Определение № 50225 от 30.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2040/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Г. Г. касационна жалба на „Булгаргаз“ЕАД срещу решение № 328 от 18.05.2022г. по възз.т.д. № 1063/2021г. на САС. С него е потвърдено решение № 260030/05.08.2021г. по т.д.№ 5/2020г. на ОС - Перник, с което са отхвърлени предявените от„Булгаргаз“ ЕАД искове против „Еврометал“ ООД за произтичащите от сключения от тях договор за доставка на природен газ № 185-2013 от 20.09.2015г. парични вземания, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, в общ размер 203 780.42лв., представляващи: незаплатената стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет в общ размер на 172 209.36лв., договорна неустойка за забавено изпълнение, начислена от падежа на всяка фактура до завеждане на делото на 31.01.2020г. в размер на 31 571.06лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора „Булгаргаз“ЕАД в размер на 8 060.95лв. В касационната жалба са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи за постановяването на обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (разпоредбите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.269, изр.2 ГПК), изразяващи се в необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, немотивиране на решението чрез излагане на фактически и правни изводи по съществото на спора и непроизнасяне по всички защитни доводи и възражения на касатора. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, подробно изложените от него аргументи срещу изводите на първоинстанционния съд и релевираните от него възражения, а е формулирал един единствен извод в два абзаца, като на практика липсват мотиви, от които е възможно установяването на правните аргументи, на които въззивното решение се базира. Според касатора изводът на въззивния съд за недължимост на претендираните вземания е неправилно основан единствено на спрения от ДАМТН за определен период газопровод на ответника, от което е направен извод за невъзможност – обективна пречка за доставка и получаване на договорените количества природен газ и за наличие на условията по чл.14.2. от договора, респ. чл.306, ал.2 ТЗ - непреодолима сила.Касаторът поддържа, че спреният газопровод на ответника не може да обуслови неоснователността на исковите претенции във връзка с осигурените на ответника капацитетни продукти за пренос, за неприетите количества при равномерна доставка и за т.нар. минимални годишни количества по договора, като в тази връзка неправилно въззивният съд е приравнил недължимостта на вземането за доставени количества природен газ на недължимост на всички претендирани вземания. Необсъден според касатора е доводът му, че липсата на реална доставка на природен газ не е обвързана със задълженията на ответното дружество за заплащане на услугата касаторът да бъде посредник за осигуряване на капацитет на ответното дружество, съгласно т.11.1. от договора, която уговорка е самостоятелно основание и не е обвързана с реалната доставка на природен газ и причината, поради която не е извършена доставката, и е игнорирал, че доставката и заплащането на заявен капацитет представляват две самостоятелни основания, всяко от които е уговорено като различно задължение на ответника към доставчика.Касаторът поддържа, че липсата на реална доставка и липсата или наличието на заявка за капацитетни продукти не са обвързани със задължението на ответника по т.5.2. от договора да заплаща дължимото относно МГК природен газ и със задължението му за заплащане на неприети количества по т.7.4. от договора, които също са отделни самостоятелни основания, а не са еквивалент на задължението за цената на доставените количества природен газ.Според касатора въззивният съд неправилно се е позовал чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който от своя страна също е допуснал логическа грешка и е достигнал до неправилни правни изводи относно спорния предмет. Счита, че е неправилен, като неправилно основан на свидетелските показания и при игнориране на установеното от СТЕ, изводът на въззивния съд, че ответникът не е подал заявка по приложение № 7 към договора и липсват заявени количества природен газ, съгласно т.11.1. и 11.2. от договора, с което е отпаднал ангажиментът на касатора за осигуряване на капацитет.Оспорва и извода за относимост към спора на възражението на ответника, че е спряло да приема природен газ, считано от 0.12.2016г., по предписание на компетентните органи, за което е уведомил ищеца.Поддържа, че въззивният съд е игнорирал факта, че, в условията на невъзможност да приема природен газ, ответникът е заявил както необходимото количество, така и необходимия капацитет за пренос за 2017г. и 2018г. по реда и при условията на договора, което е установимо от приложените към ИМ, двустранно подписани, заявка и годишни програми.Оспорва и изводите за наличие на непреодолима сила, предвид липсата на всички елементи от фактическия състав на уговорения в договора „форсмажор“, тъй като няма удостоверяване от БТПП или от друго компетентно учреждение, което страните са уговорили безусловно в т.14.5 от договора. Поддържа, че неправилно са обсъдени и данните от месечните актове, издадени само на основание доставка.Счита за логически необосновани изводите, че при липса на заявка за капацитет – няма и неприети количества газ при равномерна доставка, няма неприети минимални количества и няма и разходи за пренос.Поддържа, че изводите за недължимост на неустойката, съгласно т.12.16.9. от договора, са извършени при неправилно интерпретиране на относимите доказателства, предвид на това, че главниците по издадените фактури, върху които са начислени неустойките, включват и задължения, различни от задълженията за доставка. На следващо място, касаторът релевира доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон.В тази връзка поддържа, че в нарушение на чл.20а ЗЗД въззивният съд не е отчел, че исковата претенция се основава на сключения от страните договор, който не е оспорен от ответника.Счита, че въззивното решение е постановено в грубо нарушение на всеки един от установените в закона критерии за тълкуване на договорите, чл.20 от ЗЗД, като въззивният съд е основал изводите си единствено на буквалния текст на т.14.2. от договора, без да вземе предвид отделните договорни уговорки във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.Несъобразени според касатора са договорните клаузи на т.11.1 и на т.11.5. Поддържа, че буквалното и систематично тълкуване на т.14.5. от договора води до извод, че възникналото събитие с характер на непреодолима сила следва да бъде потвърдено в разумен срок от БТПП или друго компетентно учреждение, каквото потвърждение в случая не е постъпило, а и изобщо не е било потърсено, както и, че е следвало да се извърши систематично тълкуване на договорната клауза на т.14.2. и разпоредбата на чл.360 ТЗ. Според касатора посочените от него нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до неправилното установяване на изпълнението на задължението му за доставка на природен газ за процесния период и на неизпълнението на договорното задължение на ответника за заплащане на цената на доставен природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети годишни минимални количества и разходи за пренос и осигурен капацитет. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени или за връщане на делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане, както за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор, направените възражения и наведените доводи и аргументи от страните и да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на останалите аргументи и доказателства по делото? По него касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и следните решения по чл.290 ГПК: решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№ 1245/2013г., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№ 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№ 1544/2014г., II т.о., решение № 157:11.02.2016г. по т.д.№ 3638/2014г., I т.о. и решение № 14/03.05.2019г. по т.д.№ 937/2018г., II т.о. 2.Длъжен ли е съдът да извърши тълкуване на клаузи от договор, по които страните спорят, да установи върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, или може да основе изводите си на една изолирана уговорка, макар и спорна, без да съобрази другите уговорки, целта на договора и обичаите в практиката? По него касаторът се позовава на решение № 347/11.10.2011г. по гр.д.№ 290/2010г., IV г.о., решение № 26/26.04.2017г. по гр.д.№ 50246/2016г. III г.о., решение № 188/11.01.2016г. по т.д.№ 3378/2014г., II т.о. В подадения чрез адв.С. Д. и адв.И. Н. писмен отговор ответникът по касация „Еврометал“ ООД оспорва наличието на въведеното основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първинстанционния съд.За безспорно е приел, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, влязъл в сила на 01.01.2016г. и със срок на действие до 01.01.2019г., по силата на който „Булгаргаз“ ЕАД е поело задължение да доставя на „Еврометал“ ООД заявените количества природен газ срещу насрещно задължение на „Еврометал“ ООД да ги приема и заплаща. Установил е, че за 2017г. и 2018г. страните имат двустранно подписани годишни програми за договорените количества природен газ.Обсъдил е чл. 12.1 от договора, че цените на доставения природен газ са определени с действащите нормативни актове в лева за 1 Мегаватчас или 1 000 нормални куб. м., чл.12.2., че разходите за капацитет и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на Комбинирания оператор и чл. 12.14 от договора, че при забава ответникът дължи неустойка в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден.Приел е за безспорно и установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че газопроводът на „Еврометал“ ООД е спрян от експлоатация с ревизионен акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с ревизионен акт от 20.07.2018г. на ДАМТН, Главна Дирекция Инспекция за държавен технически надзор и до настоящия момент(22.10.2020г.) не е фукционирал, за което ответникът е уведомил ищеца с възражение изх. № 190/21.12.2017г.Въззивният съд е счел, че в чл. 14.2. от договора страните са възпроизвели разпоредбата на чл.306, ал. 2 ТЗ, за освобождаване изцяло или частично от отговорност при договорно неизпълнение вследствие на непреодолима сила, с изключение на задълженията за заплащане на суми с падеж преди възникване на непреодолимото събитие. Обсъдил е договорните клаузи на чл. 14.1., че непреодолима сила е непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора и посочените в нея неизчерпателни примерни хипотези; чл. 14.3., че се спира изпълнението на насрещните задължения, докато трае непреодолимата сила и чл. 14.4 за задължението за писмено уведомяване на другата страна и отговорността за вреди при неуведомяване.Приел е за доказано от ответника при условията на пълно и главно доказване релевираното в отговора на исковата молба правоотричащо възражение, основано на спирането на газопреносното му съоръжение. Счел е, че спирането на газопровода на ответното дружество„Еврометал“ ООД от компетентните държавни органи за периода от 09.12.2016г. до 22.10.2020г. „означава че този газопровод не е фукционирал, а липсата на фукциониращ газопровод води до обективна невъзможност на ответника, да приема от ищеца договорените количества природен газ, което представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ и чл. 14 от процесния договор“. Приел е, че ищецът не е оспорил факта за уведомяването си от ответника за спиране на газопровода с възражение изх. № 190/21.12.2017г., а възражението му е само, че това обстоятелство следвало да бъде удостоверено и от БТПП. Счел е за самостоятелно основание за отхвърляне на иска за неустойка за забава невъвеждането от ищеца на твърдения за извършени, но неплатени доставки на природен газ на ответника за процесните периоди, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл. 12.16.9 от договора, в която, когато клиентът изцяло не е приел договорените количества за определен месец, не се начислява неустойка по т.12.14. Препратил е, на осн.чл.272 ГПК, към правните изводи на първоинстанционния съд.Изведени са решаващи мотиви, че спирането на газопровода на ответника води до невъзможност, като обективна пречка, за доставяне и получаване на договорените между страните количества природен газ и осуетява възникването на правата на ищеца да претендира заплащането на претендираните суми по процесния договор, поради което са неоснователни както главните, така и акцесорните искове. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол на въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпрос № 1, което е основателно обосновано от касатора с посоченото тълкувателно решения и решения по чл.290 ГПК, за проверка на съответствието с посочената и служебно известна на състава съдебна практика по него. Въпросът следва да бъде конкретизиран и обобщен, в изпълнение на правомощията на касационния съд, съгласно т.1 на ТР № 1/2009г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, така: Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора? На касатора следва да се дадат указания за внасяне на таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: