Определение № 115 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Л. Х. против решение № 260355/10.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 37/2021 г. от VІ състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК е неоснователен, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че договорът за цесия е породил действие по отношение на ищцата с осъществяването на фактическия състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Прието е за установено, че цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми всички длъжници по вземания по кредити, които банката е цедирала с договора от 30.01.2013 г. с право да подпише писмени съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката по прехвърлените вземания, описани в приемо-предавателния протокол. Посочено е, че това е напълно допустимо, тъй като действията по съобщаване на цесията на длъжника не са от личени незаместим характер, поради което няма пречка предишният кредитор да упълномощи и друго лице за съобщаване на цесията. В случая съобщаването за прехвърляне на вземания е станало от ЧСИ по възлагане от цесионера с молбата за образуване на изпълнителното дело към която е приложено уведомление до длъжника, с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Безспорно същото е достигнало до ищцата, тъй като тя е депозирала молба до съдебния изпълнител с искане за разсрочено плащане на дълга към взискателя. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че е налице валидно прехвърляне на процесните вземания, както и че длъжникът е надлежно уведомен съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за така станалото прехвърляне на задълженията. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът е посочил, че доказателства в насока на началната дата, сочена от страната, която се позовава на давността, не са събирани в процеса. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, свързан с произнасянето на съда по възражението за изтекла погасителна давност, като в тази насока се сочи противоречие на процесуалните действия от страна на въззивния съд с възприето от ВКС в две определения на ВКС, ТК. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не са актове, които съставляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На това основание не е налице соченото противоречие с практика на ВКС и не следва да се допуска касационното обжалване на соченото от страната основание. Сочи се правен въпрос, допустимо ли е уведомлението на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД да бъде извършено от съдебния изпълнител с покана за доброволно изпълнение, към която не е било приложено уведомление, изходящо от цедента или упълномощено от него лице. В случая е прието, че съобщаването за прехвърляне на вземания е станало от ЧСИ по възлагане от цесионера с молбата за образуване на изпълнителното дело към която е приложено уведомление до длъжника, с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Прието е от съда, че цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми всички длъжници по вземания по кредити, които банката е цедирала. Соченото решение на ВКС, като противоречие с възприетото от съда в случая, касае друга фактическа обстановка, като с него ВКС е приел, че няма пречка стария кредитор да упълномощи новия да съобщи на длъжника за извършената цесия, какъвто е настоящия случай, поради което липсва соченото противоречие. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което същото не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, състав на ВКС