Определение № 4032 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13223 от 05.05.2026 г., подадена от А. В. Ч. чрез адвокат А. Т., срещу определение № 1214 от 15.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1001/2026 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 7669 от 15.12.2025 г. по гр. дело № 9898/2020 г. на Софийски градски съд в частта за прекратяване на производството по предявения от нея установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. В частната жалба са наведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на определението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли се определението да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочат основанията за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за несъществуване на вещнопрехвърлителен ефект на договор за продажба на наследство спрямо трето лице, придобило и вписало по-рано права върху същото наследство от същия праводател или непротивопоставимостта по чл.113 ЗС представлява факт с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК и установяването й е недопустимо извън рамките на вещен осъдителен иск? Ответникът по частната жалба я оспорва и изразява становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащ развитието на производството първоинстанционен акт, с оглед на което е допустима. За да извърши преценка за наличие или отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: Ищцата е предявила срещу А. В. П. и И. В. Ч. иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че възникналото правоотношение по договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., сключен между ответниците, с който И. Ч. е прехвърлил на А. П. наследството, останало след смъртта на В. К. Ч., е непротивопоставимо на правоотношението по договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г., сключен между И. Ч. и ищцата А. Ч., както и съединени искове за нищожност на сключения между ответниците договор. С постановеното решение районният съд отхвърлил исковете за нищожност и прекратил като недопустимо производството по иска за установяване непротивопоставимост. За да потвърди това определение, въззивният съд приел, че ищцата изрично е уточнила, че не предявява иск за собственост на имотите в наследството и посочил, че за ищцата не съществува правен интерес от предявения установителен иск, тъй като повдигнатият спор се изразявал в конкуренция на право на собственост, която може да се разреши само при предявен иск за собственост. Посочил, че гласността от вписването и противопоставимостта на извършени сделки с недвижими имоти следва от поредността на вписването и е предвидена в закона, следователно се касае за установяването на факт с правно значение, което съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК се допуска само в случаите, предвидени в закон. При тези данни настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. Въпросът, поставен в приложното поле едновременно на чл.281, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, не обуславя допускане до касационно обжалване. Същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с последователното становище на касационната инстанция (решение № 219/05.12.2016 г. по гр.д. № 2215/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение № 88/01.12.2017 г. по гр.д. № 4096/2016 г. на ВКС, II г.о.), че противопоставимостта е правна последица от вписването, а не субективно право в полза на приобретателя на един имот. Противопоставимостта е юридически факт, който определя реда на предпочитане между конкуриращи се права. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е разрешен в съответствие практиката на ВКС. Наличието на отговор в практиката на въпроса, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изключва соченото допълнително основание. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по предпоставките, за които касационният съд следи служебно. При така изложените съображения настоящият състав на Първо гражданско отделение на ВКС