Определение № 3296 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3831/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3997/29.06.2023 г. на архимандрит Е. Н. Р., чрез процесуалния си представител адвокат В. Е., срещу въззивно решение № 226/18.05.2023 г. по в. гр. д. № 234/2023 г. на Окръжен съд - Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: Какъв вид отношения урежда нормата на чл. 170, ал. 4, изр. второ от Устава на БПЦ - наследствени или придобивни, и съотношението ѝ с действащото гражданско законодателство.Касаторът твърди противоречие с решение № 262/2015г. по гр.д.№2781/2015г., на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът по касация – Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, с. Гигинци, представляван от архимандрит Н., чрез адвокат В. Л., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 189/22.12.2022 г. по гр. д. № 62/2022 г. на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по отношение на архимандрит Е. Н. Р., че ищецът Манастир „Св. св. Козма и Дамян“ е собственик на неурегулиран поземлен имот № 138, находящ се в населената част на с. Смиров дол, община Земен, област Перник, с площ 846 кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № 139, ведно с построената в имота паянтова сграда със застроена площ от 56 кв.м., която е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, както и на неурегулиран поземлен имот №139, находящ се в населената част на с. Смиров дол, с площ 846 кв.м., при граници: път, НУПИ №138, път, двор на Р. А., ведно с построената в имота паянтова сграда с площ от 59.00 кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 кв.м., която е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 161, ал. 2 и 3 от Устава на БПЦ-БП манастирът е самостоятелно и местно поделение на Българската православна църква, което се представлява от назначения игумен. По смисъла на чл. 171, т. 23 от Устава на БПЦ-БП игуменът е оправомощен да завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти със съгласието на епархийския митрополит за епархийските манастири, какъвто е манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Искът е предявен от игумена на манастира, назначен със Заповед № 111/27.03.2017 г. на Софийския митрополит. От заключението на вещото лице на назначената графологична експертиза е установено, че подписът, положен в представеното по делото съгласие на епархийския митрополит на Софийската митрополия, е изпълнен от С. Н. Д. /патриарх Н./. Съдът е приел, че искът е допустим, тъй като е предявен от законния представител на манастира, в който ответникът е служил към момента на придобиването на процесните имоти, при спазване на изискването на чл. 171, т. 23 от Устава на БПЦ-БП. За безспорно между страните е прието, че със Заповед от 30.08.2004 г. на Софийския митрополит ответникът е назначен на длъжността игумен на манастира „Св. Козма и Дамян“ – с. Гигинци, а считано от 01.04.2016 г. е освободен от тази длъжност, като е останал брат в манастира. По време на монашеството си при ищеца на 10.12.2013 г. архимандрит Е. е закупил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191/2013г., от Р. Б. имот № *, находящ се в землището на [населено място] дол, а с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 193/2013г., е закупил от М. и Г. М. имот№*. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Специална норма е уредена в чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП, предвиждаща, че всичко, което придобие встъпилият в монашески чин след встъпването си в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра. Разпоредбите на Устава на БПЦ-БП са задължителни за съдилищата и не са в противоречие с други закони, регламентиращи собствеността и наследяването, а се прилагат като специални нормативни актове, уреждащи отклонения от общите правила съгласно чл. 10, ал. 2 ЗВ вр. чл. 8 от Устава на БПЦ-БП. Съдът е направил извод, че въз основа на тази разпоредба, след встъпването в монашество, макар придобиването да е станало на името на монаха, имуществото ex lege – по силата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 от Устава, вр. чл. 77 ЗС, е собственост на манастира, към който приобретателят е монах. Прието е, че нормата на чл. 170, ал. 4 от Устава не урежда наследяване на имуществото на монаха от манастира, а придобивно основание по смисъла на чл. 77, предл. трето ЗС, независимо на какво основание монахът е придобил имуществото. Тя е свързана със същността на монашеството и даването на обет за нестяжение и не изключва приложението на чл. 171, т. 13 от Устава, уреждащ право на собственост върху манастирски имоти, останали от починал или разстриган манастирски брат/сестра. Съдът е посочил, че манастирът, в който служи монахът, става собственик на имуществото, придобито от монаха на каквото и да е основание, поради което и процесните имоти са собственост на Манастира „Св. Св. Козма и Дамян“ Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въпросът, поставен от касатора, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Той не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото в нея е разгледан въпросът за приложението на чл. 76 ЗН в случаите, в които наследник на починало лице е епархийски манастир. Предмет на настоящото производство е правото на собственост върху недвижими имоти, придобити въз основа на договор за покупко-продажба. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП предвижда, че всяко имущество, придобито от лице, подстригано за монах/монахиня, след встъпването му в монашество, по силата на закона /ex lege/ принадлежи на манастира, в който е разпределен като брат/сестра. Това придобивно основание е друг способ за придобиване по смисъла на чл.77, предл.3 ЗС, предвиден в специален нормативен акт, уреждащ устройството и правните отношения в Българската православна църква, която е отделена от държавата, съгласно чл.13, ал.1 КРБ. Нормата на чл.171, т.13 от Устава не изключва тълкуването, направено от въззивния съд, тъй като и след като послушник бъде подстриган и стане монах, може да придобие имущество не само по сделка, но и по наследяване, обезщетение и др.Нормата на чл.170, ал.4 от Устава е свързана със същността на монашеството и даването на обет за нестяжение. Манастирът, в който служи монахът, придобива имуществото, което той придобива, без значение на основанието, на което го е придобил монахът. Цитираната норма не урежда наследяване на имуществото на монаха от манастира, а придобивно основание на манастира, независимо от основанието, на което монахът придобива имущество. Въззивното решение не е и процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска и др. В настоящия случай недопустимостта на въззивното решение се обосновава с липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като ответникът е преминал на клирическо служение и послушание в друга епархия. Съобразно приетото в т. 2 от ТР №8/2012, ВКС, ОСГТК, от установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Ето защо, доколкото Манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ твърди, че е станал собственик на процесните имоти на основание чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП, то е неотносимо към процесуалната му легитимация последващото място на служение на ответника по положителния установителен иск. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба – Манастирът „Св. Св. Козма и Дамян, с. Гигинци, не е представил доказателства за извършени от него разноски по настоящото дело, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.