Определение № 124 от 15.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1321/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Н. против решение № 12469 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 5571/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗАД ”ОЗК- Застраховане „АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. Х. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът Н., чрез пълномощника си – адв. Цв. И. е заявила, че решението е неправилно и незаконосъобразно по въпроси „решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“- основания, според нея, по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.Страната е развила оплаквания за необоснованост на решението, квалифициранr и от нея- по чл.281,т.3 ГПК. Заявила е по процесуалноправния въпрос / така е отбелязала оплакването си за необоснованост на изводите/, че е налице противоречие с изброени актове, от които са възпроизведени части. Поставени са пет въпроса свързани- със задължението на въззивния съд при постановяване на решение по иск по чл.432,ал.1 КЗ да обсъди всички доказателства и възражения на двете страни по делото, да обсъди дали ако първата инстанция е приела съпричиняване а втората е отрекла това съпричиняване със сходни мотиви, решението подлежи на отмяна, ако са претендирани имуществени и неимуществени вреди, а съдилищата са се произнесли само по неимуществените следва ли да бъде отменено решението, да се произнесе следва ли адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА да бъде присъдено на процесуалния представител и по какви критерии съдът определя размера на обезщетението. В заключение лаконично е отбелязано, че по „съществените материалноправни въпроси“ страната намира, че претенцията й е напълно доказана и са налице всички предпоставки за уважаване на иска й изцяло. Други доводи не са развити. Касаторът Н., чрез пълномощника си адв.Цв.И. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Така първият от тях съдържателно е относим към задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и възражения на двете страни. Страната не е посочила, при така поставения общ въпрос, кои нейни възражения не са били разгледани от състава на САС и как тяхното необсъждане е рефлектирало върху постановения правен резултат или как би го променило евентуалното обсъждане на тези доводи. Всичко, което страната се е задоволила да спомене при направените оплаквания от нея за необоснованост на акта / и то в най-общ смисъл/, което е ирелевантно за тази фаза на производството, след като и тя го е квалифицирала по чл.281 ГПК, е това, че ищцата е доказала претенцията си. Липсата на конкретика по отношение на необсъдените възражения води до извод за това, че не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК и поставеният въпрос не обосновава извод за установеност на общо основание. Вторият поставен въпрос е фактически и произтича от неразбирането на мотивите на съдебният акт. Въззивният съд е отрекъл съпричиняването на ищцата на вредоносния резултат, а е обосновал като репариращо вредите й обезщетение именно такова в размер на сумата от 27000лв. Така, макар и с различни мотиви той е потвърдил решението на първата инстанция. Тази липса на разграничаване на намаляване на обезщетението от определяне на неговата достатъчна за репариране на вредата стойност е довело до формулиране на този въпрос, който освен това съдържателно не е обоснован и като процесуално нарушение, а като оплакване с чисто фактически характер. Третият въпрос е ирелевантен към касационните основания въобще, тъй като има процесуален ред, по който страната може да защити интереса си ако счете, че съдилищата не са се произнесли по един от предявените от нея искове.Такъв ред съществува и при присъждане респективно промяна на резултата в частта за разноските, поради което и четвъртия въпрос е неотносим към основанията за допускане на решението до касационно обжалване. Общият въпрос за критериите по чл.52 ЗЗД е относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това, решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, категорично установени по спора със събраните и сочени от страната доказателства. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поставения въпрос, третиращи отклоняване на съда от приетите със задължителна тълкувателна практика критерии, респективно от друга практика на ВКС, разясняваща приложението на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че общите развити оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Или общо изразеното твърдение за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора Н. общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът само е отбелязала основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чрез възпроизвеждане на текста му. Страната не е развила каквито и да било доводи по него, съобразно изискванията на фактическия състав на нормата, разяснен с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение