Определение № 1037 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3439/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. К. против решение № 340 от 01.06.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 907 по описа за 2022 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №2 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 284 по описа за 2019 г. на Пирдопския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ в резултат на професионалното заболяване “Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно - газови параметри за ДН 2 ст.”, над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл. 280, ал.2 от ГПК и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали при постановяване на решението си съдът следва да се позовава само на данните, визирани във влязло в сила решение на ТЕЛК, без да обсъжда всички останали доказателства, установяващи здравословното състояние на ищеца и оттам определянето на размера на претърпените от него неимуществени вреди. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на 1830 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: От фактическа страна е установено, че ищецът С. П. К. е работил по трудово правоотношение на длъжност "подземен майстор и бригадир на миньорска бригада" при ответното дружество в продължение на седемнадесет години. Професионалните му заболявания "силикоза" и "вибрационна болест" са признати по установения в закона ред. В от периода от датата на инвалидизирането /25.07.1991 г./ до експертно решение на ТЕЛК № 1132 от 12.10.2016 г. за тези професионални заболявания на ищеца са присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в различни размери по гр. д. № 18/2007 г.; гр. д. № 481/2009 г.; гр. д. № 518/2012 г.; гр. д. № 166/2017 г., всичките по описа на Районен съд– Пирдоп. Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионалното му заболяване, установен с представени по делото епикризи и експертни решения на ТЕЛК, последното от които е от 29.11.2018 г. Впоследствие по делото е представено и прието като доказателство експертно решение на ТЕЛК от 10.12.2021 г. Районен съд – Пирдоп е приел, че ищецът е основал претенцията си на експертното решение на ТЕЛК от 29.11.2018 г., което е отменено и поради това не поражда правни последици, а представеното експертно решение на ТЕЛК от 10.12.2021 г. отразява актуалното състояние на ищеца и не може да бъде годен доказателствен източник за предходния му здравословен статус към 2018 г.-2019 г., тъй като в него не е споменато, че отразява медицински изводи за състоянието му към предявяване на иска – месец май 2019 г. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. За да отмени решението му и да уважи иска до размера от 10 000 лв., Софийският окръжен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради това е посочил, че щом в хода на производството е прието като доказателство експертното решение на ТЕЛК от 10.12.2021 г., няма основание за неговото игнориране като източник на информация за здравословното състояние на ищеца. Приел е, че от съпоставката между мотивите на това решение и тези на предходното ЕР на ТЕЛК от 12.10.2016 г., признатият на ищеца процент неработоспособност поради процесната професионална болест "силикоза" е нараснал от 70% на 80%. Счел е за установено от събраните свидетелски показания и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, че ищецът търпи болки и страдания от мъчителна кашлица, задух, лесна умора и болки в гърдите в резултат от процесното заболяване и неговите усложнения. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионалното заболяване е отхвърлен до размера от 10 000 лв. и е постановил друго, с което този иск е уважен. В останалата част за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до 35 000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. В тази част касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване на основанията, посочени в чл. 280, ал. 2 от ГПК – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Настоящата инстанция констатира, че въззивното решение не е нищожно, тъй като е постановено в писмена форма от законен състав, който го е подписал, не излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда и волята на съда е ясна и разбираема/ТР № 1/2012 от 10.02.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдебното решение е допустимо, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и няма процесуални пречки за неговото постановяване. В съдебната практика е прието, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение. Такива са също случаите, при които съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай не се открива такъв порок на решението. В обжалваната част решението не е и очевидно неправилно, тъй като не съдържа в себе си противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. За да приеме, че е налице влошаване на професионалното заболяване, от което ищецът търпи неимуществени вреди и да определи техния размер, въззивният съд не е обсъждал само решението на ТЕЛК, но е взел предвид също свидетелските показания и медицинската експертиза. Посочил е, че според тези доказателства ищецът реално търпи вреди. Следователно съдът не е игнорирал другите доказателства, както се твърди във формулирания от касатора въпрос. Придавайки решаващо значение на решението на ТЕЛК за установяване на влошеното състояние на ищеца, съдът се е съобразил с практиката на ВКС по приложението разпоредбите на чл.200 от КТ и чл.62, ал.3 от КСО, съдържаща се в решение № 118 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 3177/2020 г. на ІІІ ГО, решение № 50177 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 3159/2022 г. на ІV ГО и др. Според тази практика установяването на влошено състояние от професионална болест става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, който е компетентният орган. Липсата на решение на ТЕЛК, съдържащо констатация за настъпило усложнение от професионалната болест, обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Ето защо по поставения от касатора въпрос касационно обжалване също не може да се допусне. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 1830 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение