год., по в. гр.д.№ 4145/ 2013 год., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г., по гр.д.№ 1015/2010 г. е осъден касатора да заплати на К. А. П. от [населено място] допълнително, над присъдената от първостепенния съд сума от 70 000 лева, още и сумата от 15 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 02.07.2006 год., по пътя между [населено място] и [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2007 год. до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по отношение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010 г.на ОСГТК на ВКС се свежда до възможността обемът на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл.45 ЗЗД. Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено ТР № 2/ 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос се включва в предмета на възникналия между страните правен спор и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за основателност на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 70 000 лв. до 85 000 лв., предвид изложените съображения, че гражданският съд не е обвързан от определеното от наказателния съд обезщетение за обезвреда по предявен в наказателния процес срещу прекия причинител на вредата деликтен иск по чл.45 ЗЗД, с което общата главна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК е доказана. Основателно по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В производството по предявения от пострадалата П. пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента въззивният съд е определил на последната различно по размер обезщетение за обезвреда на причинените и от виновно предизвикано ПТП на 02.07.2006 год. по пътя [населено място] - [населено място], неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от осем средни телесни повреди, спрямо присъдените и за възмездяване на същите тези вреди суми по уважения в производството по НОХД № 1146 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач на л.а. марка „ВАЗ 2106” с ДК [рег.номер на МПС] - А. В.. Така възприетото от решаващия състав на Софийски апелативен съд разрешение на поставения правен въпрос сочи на противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР № 1/ 2014 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, която е в смисъл, че в производството по пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 от ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума по застрахователния договор. С цитираното Тълкувателно решение е преодоляно и съществуващото до постановяването му противоречие в практиката на касационната инстанция по същия този въпрос на материалното право, поради което изложените в отговора на касационната жалба доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Именно поради попадане на разрешения с обжалвания въззивен съдебен акт материалноправен въпрос в предмета на тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС производството по настоящето дело е спряно на осн. чл.292 ГПК с определение № 150 от 18.06.2015 г. на състав на второ т.о. на ВКС и съответно възобновено по реда на чл.230 ГПК с постановяването на окончателен съдебен акт от Общото събрание на Търговска колегия на ВКС. При наличие на формирана задължителна практика на ВКС, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от промяна, не следва да бъде обсъждан и визирания с касационната жалба критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който в този случай е въобще неприложим – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед приетата основателност на искането за достъп до касация на касаторът следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, на основание чл.18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизаща на сумата 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК