Определение № 2402 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 407/07.10.2024 г. по гр.д. № 493/2024 г., с което Окръжен съд – Плевен е отменил решение № 588/10.05.2024 г. по гр.д. № 4800/2023 г. на Районен съд – Плевен в обжалваната част и е отхвърлил исковете на Р. К. Д. срещу „Успех Металкап ССБ“ ЕООД, както следва: · в размер над сумата 702.14 лв. – възнаграждения за извънреден труд по договор № 20/10.06.2022 г., ведно със законните лихви от 23.08.2023 г., до сумата 4 737.14 лв. – размера, в който искът е бил уважен с първоинстанционното решение (чл. 262 КТ); · в размер над сумата 1 525.33 лв. – възнаграждения за извънреден труд по договор № 42/15.12.2022 г., ведно със законните лихви от 23.08.2023 г., до сумата 3 681.12 лв. – размера, в който искът е бил уважен с първоинстанционното решение (чл. 262 КТ) и · в размер над сумата 222.22 лв. – законните лихви за забава върху всяко неизплатено възнаграждение по двата трудови договор, до сумата 583.70 лв. – размера, в който и тези искове са били уважени с първоинстанционното решение (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като е определил отговорността на страните за разноските по делото. Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени, както следва: · за първата главница – над сумата 4 737.14 лв. до пълния предявен размер за сумата 5 118.70 лв.; · за втората главница – над сумата 3 681.12 лв. до пълния предявен размер за сумата 4 854.28 лв. и · за законните лихви – над сумата 583.70 лв. до пълния предявен размер за сумата 691.59 лв. Решението се обжалва от Р. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, които обобщени според разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следния: Какво е доказателственото значение на приет по делото частен удостоверителен документ, съставен от една от страните по делото и от трето за процеса лице в свидетелство на изгодни за страната факти, които насрещната страна оспорва, и как следва съдът да обсъди гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели в установяване на удостоверените в документа факти? Касаторът счита въпросът обуславящ решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът „Успех Металкап ССБ“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира касационната жалба за частично недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Недопустим е предметът на касационната жалба в частта по отхвърлените с въззивното решение искове, съответно по чл. 262 КТ - възнагражденията за извънреден труд по трудов договор № 42/15.12.2022 г., и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за законните лихви за забава върху всяко неплатено възнаграждение по този договор, доколкото този за главницата е с цена под 5 000 лв., което изключва и допустимия предмет на обжалване по акцесорния/обусловения. В тази нейна част настоящият състав не следва да я разглежда по същество. В останалата част касационната жалба попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 КТ, т.е. е с допустим предмет, подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалваемия и обжалван резултат, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищецът е престирал труд при ответника на длъжността „пазач-портиер“ по трудов договор № 20/10.06.2022 г. при уговорено работно време 8 часа на ден, а спорът, който е пренесен и пред него е за това, дали е престирано в повече от уговореното. Намерил е, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за превишена месечна продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства по ГПК, но тежестта не е проведена успешно. Намерил е, че в установяване на релевантния факт, който ответникът е оспорил, по делото е приета приложена в заверено копие извадка от тетрадка за приемане и предаване на охранявания обект. Документът е частен удостоверителен. Съставен е от ищеца и от трето за процеса лице, но след като не е подписан от представител на ответното дружество и по делото липсват доказателства работодателят да е наредил или одобрил водената тетрадка, записванията не доказват релевантния факт. Въззивният съд се е аргументирал с формалната доказателствена сила на документа (чл. 180 ГПК) и с това, че неговото съдържание е възпроизведено чрез снимки от мобилния апарат на ищеца, а от заключението на техническата експертиза се установявало, че в мобилното устройство са изтрити част от файловете на възпроизведената информация. Добавил е, че са твърде общи показанията на разпитаните свидетели – други двама пазачи, охранявали същия обект на дружеството, и макар показанията им да са за създадената от работодателя организация по охраната на обекта, не конкретизират по време полаганите дежурства от ищеца. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, а начинът, по който съдът му е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд. В решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г., III-то ГО и цитираните в него се приема, че подписаният частен свидетелстващ документ се ползва с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК и не доказва фактите, които са предмет на направеното в него изявление за знание. В решение № 375/28.12.2012 г. по гр.д. № 1347/2011 г., IV-то ГО се приема, че издателите на частен свидетелстващ документ, ако не са страна по делото, могат да бъдат разпитани като свидетели за установяване на удостоверените в частен свидетелстващ документ факти, а доказателствената сила на показанията зависи от потвърждаването на участието им в издаването на документа и от начина, по който са узнали за удостоверените факти. В противоречие с тази практика възивният съд е отказал да признае доказателствена сила на приет по делото частен свидетелстващ документ, като се е аргументирал с начина на съставеното и представено по делото заверено копие от документа – чрез снимки в мобилно устройство, информацията за които не е съхранена към момента на изготвената и приета по делото експертиза, но това обстоятелство е без значение за процеса на обсъждане на доказателственото значение на документ, чиято истинност не е оспорена съгласно чл. 193 ГПК. Аргументирал се е и със свидетелските показания, без да изложи мотиви дали свидетелите, а не само ищецът, са издатели на документа, и защо е необходимо показанията да се свържат с конкретните дежурства на ищеца, а не със създадената от работодателя организация на работата по охранявания обект, на който свидетелите са работили. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се постави сумата 208.94 лв. – част от уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение (за сумата 600.00 лв.), съответна на обжалваемия интерес по недопустимата част от касационната жалба (за сумата 2 155.79 лв.) към целия обжалваем интерес (за сумата 6 190.79 лв.). При тези мотиви, съдът