Определение № 50200 от 23.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1366/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. И. Д. против решение №122 от 19.11.2021 г. по т.д. №371/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касация- „Евро кредит груп“ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв.М. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Б. Ч. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпроса – „ Когато е налице сключен договор за заем, погасителния план, към който е уговорен изцяло в чуждестранна валута, а именно „ щатски долари“, допустимо ли е кредиторът по своя преценка да предяви иск за осъждане на длъжника в левова равностойност“. Поддържано е, че този въпрос е разрешен в отклонение от приетото с ТР ОСГТК №4/14г., съгласно което, според касатора, съдът не може да присъди левовата равностойност на сума уговорена в чуждестранна валута, като длъжникът не може да бъде задължен да изпълни нещо различно от уговореното. Страната е изложила несъгласието си с приетото от състава за това, че кредитополучателят по негова преценка е могъл да погасява сумите в левова равностойност, като е развила свое разбиране по така поставения въпрос и е изложила оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея.Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно невярно интерпретира фактите по делото и няма връзка с решаващите изводи на състава. Този извод се налага от това, че въпросът е поставен спрямо хипотеза, при която кредитът е уговорен изцяло в чужда валута какъвто не е разглеждания случай, тъй като поетото от касатора задължение по отпуснатия кредит е договорено „ в размер на левовата равностойност на 36952 щ.д.“ т.е. кредитът не е уговорен изцяло в чужда валута, не е усвоен в чуждата валута и не е бил погасяван в нея. Така че, въпросът е неотносим към случая въобще. Липсва и поддържаното противоречие с цитираната задължителна практика, с която е разяснено, че само ако дългът е поет като договорен изцяло в чужда валута, съдът не може да присъжда левовата му равностойност Разглежданият случай, както вече бе посочено, не е такъв. За пълнота следва да се отбележи че по подържаното като текст основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са изложени каквито и да било доводи съобразно разяснената му същност със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК №1 /09г. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78,ал..3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски по делото в размер на 2392.50лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение