Определение № 291 от 09.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 275384 от 21.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 3782/2020 г. по описа на Градски съд – София, в частта му, с която е изменено решение по гр.д.№ 27143/2018г. на РС София за разноските, като е уважено искане на „Банка ДСК“ ЕАД по чл.78, ал.5 ГПК и са намалени присъдените на Р. А. и М. А. разноски за адвокатско възнаграждение от сума в размер на 1935, 50 лв. на сума в размер на 759,02 лв. Частните жалбоподатели – Р. Райчев А. и М. Ц. А., чрез процесуалния си представител адв. В. В., поддържат, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост, както и че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от „Банка ДСК“ ЕАД, представлявано от изпълнителните директори, чрез главен юрисконсулт А. М., в което са изложени съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С решение от 20.08.2019г. по гр.д.№27143/2018г. на РС София „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на Р. и М. А. сумата от 2259,51лева платена без основание по договор за кредит като иска до пълния му размер от 5400 лева е отхвърлен. С молба от 09.09.2019г. Р. и М. А.,чрез процесуалния си представител, са поискали решение да бъде изменено в частта му за разноските, като им бъдат присъдени такъв в пълния им размер. С молба от 04.09.2019г. „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е направила искане за изменение на решението в частта му за разноските,като бъде уважено направено от тях искане по чл.78, ал.5 ГПК. С определение от 06.11.2019г. по гр.д.№27143/2018г.Софийски районен съд е оставил исканията за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Това определение е обжалвано с частни жалби както от Р. и М. А., така и от „Банка ДСК“ ЕАД. С обжалваното определение ГС София е оставил без уважение частна жалба на Р. и М. А. и е уважил частната жалба на „Банка ДСК“ЕАД. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК разноски следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част на иска и първостепенният съд съобразявайки се с тази процесуална норма правилно не е уважил искането на ищците да им бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер, поради което е потвърдил неговото определение. По частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД съдът е приел, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е направено своевременно и е основателно. Съдът е изложил съображения за това, че по делото е предявен един иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, по който ищците следва да установят единствено плащането на претендираната сума. Съобразено е, че по делото са проведени две съдебни заседания, в рамките на които са обсъждани единствено представените от страните писмени доказателства, както и приетата по делото първоначална и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Съобразена е и фактическата и правна сложност на делото. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 759, 02 лв. В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК жалбоподателите поддържат, че в обжалваното определение е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: причина за намаляване на адвокатското възнаграждение ли е обстоятелството, че процесуалният представител на ищците се е специализирал в подобни на настоящото дело, допустимо и основателно ли е съдът да намали заплатеното адвокатско възнаграждение на ищците, поради обстоятелството, че на съда е служебно известно, че процесуалния представител води и други дела за неравноправност на клаузи в потребителските договори срещу същата банка, допустимо и основателно ли е съдът да намали заплатеното адвокатско възнаграждение на ищците, поради обстоятелството, че съдът счита делото за „типово“ и в кои случаи са прекомерни присъдените разноски в първоинстанционното производство, когато две страни се представляват от един адвокат, който извършва общи действия за тях и при присъждане на разноски дължат ли се такива според броя на ищците. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По поставените от жалбоподателите въпроси относими към преценката, която е извършва от съда при приложението на чл.78,ал.5 ГПК е налице формирана трайна практика на ВКС, обективирана и в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение на задължителната практика на ВКС, доколкото въззивният съд е съобразил правната и фактическа сложност на делото, обема на извършените от процесуалния представител на ищците съдопроизводствени действия и е преценил, че релевираното от ответната страна в производството възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. Така установената практика не е и неправилна, което да обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. Предвид изложените съображения съдът: