Определение № 412 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.10.2020г. по гр.д.№663/20г. на ОС Варна, с което е предоставено упражняване на родителските права, мерките относно лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права и е определено местоживеенето на детето. Жалбоподателят – И. Д. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата Д. Н. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Б., р.31.03.2008г, на майката Д. Н. и е определено местоживеенето на детето при нея, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева и е определен режим на лични отношения на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване на детето в дома на бащата, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на всяка четна година три дни по време на Коледните празници–на 24, 25 и 26-ти декември, първите два дни на Великденските празници, както и на рождения ден на детето 31.03. - с преспиване на детето в дома на бащата; на всяка нечетна година-три дни по време на Новогодишните празници – на 31-ви декември, 1-ви януари и 2-ри януари, вторите два дни на Великденските празници, както и на рождения ден на бащата с преспиване в неговия дом. Установено е по делото, че бракът между страните, сключен на 30.10.1999г., е прекратен с първоинстанционното решение, което е обжалвано пред въззивния съд само в частта относно родителските права,мерките относно личните отношения и местоживеенето на детето. Установено е, че от брака страните имат две дъщери, но едната е вече пълнолетна, а детето Т., [дата на раждане] е на 14г. Съдът е приел за установено, че отношенията между родителите са силно влошени и, че по време на брака бащата е упражнявал насилие над майката пред децата. Изложил е съображения за това, че липсата на подобряване в отношенията между родителите, се отразява негативно на психиката на детето и че то сСъщото преживява едновременно конфликт на лоялност към родителя, с когото живее/бащата/, и синдром на родителско отчуждение /СРО/ спрямо отчуждения родител. Взето е предвид нежеланието на бащата за подобряване на отношенията на майката с детето като цяло и категоричният отказ по повод отправеното предложението за спиране на производството по делото за провеждане за срок от 6 месеца фамилна терапия на двамата родители и детето по настоятелната препоръка на вещите лица, и съдът е счел, че това опровергава твърдението му, че желае най-добро за детето си /цитирано също по-горе/. Съобразени са и констатациите на вещите лица за осъществено съзнателно и/или несъзнателно манипулиране на детето от бащата и неговия роднински кръг, при което съдът е приел, че липсва осъзнатост у бащата за сложността на създалото се положение, от което за детето биха били трайни травматичните последици в психо-емоционалното му състояние и развитие, както и че бащата поставя на преден план не интересите на детето си, а непреработените си лични емоции спрямо майката. При тези данни съдът е счел, че при бащата родителският капацитет остава дефицитарен в тази част, в която демонстрира с поведението си и заявява вербално нежелание за постигане на емоционален баланс в отношенията с бившата си съпруга, която е и майка на двете им деца, което, очевидно, създава бариери и те повлияват и на детето. Съдът е отчел и цялостното поведение на страните в залата, като е съобразил и изказаното от вещите лица т предположение, че е възможно при извеждането на детето от дома, където живее бащата, то да бъде поставено в условията на усложнен конфликт и да има реакции на съпротива, но това не може да е водещ мотив, че следва да остане при родителя, който вече е упражнил психическо насилие над него. От друга страна съдът е отчел и действията на майката извън съдебното производство /активната работа със специалист/, критичното отношение към собственото си поведение и заявката, че желае да направи всичко възможно по силите й за доброто на детето и е приел, че при нея е налице осъзнатост, че конфликтът между родителите се отразява негативно на детето и затова поставя него, а не себе си на преден план. Взет е предвид и факта, че при изслушването детето за отношенията с майка си, то не излага нищо конкретно, от което да се направи извод, че майката има особено или лошо отношение към нея и няма поведение, с което да застрашава физическото или психическото здраве на дъщеря си. Ето защо, въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, личните възприятия на състава от поведението и изявленията на двете страни в с.з., изложеното от самото дете, съдът е достигнал до извод, че във висш интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като се отчете и обстоятелството, че детето е в началото на пубертетната възраст и има най-голяма нужда от своята майка, както посочват и вещите лица, според които по отношение на майката не се установява дефицит или намален родителски капацитет. Съдът е приел, че местоживеенето на детето е обусловено от предоставянето упражняването на родителските права на майката и затова е постаноли да е при нея. Относно режима на лични отношения съдът е приел, че чрез него трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива с подкрепата и на другия родител и е определи разширен такъв. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото, следва ли съдът при преценката на кого от родителите на предостави упражняването на родителските права да изследва всички обстоятелства изброени в ППВС1/1974г., в чл.59, ал.4 СК, при изследване на най-добрия интерес на детето,може ли съдът да вземе предвид обстоятелства непосочени в чл.59, ал.4 СК и длъжен ли е съдът да изложи мотиви по кои от критериите дава предпочитание на родителите. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно- чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС относно правомощията на въззивния съд, както и по приложението на чл.127 СК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. В тайната практика на ВКС се приема, че посочените обстоятелства не са единствените, които съдът следва да съобрази при преценката си - на кого от двамата родители да възложи упражняването на родителските права, като в текста примерно са изброени общо десет на брой обстоятелства, които са преценени като релевантни. Съгласно установената практика, изградена на базата на цитираното от жалбоподателяа ППВС № 1 от 12.11.1974г., което не е загубило своето значение, се приема, че от значение за извода на съда са не отделни обстоятелства /например пол и възраст/, а съвкупността от всички релевантни за разглеждания случай обстоятелства, които могат да са от най-разнообразно естество: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Приема се, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител.В практиката се посочва, че съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Съобразявайки тази практика, въззивният съд е формирал окончателния си извод, именно въз основа на съвкупността от всички установени по делото обстоятелства. Комплексната му преценка, изложена подробно в неговите мотиви, изключва възможността да се приеме, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В трайната практика се приема също, че при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях, защото законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее и той да е носител на родителските права, съдът чрез решението си изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на единия родител да се грижи за непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В този смисъл е допустим този режим на лични отношения с другия родител, който е най- адекватен за установения, съобразно конкретните обстоятелства по делото, интерес на детето. Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение от 22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г., ІV г.о. на ВКС е изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. Тази практика не е и неправилна, за да се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата сумата 1000лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът