Определение № 50437 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2022/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. К. В. Д. и В. Н. Д. обжалват определение № 280 от 30.06.2022 г. по т.д. 102/22 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, Гражданска колегия, с което е допълнено постановеното по делото определение № 179 от 26.04.2022 г. и са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1 860 лв., разноски за производството пред въззивния съд, сторени от въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД пред въззивния съд. Изтъкват, че разноските са присъдени, след като е прекратено производството по делото поради оттегляне на насрещната въззивна жалба. В договора за правна защита и съдействие било посочено, че е за осъществяване на процесуално представителство. Считат, че след като не е осъществено представителство, то не се дължи адвокатско възнаграждение. Молят да се отмени определението. Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва частната жалба. Изтъква, че производството по делото е прекратено. Представил е списък с разноски и при липса на произнасяне относно разноските в прекратителното определение, същото подлежало на допълване. При допълване на определението, съдът бил съобразил тези изисквания. Уговорката в договора за правна защита и съдействие бил за представителство пред въззивната инстанция, като адвокатската защита включвала отговор на въззивната жалба, изготвяне на насрещна въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция.Счита, че договорът и платежното нареждане за плащане на сумата доказват направените разноски. Моли да се остави без уважение искането. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена от легитимирани да обжалват определението страни, срещу акт, подлежащ на обжалване. С обжалваното определение, Апелативен съд Бургас е приел, че производството по делото е прекратено, на основание чл. 264 от ГПК поради оттегляне на въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът е определил, че следва да се заплатят разноски, които са направени от въззиваемата страна – ответник по иска „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Установено е, че са заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Това е мотивирало съда да постанови допълване на прекратителното определение. Настоящият съдебен състав констатира, че посоченото въззивно гражданско дело е образувано по въззивна жалба на К. Д. и В. Д. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете – на К. Д. в частта, с която е отхвърлен иска й за разликата над 32 000 до 56 000 лв., а на В. Д. за разликата над 17 000 лв до 27 000 лв. и по насрещна въззивна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, срещу решението, в частта, с която са уважени исковете. В хода на производството К. Д. и В. Д. са оттеглили въззивната си жалба и производството по делото е прекратено с определение № 145 от 26.04.2022 г. Видно е, че въззиваемата страна с насрещната въззивна жалба е поискала заплащане на направените разноски по делото. Установява се, че въззиваемата страна-ответник е заплатил дължимата държавна такса по насрещната въззивна жалба в размер на 980 лв. След постановяване на определение, на основание чл. 267 от ГПК, преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото ответникът с молба от 12.04.2022 г. е представил доказателства за представителна власт – договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство. Освен доказателства за внесената държавна такса, от представения договор за правна защита и съдействие и представеното копие от електронен документ за интернет банкиране, се установява, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 860 лв, с включен в ДДС, е заплатено. Настоящият съдебен състав намира, че доводите, изложени в частната жалба са неоснователни. При прекратяване на въззивното производство, на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се дължат разноски, които е направил във връзка с производството. Срокът за представяне на доказателства за направените разноски е приключване на производството по делото. Доколкото, в настоящия случай, такова производство не се е провело, то следва да се приеме, че представянето на доказателства след постановяване на определение на основание чл. 267 от ГПК, преди прекратяване на производството по делото, е в срок. С определението за прекратяване на производството по делото съдът е пропуснал да се произнесе по разпределение на разноските. В срока, предвиден в чл. 248 от ГПК, ответникът е поискал допълване на определението за прекратяване на производството по делото. Не може да се приеме за основателно твърдението, че разноските на ответника следва да се в по-малко от доказания размер, поради това, че не е проведено открито съдебно заседание. На възмездяване подлежат разноските, които са сторени с оглед производството. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда, че на ответника се дължат разноски и при прекратяване на производството по делото. Законодателят в чл. 78, ал. 1 от ГПК е определил кои са дължимите разноски, а именно заплатените държавни такси, възнаграждение за един адвокат, както и другите сторени разноски. В посочената норма не е проведено разграничение относно разноските, представляващи адвокатско възнаграждение относно това дали представлява такова за осъществено процесуално представителство само в открито съдебно заседание или за цялостното производство. Дължимото от насрещната страна заплащане на разноски относно адвокатското възнаграждение е определено като заплатено такова за провеждане на производството. От волята на страната и нейния представител, изразени в договора за правна защита и съдействие може да се установи за какви процесуални действия са уговорили заплатеното възнаграждение. В настоящия случай, не може да се направи разделяне на уговореното възнаграждение. Няма изрично уговаряне за разграничение на адвокатското възнаграждение за подаване на насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба, и провеждане на съдебните заседания. Подадените насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба са с оглед провеждане на производството и не може да се приеме недължимост на разноските или намаляване поради липса на провеждане на производство пред въззивния съд и приключването му с решение. Самото процесуално представителство и осъществяването му, не могат да се разграничат в случая. По принцип би могло страната да уговори заплащане на възнаграждение за адвокат и при явяване в открито съдебно заседание. В разглежданото дело, няма доказателства за това разграничение. В частната жалба се акцентира върху предмета на договора между представляващия ответника адвокат и довереника му, като жалбоподателят прави извод, че представителят е упълномощен единствено да осъществява процесуално представителство пред въззивната инстанция, а това било само в случай, че жалбата би била разгледана. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 38605 от 19.1.2022 г., предметът на договора е посочен като: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в насрещна въззивна жалба по гр.д. 75/21 г. на ЯОС и процесуално представителство пред БАС.“ Следователно ответникът е извършил упълномощаване за всички процесуални действия пред въззивния съд, продиктувани от упражненото му право на защита. След като разноските са направени за производството пред въззивния съд, то подлежат на възмездяване. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, има предвид направените разноски за производството и при прекратяването, независимо от непровеждане на това производство в цялост. Тезата на жалбоподателите не съответства на смисъла на посочената норма, определяща, че и при прекратяване на производството по делото се дължат разноски По изложените съображения частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на Р България