Определение № 703 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Б. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Мима Иванова, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 1136 от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 1104/2011г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, 34 с-в, № 1112 от 21.03.2011г. по гр.д. № 19875/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за присъждане на сумата 7 196,80 лв. Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявеният от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск за присъждане на сумата 7 196,80 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 2 КТ, въззивният съд е приел, че не се дължи по-голям размер обезщетение от уговореното между страните. Действително в чл. 23 К. са предвидени по-големи размери на обезщетения. Така за лица с трудов стаж какъвто е този на ищцата, обезщетението би могло да е в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Предложението на работодателя обаче е било за прекратяване на трудовия договор при изплащане на обезщетение в четирикратния размер на трудовото възнаграждение, което е прието от ищцата с изрично писмено заявление. Уговорката в К. е под условието страните да постигнат съгласие по нея, а в случая е постигнато съгласие за изплащане на обезщетение в минималния предвиден в чл. 331, ал. 2 К. размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Р. Х. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „допустимо ли е в К. да се уговаря по-голям размер на обезщетение по чл.331, ал. 2 КТ” и „при предвиден в К. по-голям размер на обезщетението от минимално определения в чл. 331, ал. 2 КТ задължително ли е работодателят и работникът да постигнат съгласие при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331, ал. 1 КТ относно този по-висок размер на обезщетението, или е задължен работодателят да заплати обезщетението в размера, договорен в К.”. ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, и поради липса на съдебна практика по сходни казуси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Водим от горното ВКС