Определение № 444 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. срещу въззивно решение № 58/10.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 43/2024 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 577/18.12.2023 г. по гр.д. № 572/2023 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която съдът на основание чл.59, ал.2 и ал.4 СК е постановил мерки за упражняване на родителски права по отношение на детето Е. Н. М.. Ответникът Н. М. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. Детето Е. Н. М. е родено на 3.04.2021 г. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност за фактите, които имат значение за правния спор. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите на жалбоподателката. От правна страна въззивният съд е формулирал следните правни изводи: За да прецени възможностите на майката да се грижи за детето, съдът е съобразил, че действително като образователен ценз, като жилищна обезпеченост и материална обезпеченост, родителите са равнопоставени, но в казуса надделява мнението за отсъствие у майката на постоянство, категорично необходимо за отглеждане на едно дете на крехката възраст от 3 години. Не само, че майката просто е оставила без своите грижи детето си, едва навършило 1 г. и 7 м., без значение по коя от посочените от нея причини, но и в промеждутък от време от около 7-8 месеца, съгласно свидетелските показания на баща й, тя е прекарала в друга държава около 4 месеца, след което 3 месеца в [населено място] и едва след като се върнала да живее при него (баща си) в [населено място], тя е започнала да търси детето си, за да го види. Нещо повече през този период майката е получавала майчински и детски добавки за изоставеното си дете и за майчинството, което не е осъществявала, без дори да предостави и част от тези добавки на детето си. Сключването на два трудови договора за период от осем месеца /01.- 08.2023 г./ в две различни населени места усилва извода за непостоянство. И тъй като преценката в казуса следва да бъде подчинена преди всичко на интереса на детето, въззивната инстанция е приела, че при така събраните факти и обстоятелства в интерес на детето Е. е да продължи да бъде отглеждано от бащата и в тази ранна възраст да не се налага драстична промяна в неговите навици и живот, в установената емоционална привързаност на детето към бащата и бабата по бащина линия, в чиято семейна среда то се чувства добре и расте спокойно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката навежда доводи, че в представените по делото социални доклади се посочва, че майката има желание, капацитет и възможност да се грижи за детето в най-добрия му интерес и че по този показател може да се открои съществено преимущество на майката, но като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото и като е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК, въззивният съд е постановил неправилно решение. Жалбоподателката твърди, че доколкото в случая са събрани доказателства, че и двамата родители притежават необходимите качества, за да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, нито за накърнен авторитет пред детето, въззивният съд е следвало да предостави упражняването на родителските права на нея (на майката). Във връзка с тези доводи жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси – за критериите въз основа на които се преценява предоставянето на родителските права в противоречие с практиката на ВКС и че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението е за допуснато противоречие с т.II от ППВС № 1/12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., решение № 292/6.11.2013 г. по гр. д. № 2966/2013 г., на III г. о. на ВКС и определение № 1438/12.12.2013 г. по гр. д. 071/2013 г., на IV г. о. на ВКС, с които е прието, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др., като е пояснено, че най - голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. Жалбоподателката не представя сочените съдебни актове и при служебна проверка настоящият съдебен състав не установи в програмата на ВКС наличието на определение № 1438/12.12.2013 г. по гр. д. 071/2013 г., на IV г. о. на ВКС. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства за фактите, които имат значение за спора, поотделно и в съвкупност (обсъдил е изявленията на изслушаните страни, събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели и предоставения по делото социален доклад на Д“СП“ Кърджали). Въззивният съд е изследвал наличието у всеки един от двамата родители на необходимите качества за отглеждането на малолетното дете, но е формирал извода, че от събраните по делото доказателства надделява мнението за отсъствие у майката на постоянство, категорично необходимо за отглеждане на едно дете на крехката възраст от 3 години. И е изложил мотиви за този извод, отразени по-горе. Поради което не е допуснал противоречие с установената практика. Жалбоподателката твърди и че въззивният съд е допуснал противоречие и с приетото в решение № 4/20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на IV г.о. на ВКС, че създаването на пречки за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния е основание за негативна оценка на родителските качества. Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е установил бащата да е създал пречки за осъществяване на лични отношение между детето и майката. Поради това, че въззивният съд не е разрешил правните въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тъй като по поставените въпроси има установена практика и жалбоподателката не обосновава наличие на изменения на обществените условия, които да налагат преразглеждане на разрешенията, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат Воден от изложеното съдът