Определение № 856 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на К. Д. И., ЕГН [ЕГН], приподписана от назначения му особен представител по делото адв. И. П., против Решение №1902 от 01.04.2024г. по в. гр. д. №20221100511996/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 08.09.2022г., постановено по гр. д. №41771/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 150 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение от 06.01.2022 г. в частта му за разноските, както и в частта му, с която К. Д. И., ЕГН [ЕГН], е бил осъден да заплати на ответната страна по делото Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените му части, като се иска отмяната му. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК на основания за допускане на касационното обжалване, в което касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който частната жалба се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: В случая с подадената от К. Д. И. частна жалба се обжалват две отделни произнасяния на въззивния съд, обективирани в Решение №1902 от 01.04.2024г. по в. гр. д. №20221100511996/2022г. по описа на Софийския градски съд, които подлежат на обжалване по различен процесуален ред. В частта й, с която се обжалва потвърждаването на определение от 08.09.2022 г., постановено по гр. д. №41771/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 150 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение от 06.01.2022 г. в частта му за разноските, частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. С Решение от 06.01.2022 г., постановено по гр. д. №41771/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 150 състав, са били отхвърлени предявените от ищеца К. Д. И. против ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДискр., а ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. С определение от 08.09.2022 г., постановено по гр. д. №41771/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 150 състав, е било оставено без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение от 06.01.2022 г. в частта му за разноските. Така постановеното определение е било потвърдено от въззивния съд с обжалваното в настоящото производство Решение №1902 от 01.04.2024г. по в. гр. д. №20221100511996/2022г. по описа на Софийския градски съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е изложил съображения, че ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото и му е била предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен защитник, който да осъществи процесуалното му представителство пред съда. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.7 ГПК при отхвърляне на предявения от лицето, получило правна помощ, иск, дължи заплащане на разноските, направени от другата страна Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според настоящия състав на съда посоченото основание не е налице. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебен акт, засегнат от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от обжалваното определение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В съответствие с разпоредбата на 78, ал.7, изр.2 от ГПК и съдебната практика съдът е приел, че предвид отхвърляне на иска му ищецът дължи на ответната страна юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК. Ето защо обжалваното решение в частта му за потвърждаване на определение от 08.09.2022 г., постановено по гр. д. №41771/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 150 състав, не следва да бъде допускано до касационно обжалване. В частта й, с която се обжалва решението, с което съдът е осъдил частния жалбоподател К. Д. И. да заплати на ответната страна по делото Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, е неоснователна. С въззивното решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на К. Д. И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“. Предвид този изход на спора и на основание чл.78, ал.7, изр.2 от ГПК ищецът, който е бил освободен от заплащане на държавна такса и му е предоставена правна помощ, дължи заплащане на направените от ответната страна разноски. За дължимостта на същите е без значение обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, както и дали работи и има доходи. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо в полза на ответната главна дирекция правилно е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер съответства на фактическата и правно сложност на делото и не да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото юрисконсултът е служител, който работи по трудов договор с представляваното от него юридическо лице и получава трудово възнаграждение за това, а не възнаграждение за представителството по конкретното дело, то за присъждането на разноските по чл.78, ал.8 от ГПК не е необходимо представяне на доказателства, че същите са били заплатени. Предвид горното изложените в частната жалба доводи са неоснователни, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,