Определение № 4327 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4240/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане № 131/22.03.2022 г. по в. гр. д. № 970/2021 г. на Плевенския окръжен съд е върната касационната жалба на Р. Д. Д. срещу решение № 49 от 22.02.2022 г. по същото дело. Съдът е приел, че цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на 5000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от Р. Д. Д.. Жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че цената на иска се сочи от ищеца. В случая посочената цена е 5000 лв., като следва да се съобрази и чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивното решение по това дело подлежи на обжалване пред ВКС. Ответницата в производството Н. С. И. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С решение № 49 от 22.02.2022 г. по гр. д. № 970/2021 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение № 1246/04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г. на Плевенския районен съд, с което Р. Д. Д. е осъдена на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Н. С. И. сумата от 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди от деликт, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лв. искът е отхвърлен. При тези данни следва да се приеме, че въззивният съд правилно е върнал касационната жалба на Р. Д. срещу своето решение. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съдебната практика по приложението на тази разпоредба приема, че посоченото в нея ограничение се отнася до въззивните решения по искове с цена на иска до 5 000 лева включително / определение № 257/28.10.2011 г. по гр. д. № 1452/2011 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 423/23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4061/2015 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 50229 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3409/2022 г., I г. о., /. В настоящия случай цената на иска е под предвидения в чл.280, ал. 3, т.1 ГПК критерий за необжалваемост, затова касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД няма никакво отношение към преценката за допустимостта на касационното обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,