Определение № 916 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 652/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 162 / 13.06.2012 год. по т.д. № 494 / 2012 год. на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от дружеството молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 523 / 21.11.2011 год. по гр.д.№ 824 / 2011 год., с което и след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника, в размер на 4 972,69 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като счита, че депозираното в съответствие с дадените му указания допълнително изложение към молбата за отмяна, ясно и безпротиворечиво сочи основанието й, а именно: с решението си въззивният съд е преградил защитата на ответника, указвайки необжалваемост на същото. В този смисъл навежда неправилно приложение на чл.280 ал.2 от ГПК, в относимата му към постановяване на въззивното решение редакция, като счита, че същата е обуславяла касационна обжалваемост на въззивни решения по дела с обжалваем интерес над 1 000 лева. В останалата си част жалбата възпроизвежда доводите за неправилност на въззивното решение, наведени в допълнителна молба вх.№ 4880 / 05.04.2012 год., в изпълнение указанията за представяне мотивирано изложение на основанието за отмяна. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по жалбата. Съдът констатира ,че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената формално по реда на чл.303 от ГПК молба за отмяна, съставът на второ търговско отделение на Върховен касационен съд е приел, че въведените от молителя по същество касационни основания за неправилност на въззивното решение са неотносими към производството по отмяна, тъй като не кореспондират с никоя от хипотезите на чл.303 ал.1 ГПК, както и че липсата на конкретно посочено отменително основание препятства и проверката по допустимост на молбата ,с оглед преклузивните срокове по чл.305 ГПК. Настоящият състав споделя извода, че наведените от молителя касационни доводи за неправилност на въззивното решение с допълнителна молба - вх.№ 4880/05.04.12 год., не обосновават основание за отмяна. Такива са и твърденията относно дадените от въззивния съд указания относно обжалваемостта на решението му / впрочем неправилни, с оглед постановяване на въззивното решение, след изменението на чл.280 ал.2 ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2010 год. /, на които молителят акцентира в настоящата частна жалба. От формална страна същите не покриват хипотезиса на никое от предвидените в чл. 303 ал.1 ГПК основания за отмяна и в частност това по т.5, към което очевидно клонят и според което кумулативно е предпоставен конекситет между нарушението на съдопроизводствено правило и лишаване страната от възможност за участие по делото, чиято отмяна се претендира. Наведените обстоятелства не съдържат такова твърдение. С оглед гореизложеното, второ търговско отделение на Върховен касационен съд