Определение № 294 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 63/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Р. И. П. чрез процесуалния представител адв. Д.Б. от АК П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1093, постановено на 01.10.2019 г. по гр.д.№ 1504/2019г. в частта, в която е отхвърлен иска за делба на дворно място в [населено място] с идентификатор .... и на построените в това дворно място сгради. Ответникът А. С. П. чрез процесуалния представител адв.В.К. е подал отговор, в който изразява становище, че поставените от касатора правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК не са надлежно формулирани и не са обусловили решаващите изводи на съда. На следващо място поддържа, че изводите на съда в обжалваното решение са съобразени с практиката на ВКС, включително и задължителна. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и делото не попада сред изключенията на чл.280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Производството е за делба във фазата на допускането. Страните по делото Р. И. П. и А. С. П. са бивши съпрузи като бракът им е сключен на 24.07.1977г. и е прекратен с развод на 23.08.2011г. По предявения иск за делба ответникът е възразил, че и двата имота, предмет на делбата са негова лична собственост като имотът в [населено място] е придобит отчасти по дарение, отчасти с лични средства. С въззивното решение в обжалваната пред ВКС част / отхвърляне на иска за делба на имота в [населено място], [улица] / Пловдивският окръжен съд е приел, че идеална част от имота е придобит по дарение от съпруга А. С. П.. С доброволна делба, сключена с нот.акт № .... г. г. той е получил целия имот като е заплатил на съсобственика си Х. К. сумата от 10 138 700 лв./неденоминирани /. Тази част, независимо от възмездното й придобиване по време на брака, според въззивния съд, не е станала съпружеска имуществена общност, защото дължимата сума е платена с лични средства, на съпруга А. С. П., получени по дарение. Изводът е направен след анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Ц., които съдът е възприел като обективно дадени, последователни и непротиворечиви. Въз основа на тях съдът е приел, че имотът в [населено място] е имал сантиментална стойност в рода и желанието е било да остане в семейството след прехвърлената от съсобствениците идеална част на трето лице. Бащата на ответника е потърсил финансова помощ от роднините за събиране на необходимите средства – около 10 000 000 неденоминирани лева, включително и в заем от свидетелите. За неоснователно е прието възражението на Р. И. П., че след като е уравнил дела на баща си с пари при съдебната делба от 1986г., съответната част е станала част от съпружеската имуществена общност. Съдът се е мотивирал, че действията и намеренията на бащата на А. С. П. и на близките му родственици са непроменени, и последователни през целия период от 1976г. до 1999г., взаимоотношенията между баща и син са достатъчно ясни и дарственото намерение на бащата е изразено категорично в няколко последователно правни акта и извършване на фактически действия. По довода на ищцата, че възражението за пълна трансформация не може да бъде разгледано поради постигнатата договореност между съпрузите, имотът да бъде съсобствен между тях, въззивният съд е приел, че целта на делбата от 2007г., извършена с нотариален акт с участието на съпругата Р. И. П., е била да се избегне евентуален спор между съсобствениците, а не такъв между съпрузите П.. Отделно от това съдът се е позовал и на т.4 от ТР № 5 от 2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ, с която е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи с договор за покупко – продажба, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество. По основанията за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното: Правният въпрос дали при тълкуване на договорите, съдът следва да установи действителната воля на страните, не е обуславящ за делото, защото липсва неяснота на волята на страните по спогодбата от 2007г. и съответно съдът не я е тълкувал от гледна точка на критериите на чл. 20 ЗЗД. С оглед становищата на страните тълкуването се налага не за разкриване на действителното съдържание на волеизявленията, а във връзка с допустимостта да бъде разгледано възражението на ответника за преобразуване на лично имущество в изкупената при делбата идеална част от делбения имот. За да отговори на този въпрос съдът е приел, че договорът за доброволна делба, по който съпрузите получават имота в дял не е между тях като срещуположни страни и този извод е съобразен изцяло с двете тълкувателни решения на ВКС, които уеднаквяват съдебната практика по въпросите за имуществените отношения на съпрузите след развода. На въпроса дали е допустимо да се признае преобразуване на лично имущество на имот, който е закупен по време на брака от двамата съпрузи е посветено ТР 5/2014г. на ВКС, ОСГК. В това тълкувателно решение е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. Дори и когато имуществото е придобито от двамата съпрузи, може да се установява трансформация на лично за всеки от тях имущество. Точно такава е и разглежданата хипотеза – съпрузите – съделители в настоящия процес са получили имота в общ дял при делба, но съпругът е доказал преобразуване на лично имущество, което изключва приложимостта на института на съпружеската имуществена общност. Със следващото ТР № 3/2018г. на ВКС, ОСГК е изяснен въпросът дали е допустимо след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК, съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. С тълкувателното решение сe дава утвърдителен отговор на този въпрос. С оглед на изложеното, вторият правен въпрос, който поставя касаторката: дали е допустимо след като в договор за спогодба съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява пълна трансформация, не е обуславящ за делото. Въпросът предполага сключено между съпрузите споразумение за имуществените последици след развода, в случая обаче участието на двамата съпрузи по доброволната делба е за да придобият съвместно чуждите идеални части на съсобствения имот, тази спогодба не представлява споразумение по чл. 49 ал.4 респ.чл.51ал.1 СК и не урежда имуществените им последици след развода. Третият въпрос за преценка на доказателствата при решаване на спора за произхода на вложените средства при придобиване на имот по време на брака, също е разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съдът е написал подробни мотиви, обсъдил е цялостно доказателствата, обосновал е вътрешното си убеждение за достоверността на свидетелските показания, установяващи, че уравнението на дяловете при делбата е извършено с лични средства на съпруга, с което съдебната практика на ВКС е спазена. По изложените съображения, поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които е поискал с отговора на жалбата, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение