Определение № 94 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1776/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. З., представляван от адв. С., срещу решение № 132 от 12.04.2019г. по гр.д. № 717/2018г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 121 от 08.08.2018г. по гр.д. № 1000/2017г. на Самоковски районен съд и касаторът е осъден да заплати на „ЗАД Армеец“ АД разноски за въззивното производство в размер на 200 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „ЗАД Армеец“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 19 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за претърпените от него неимуществени вреди вследствие счупване на първи поясен прешлен, причинено му при ПТП, настъпило на 26.08.2012г., както и на сумата 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, закупуване на лекарства и рехабилитация вследствие същото увреждане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че в противоречие с материалния закон и със съдебната практика въззивният съд е отхвърлил възможността да приеме за осъществено изпълнително деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключило с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, разглеждайки въведени други фактически действия, изпълващи специален състав, различен от този, разгледан от наказателния съд. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнително деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото деяние, изпълващо състава на деликт по чл.45 ЗЗД досежно противоправност на деянието като предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./?“. Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 177 от 06.12.2018г. по т.д. № 2394/2017г. на ВКС, решение № 75 от 12.05.2014г. по гр.д .№ 733/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение № 22 от 11.04.2017г. по т.д. № 50310/2016г. на ВКС, ІV г.о., решение № 175 от 22.10.2009г. по т.д. № 312/20019г. на ВКС, ІІ т.о.. Релевира и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в случая описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието кореспондира напълно с фактическия състав на нарушенията по чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП, вменени на застрахования водач като съставомерни елементи от престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но e насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай въззивното решение е постановено по предявени обективно съединени искове за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на ищеца за дължимото му се обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от настъпило ПТП, като цената на всеки от обективно съединените искове е под 20 000 лева /19 500 лева – на иска за обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 500 лева – на иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди/. Ответникът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. на основание застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявените обективно съединени искове съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение