Определение № 2216 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 113/16.06.2023 г. по гр.д. № 135/2023 г. в частта, с която Апелативен съд – Велико Търново, изменяйки решение № 379/08.11.2022 по т.д. № 19/2022 г. на Окръжен съд – Русе в обжалваната част, е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. Д. Т. на основание чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 37 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 23.10.2020 г., ведно със законните лихви от 11.01.2022 г., а искът е отхвърлен до сумата 42 500 лв. Решението се обжалва от Е. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. По иска по чл. 432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост да вземе пред вид всички обективно проявени обстоятелства, обуславящи тези вреди, и в частност телесните увреждания на лицето, пострадало от ПТП, включително да съобрази конкретната икономическа обстановка в страната според нормативно определения лимит на отговорността на застрахователя? и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства по възражението за съпричиняване - за причинната връзка между поведението на увреденото лице към ПТП и настъпилия вредоносен резултат? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 7 ППлВС № 17/18.11.1963 г. и с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че оплакванията във въззивната жалба от ответника срещу първоинстанционното решение за уважаването на иска по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от ищеца Е. Т./пострадалото лице от ПТП от 23.10.2020 г., срещу ЗК „Лев Инс“ АД/застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите, концентрират спора в две посоки: 1) за онези обективно проявени обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което съдът следва да определи по справедливост, и 2) за поведението на увреденото от деликт лице и в частност, дали това поведение също е причина за вредоносния резултат. Въззивният съд е приел, че чрез своето виновно противоправно поведение – при маневрата ляв завой, пресичайки платното за движение на [улица]и насочвайки се към [улица]в [населено място], в 8:45 ч., застрахованият при ответника водач на л.а. автомобил „Тойота Приус“ с рег. № 4961 КВ, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, е причинил следните телесни увреждания на ищеца/пресичащия в същия момент пешеходец: охлузване в дясната теменна област на окосмената част на главата, счупване на четвърто ребро в дясно, вклинено счупване на латералното тибиално плато на лявата голямопищялна кост, микроразкъсване на мускулус поплитеус в ляво, перитендит на задна кръстна връзка на лявата колянна става, разкъсване на предния рог на латералния мениск на лява колянна става, бурсит – синовит на лява колянна става, счупване на пета предходилна кост в дясно, кръвонасядане на лява мишница, лява предмишница, дясна тазова област, ляво бедро, двете колена, лява подбедрица, лява глезенна става и дясно ходило, охлузвания на двете колена, лява подбедрица и лява глезенна става, оток на левия долен крайник. Приел е, че възстановителният период при ищеца е продължил около 6 месеца, като през него са били проведени медикаментозна терапия и седем курса физиотерапия. Въпреки лечението увреждането е причинило дегенерация на менискуса на ищеца, а към момента на прегледа/на освидетелстването на ищеца на 10.06.2022 г. все още не е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване на лявата му колянна става и няма перспективи такава да настъпи и в бъдеще. Въззивният съд е установил, медиолатерална нестабилност в ставата и трайно ограничение в движението й. Намерил е, че болките и страданията, понесени от ищеца, са били най-интензивни непосредствено след ПТП, но че продължават да се проявяват при всяко натоварване или движение на засегнатите анатомични области и при промяна в атмосферните условия. Намерил е, че очакванията са те да продължат и през следващите години, като ищецът продължава да се придвижва трудно и да накуцва. При всички тези обективно проявени обстоятелства, отчитайки възрастта на ищеца – 54-годишен към ПТП, и икономическата обстановка към същия момент, въззивният е определил сумата 50 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че основната причина за ПТП е в поведението на виновния водач – той е можел да възприеме преминаващия пешеходец/пострадалото лице/ищецът, имал е възможност да го пропусне и да предотврати настъпването на ПТП. По възражението за съпричиняване е изследвал и поведението на пострадалия ищец. Приел е, че преди инцидента пешеходецът се е намирал на остров между пътното платно на [улица]и [улица]в [населено място]. Също е имал отлична видимост към движещия се към него лек автомобил. Бил е длъжен и е можел да пресече двулентовото пътно платно по намиращата се в близост пешеходна пътека и така да избегне пътния инцидент. В случая обаче ищецът е предприел пресичането, нарушил е чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а поведението на ищеца е също причина за настъпилия вредоносен резултат. Въззивният съд е намалил обезщетението с 25 %, достигайки до извода, че искът е основателен до размер на сумата 37 500 лв. При тези мотиви в решението първият повдигнат въпрос обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил, съответства на практиката на Върховния касационен съд. Трайно се приема, че отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, като за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице се прилага т. 11 ППлВС № 4/1968 г. Решението съответства на този тълкувателен акт, който има запазено, задължително действие за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). В т.11 ППлВС № 4/1968 г. е изяснено, че с оглед вложения от законодателя смисъл в чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на пострадалия,интензитетът на понесените болки и страдания, дали те са отшумели и какви са бъдещите прогнози за възстановяването на увреденото здраве. В своята практика по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите Върховният касационен съд трайно приема, че при определяне размера на това обезщетение съдът следва да отчете и конкретните икономически условия в страната към застрахователното събитие, чийто израз са застрахователните лимити. В обжалваното решение въззивният съд е установил всички тези релевантни за определеното обезщетение обстоятелства, а изложените в решението мотиви изключват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Т. 7 ППлВС № 17/18.11.1963 г. изяснява, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е да има причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. В случая, касаторът не изяснява кои събрани по делото доказателства по своевременно въведеното възражение за съпричиняване въззивният съд не е обсъдил, а изложените в решението мотиви, с които обезщетението е намалено с 25 % поради принос на ищеца/на увреденото лице за вредоносния резултат, съответстват на тълкувателния акт. Следователно по втория въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът