Определение № 5352 от 21.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 398/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3228/15.07.2024 г., подадена от Т. Й. Н., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 133 от 03.06.2024 г. по гр. д. № 20231500500418/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 355 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г. на Районен съд – Дупница. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на Т. Й. Н., че П. М. П., Б. М. П., А. Х. К., А. Х. Ф., И. С. Г., Д. К. К., Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, област К., [община], [населено място], м. „Б. Я.“, вид собственост: частна, вид територия: земеделска, НТП: друг вид нива, площ: 1408 кв.м, стар номер: *, заповед за одобрение на КККР № 300-5-56/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, който имот е възстановен на наследниците на К. Х. Г. и А. С. Г. с решение № 0107/11.06.2002 г. на ПК - Дупница, при права: П. М. П. - 1/6 ид.ч., Б. М. П. - 1/6 ид.ч., А. Х. К. - 1/6 ид.ч., А. Х. Ф. - 1/6 ид.ч., И. С. Г. - 1/6 ид.ч.; Д. К. К. - 1/24 ид.ч., Р. К. К. - 1/24 ид.ч., Е. К. С. - 1/24 ид.ч. и С. К. З. - 1/24 ид.ч., и Т. Й. Н. е осъден да предаде на ищците владението на същия имот; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 100, том III, peг. № 4366, дело № 475/2022 г. на нотариус С. С., с район на действие PC - Дупница, вписан в регистъра на НК под № *, вх. № 3737 от 12.09.2022 г., акт № 59, том 15, партидна книга стр. 2509 на СВ. Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от П. М. П., Б. М. П., А. Х. К., А. Х. Ф., И. С. Г., Д. К. К., Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. срещу Т. Й. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на К. Х. Г., починал на 31.08.1967 г., и А. С. Г., починала на 21.04.1989 г. Поддържат, че притежават правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот с идентификатор ***, възстановен на наследниците на К. Х. Г. и А. С. Г. с решение № 0107/11.06.2002 г. на ПК - Дупница, влязло в сила. Твърдят, че в съсобствеността всеки от тях притежава следните по обем права: П. М. П. - 1/6 ид.ч., Б. М. П. - 1/6 ид.ч., А. Х. К. - 1/6 ид.ч., А. Х. Ф. - 1/6 ид.ч., И. С. Г. - 1/6 ид.ч.; Д. К. К. - 1/24 ид.ч., Р. К. К. - 1/24 ид.ч., Е. К. С. - 1/24 ид.ч. и С. К. З. - 1/24 ид.ч., придобити чрез наследяване и земеделска реституция. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 9а ЗН, изрично сочат, че наследниците на С. К. П. не наследяват, тъй като са наследници на последващ съпруг - починал преди възстановяване на собствеността върху процесния имот, и от брака му с наследодателката няма родени или осиновени деца. Твърдят също така, че от получено уведомление от СГКК - Кюстендил и от справка в служба по вписванията при Агенция по вписванията установили, че с нотариален акт № 100, том III, peг. № 4366, дело № 475/2022 г. ответникът е признат за собственик на процесния имот въз основа на извършена обстоятелствена проверка. От съседи на имота узнали, че през 2022 г. Т. Н. предприел действия по установяване на фактическа власт върху собствения им имот, изразяващи се в неговото ограждане с ограда и почистване от треви, а преди това не били налице никакви владелчески действия от негова страна, като имотът пустеел и това налагало често да бъде почистван от съседи, за да не бъде източник на гризачи, влечуги и др. Излагат, че имотът се владее неправомерно от ответника, отричайки същият да е придобил правото на собственост на оригинерно основание. От своя страна, ответникът е оспорил исковете. Окръжен съд – Кюстендил е намерил за установено следното от фактическа страна: Ищците са наследници по закон на К. Х. Г., починал на 31.08.1967 г. и преживялата го съпруга А. С. Г., починала на 21.04.1989 г. (удостоверение за наследници изх. № 6591/25.10.2022 г. и удостоверение за наследници изх. № РВЕ22-УГ01-9384/31.10.2022 г.). Съответно, П. М. П. и Б. М. П. са техни внуци, като низходящи от първи ред - синове на дъщеря им П. К. П., починала на 30.09.2004 г.; И. С. Г. е техен внук и син на сина им С. К. Г., починал на 04.05.2005 г.; Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. са техни правнуци, като низходящи от първи ред - деца на внука им К. С. К., починал на 08.08.2010 г., а Д. К. К. - негова преживяла съпруга; К. С. К. е син на сина им С. К. Г., починал на 04.07.2005 г.; А. Х. К. и А. Х. Ф. са техни внуци и низходящи от първи ред - деца на сина им Х. К. Х., починал на 29.01.2011 г. С решение № 0107/11.06.2002 г. на ПК - Дупница на наследниците на К. Х. Г. и А. С. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива в м. „Б. Я.“, имот № * по картата на землището, седма категория, който имот съгласно скица на поземлен имот № 15-82964/26.01.2023 г., издадена от СГКК – Кюстендил, представлява поземлен имот с идентификатор ***. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 109, том ІІІ, peг. № 4366, дело № 475 от 2022 г. Т. Й. Н. е признат за собственик на процесния имот. Съдът е кредитирал изцяло неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е приел за установено, че съгласно приложение № 1 в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** половината площ е заета от инертни материали от съществуващ през 2007 г. варов възел. Останалата част от поземления имот по това време представлява естествена ливада, пресечена от полски пътища. На приложение № 2 е показано състоянието на ПИ с идентификатор *** през лятото на 2010 г. - в югозападната част ясно личи площта, заета от вар, вижда се и съществуващата стара ограда - т. 6 и т. 7, както и полски път, водещ в североизточна посока. На приложение № 3 и приложение № 4 съответно е показано състоянието на ПИ с идентификатор *** през м. август 2016 г. и м. август 2019 г. - площта е заета от саморасли храсти, дървета и полски път. На приложение № 5 е показано състоянието на същия имот през м. август 2020 г. - площта е заета от саморасли храсти и дървета. На приложение № 6 е показан теренът към м. юни 2021 г. - югозападната част от парцела е почистена от дървета до съществуващата стара ограда, разположена в границите на имота. На приложение № 7 е показано състоянието на ПИ с идентификатор *** към м. октомври 2022 г. - югозападната част от парцела е почистена от дървета до съществуващата стара ограда, разположена в границите на имота. От сателитното изображение е видно, че в процес на изграждане е и нова ограда, показана на приложение № 9. На приложение № 8 и на приложение № 10 е показано състоянието на процесния имот по време на огледа и измерванията на 16.05.2023 г. - парцелът е почистен и окосен до съществуващата стара ограда и е изградена нова ограда (боядисана в синьо) по част от границите от КККР, показана на приложение № 9. В границите на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно приложения №№ 1 – 8, в периода от лятото на 2007 г. до м. май 2023 г. няма видими овощни дървета. По част от границите на поземлен имот с идентификатор *** съществува нова просветна ограда, изобразена на приложение № 9 в син цвят. От комбинирана скица между кадастрална карта и сателитно изображение от м. октомври 2022 г. (приложение № 7) се установява, че оградата е в процес на изграждане. Вътре в процесния имот и в други части на ПИ с идентификатор *** съществува стара ограда, изградена преди 2007 г., изобразена на приложение № 9 с виолетов цвят. В границите на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно приложения №№ 1 – 8, в периода от лятото на 2007 г. до м. май 2023 г. няма видими сгради и/или съоръжения. Съседният поземлен имот е с идентификатор ***, като в него за периода от лятото на 2007 г. до м. юни 2021 г. (приложения №№ 1 – 6) са паркирани до 4 автомобила, разположени на североизток от мястото на гълъбарника. От приложения №№ 7 и 8 се установява, че след подравняване на терена през 2022 г., автомобилите, които се паркират в ПИ ***, са над 10 броя и се разполагат и върху изравнения терен. До 2022 г. (периода на подравняване на съседния имот) в ПИ с идентификатор *** са съществували над 20 овощни дървета (приложения №№ 1 – 6). След подравняване на терена, част от овошките са изкоренени и към 16.05.2023 г. са запазени дървета в участъците с надписи „овошки и градина“ и „овошки“ на приложение № 8. В площта, означена в приложенията с надпис ,,градина“, през годините е съществувала зеленчукова градина, следи от която (конструкция на малък парник, варели за поливане и др.) са запазени и към момента на огледа - 16.05.2023 г. В ПИ с идентификатор *** е бил изграден и гълъбарник, който е видим първоначално на приложение № 3, изработено върху сателитно изображение от м. август 2016 г., и за последно съществува на приложение № 6, изработено върху сателитно изображение от м. юни 2021 г. В северозападната част на ПИ с идентификатор *** са разположени стопански постройки, видими на приложение № 12, в които се отглеждат кокошки и гъски. От поясненията на вещото лице, при изслушването му в открито съдебно заседание, се установява, че приложените снимки от различните етапи са, както следва: аерофотоснимки са тези, приложени през 2007 и 2010 г., а останалите са сателитни приложения, като без значение каква е технологията (дали се прави от самолет или от камера), снимката отразява това, което се намира на място. След 2007 г. е видима стара ограда, която е отбелязана с т.т. 6, 7, 8 и 9 - заснета с джипиес система. Към момента на огледа е установено наличие на една купчинка в средата на имота от инертни материали, в останалата част е изчистена. До съществуващата стара ограда - т. 6 и т. 7, имотът е подравнен и изчистен. На приложение № 4 към заключението, на снимката от 2019 г. се виждат светли ивици в имота - полски пътища и единият отива към овощна градина, която е извън имота, а белите петна са инертни материали, които са разтоварвани там и тези пътища са за тях. След справка в ДФ „Земеделие“ вещото лице е установило, че тази част, която е взета от 2007 г. до момента, не е включена в специализирания слой площи, допустими за подпомагане, което предполага, че частта от имота, която е била заета с инертни материали, не се ползва за градина. Площта, в която са разполагани инертни материали, е изключена от земеделските площи, определени като такива от М3. Към момента на огледа не съществува на място гълъбарникът, като последно е видим м. юни 2021 г. При огледа експертът е установил, че там има разположени автомобили. Окръжен съд – Кюстендил е отразил събраните гласни доказателства. Свидетелят Т. С. сочи, че е собственик на съседен на процесния имот от 15 години. Познава мястото, което ползва Т. Н., и за това място твърди, че първоначално било обработвано от майката на ответника - садяла зеленчукова градина, а след това Н. го засадил с трева, дръвчета и сега също го поддържа. До този имот има друг имот, който се намира зад неговия обект, в който ответникът ремонтира коли, отглежда прасета, зайци, кокошки. Тревата, която коси, използва за животните, ежедневно е в обекта. Освен Т. и майка му, не е виждал други лица в ливадата. И преди това имало ограда, която миналата година Т. подновил. Свидетелят уточнява, че неговият имот и този на ответника не са непосредствено един до друг, а ги дели път. Описва границите на имота - от едната страна път, от другата страна има тухларна, след това е неговият имот и от другата страна - дърводелски обект, чийто собственик е П.. В имота има овощни дървета - круши, ябълки, сливи. Виждал Т. да засажда, но не знае на каква възраст са дръвчетата и не знае кога са засадени новите дръвчета Миналата година ответникът изравнил терена и това наложило да премахне някои дръвчета. Не е виждал някой да идва или някой да претендира да ползва това място. Т. си го имал имота за свой. Свидетелят уточнява с какви материали била изпълнена старата ограда и съответно новата. На предоставена му скица посочва, че в имот № * има засадени дръвчета. Твърди, че отдавна били засадени дръвчетата. Не може да каже как изглежда имота в момента. Не е влизал в имота на Т. и освен оградата, друго не вижда от неговия имот. Свидетелят конкретизира, че видимостта, която има от собствения му имот, е оградата на имота на ответника. Разпитът на С. е проведен в о.с.з. на 30.03.2023 г. Свидетелят К. Ч. заявява, че познава добре ответника Т. Н. от около 10 години и с него са съседи през улицата в [населено място]. Т. има база, в която работи, а до неговото място има друго място от долната страна, с ограда, което е ливада и дръвчета. Преди Нова година Т. сложил масивна ограда, а преди това имало паянтова ограда с траверси от влаковете. Сега нямало дръвчета, а съществуващите били изкоренени, когато ответникът подравнил мястото и сега е ливада, и сложил ограда с фундаменти (това било преди Нова година). Около 7-8 години преди да бъдат изкоренени дръвчетата Т. засадил фиданки. Свидетелят виждал Т. да коси ливадата. От 2012 г. не е виждал никой друг в имота. Т. отглежда животни в място зад базата, в която работи. Ливадата и мястото, в което гледа животните, са едно до друго. Преди Нова година докарал багери и трактори да чистят имота, направил оградата. Имотът граничи с имота, където е масивната постройка на Т.. Свидетелят е разпитан в о.с.з. на 30.03.2023 г. Свидетелят П. К. сочи, че е собственик на имот № * от 2010 - 2011 г., като при разпита му е предявена скицата, съдържаща се на л. 31 от първоинстанционното дело. Когато К. купил имот № *, съседният имот № * на скицата бил сметище, имало вар и боклукът бил изхвърлян в имот № *, а тогава в имота на ответника имало варница. Имотът на свидетеля е промишлено помещение и всеки ден ходи там. От 2010 г. насетне никой не е идвал и не е работил имот № *. Миналата година, м. септември, съседът му Т. Н. сложил ограда; преди това мястото не било оградено. Миналата или по-миналата година Т. косил, преди това не го е виждал в имота. Тъй като в имот № * се натрупали боклуци и бил превърнат в сметище, на което изхвърляли строителни отпадъци, свидетелят организирал почистването му с багери през 2017 - 2018 г., когато правил оградата на собствения си имот. Тогава с багера бил заравнен имот № * и част от имот № * - правоъгълната част от двата имота. Миналата година, началото, багер чистил в имота. Свидетелят К. и бащата на Т. организирали в началото на 2021 г. или 2022 г. багер да изчисти двата имота, тъй като не знаели къде е границата между имот № * и имот № *, който имот е на бащата на ответника, и затова двамата организирали заедно изчистването. Миналата година П. К. купил част от имот № * от бащата на Т.. Свидетелят е категоричен, че в имот № * Т. не е засаждал никакви дръвчета, а в имот № * имало дръвчета, но вече няма. В имот № * не е имало никога дървета, отдолу е много твърдо. Имот № * бил ливада, не бил заграден, а отпред откъм улицата имало ограда, бащата на Т. го стопанисвал и Т. косил. През годините в имот № * е имало саморасли храсти и тръни, но никога не е имало овощни дръвчета. В имот № * постоянно имало една камара баластра, в имота било пущинак и нямало трева, годна за консумиране от животни. В имот № * имало гълъбарник на Т., през годините отглеждал прасета и кокошки. Ограда между имот № * и имот № * била поставена през м. септември миналата година, преди това не било оградено. Правоъгълната част от имота е оградена през м. септември миналата година, продълговатата част от имота била оградена преди това и Т. и баща му ползвали място от продълговатата част надолу. Бащата на Т. - Й. К., до миналата година идвал и си работел. Не е виждал друг освен Т. и баща му. Имал интерес да купи имот № *, което наложило да издирва наследниците на собствениците, и стигнал до човек в [населено място]. Свидетелят не е разговарял с бащата на ответника за имот № *, тъй като този имот не е негов. При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи: Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Уважаването на иска следва от установяването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 108 ЗС предпоставки, доказателствената тежест за които пада върху ищците: ищците да са собственици на спорното право по силата на поддържаното от тях правно основание за това; ответникът да упражнява фактическа власт върху спорния имот; упражняваната фактическа власт да е без валидно правно основание. Ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот чрез представените удостоверения за наследници, притежаване на процесния имот от наследодателите им К. и А. Г. и реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ с влязлото в сила решение за възстановяване на правото на собственост. Собствеността върху имота е придобита от ищците чрез наследяване и земеделска реституция в съсобственост при горепосочения обем права за всеки от тях. С ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно цитираното тълкувателно решение, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Независимо по какъв начин ще бъде осъществено оспорването, при всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 ГПК. Съдът е заключил, че в случая легитимиращото действие на констативния нотариален акт е оборено от ищците. Според въззивния съд Т. Н. може да се легитимира като собственик на имота, ако докаже, че в негова полза е изтекла предвидената в закона 10-годишна придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическа власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот, и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Изхождайки от събраните по делото доказателства, Окръжен съд – Кюстендил е намерил, че Т. Н. не е доказал владение на процесните имоти за срок от поне 10 години. Посочил е, че ангажираните в производството гласни доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, както и съобразени с приетата съдебно-техническа експертиза, водят до извод, че ответникът по исковата молба е владял и ползвал принадлежащия на баща му имот № *, както и собствения му имот, в който има база, в която работи, но не се установява по делото да е владял спорния имот № * и то преди 2021 - 2022 г. Свидетелите С. и Ч. сочат, че той е обработвал имот, разположен до неговия, като от заключението на вещото лице и приетите по делото скици се установява, че се касае за имот № *, а не за процесния. Съдът е визирал, че при съобразяване заключението от съдебно-техническата експертиза следва изводът, че в показанията си свидетелите не говорят за процесния имот. В хронологичен план, при проследяване на гореописаните приложения, е установена липсата на овощни дръвчета и обработваема площ в процесния имот, както и това, че в него са се съдържали строителни отпадъци, саморасли храсти, дървета, респективно липсва обработваема площ, върху която да се отглеждат зеленчукови насаждения, което ясно и недвусмислено сочи, че зеленчуковата градина, която е отглеждала майката на ответника, не е била разположена в процесния имот. Съдът изрично е изложил, че намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за неправилно кредитиране показанията на свидетеля К., като изхождащи от заинтересовано лице. Посочил е, че този свидетел има непосредствени впечатления за процесния имот и по повод закупуване на част от имот № * от бащата на ответника, и е запознат с границите на имотите, дава точни показания въз основа на предоставена му скица. Нещо повече, неговите показания за състоянието на процесния имот от 2010 г. насетне съвпадат с констатациите на вещото лице. Въззивният съдебен състав е отчел и несъответствия в показанията на свидетеля С., който въпреки че твърди да е виждал Т. Н. да коси имота, едновременно с това уточнява, че видимостта от собствения му имот към този на ответника се свежда до оградата на последния. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че по въпроса: Съществува ли задължение за съда да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора, въззивното решение влиза в противоречие с приетото в: ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, р ешение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., р ешение № 283/14.11. 2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., р ешение № 42/05.3.2014 г. по гр. д. № 5488/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 191/25.03 .2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., р ешение № 415/25. 01.2012 г. по гр. д. № 1 332/2012 г. на ВКС, I г. о. От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационното обжалване е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. По въпроса от изложението към касационната жалба е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. В случая Окръжен съд – Кюстендил не се е отклонил от визираната съдебна практика. Същият е обсъдил доводите и възраженията на страните, събраните доказателства в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи по съществото на спора. Същият изрично се е аргументирал защо счита, че Т. Н. не е доказал да е упражнявал фактическа власт върху ПИ с идентификатор *** в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивното обжалване и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответниците имат право на 1500 лв. разноски за адвокат, направени за производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,