Определение № 3268 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. В. срещу определение № 7321 от 14.06.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 5611 от 2023 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е отменено определение № 20069519 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 67289 от 2019 г. на Софийски районен съд, 61 състав за прекратяване на производството по делото в частта относно предявените от П. Й. К. срещу В. Й. В. претенции по сметки по чл.30, ал.3 ЗС във връзка с чл.346 ГПК за извършени ремонтни дейности и подобрения в делбения имот, подробно индивидуализирани в уточнителна молба от 23.11.2021 г. на П. Й. К.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост и очевидна неправилност. Поставени са правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В писмен отговор от 18.09.2023 г. А. Н. К., Н. С. К. и Н. Н. К., наследници на починалата в хода на делото П. Й. К. оспорват частната жалба. Претендират за направените по делото разноски за адвокат. Настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Съгласно чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване подлежат два вида определения: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая частната жалба е насочена срещу определение на въззивен съд в частта му, с която е отменено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото за част от предявени претенции по сметки по чл.30, ал.3 ЗС във връзка с чл.346 ГПК. Определението на Софийския градски съд в обжалваната му от В. Й. В. част не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото нито по претенциите по сметки, нито по делото за делба, нито се дава разрешение по съществото на други производства. По принцип претенциите по сметки, заявени за разглеждане във втората фаза на делбеното производство по реда на чл.346 ГПК, представляват осъдителни искове, които имат за предмет парично вземане в определен размер. Законодателят дава възможност за предявяването им по този ред /във втората фаза на производството по съдебна делба/, с оглед процесуална икономия. С приемането на тези претенции за съвместно разглеждане с иска за делба, не се прегражда хода на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство. Поради това въззивно определение за отмяна на определението на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по тези претенции /с което по същество тези претенции се приемат за съвместно разглеждане с иска за делба/, не подлежи на касационно обжалване. За съделителите /включително и за частния жалбоподател В. В./ ще е налице възможност да обжалва постановеното решение по тези претенции по предвидения в чл.351 ГПК ред. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение