Определение № 678 от 10.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 182/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Е. И. срещу определение № 3655/25.11.2025 г. по в. гр. д. № 2924/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу определение на Районен съд Пловдив № 11417/18.07.2025 г. за отхвърляне на молба по чл. 248 ГПК, касаеща изменение на решението в частта за разноските и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в увеличен размер.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с довод, че следва да се приложи Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения в ред. ДВ, бр. 14/18.02.2025 г. и да се присъди възнаграждение в размер на 866, 39 лв. без ДДС. Съдът няма право на субективна преценка относно сложността на делото. Възнаграждението може да бъде намалено, но само, ако претендираният размер надхвърля обичайните възнаграждения за подобен род дела. В противен случай би се допуснало неравнопоставено третиране, при което съдът изисква пълна държавна такса на база цената на иска, но отказва да признае реалните разноски на страната, ангажирала адвокат при спазване на обичайните пазарни условия. Счита определеното възнаграждение от 200 лв. за крайно занижено. Позовава се на решение по дело С-57/15 г. на СЕС, както и на практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и поставя следните въпроси:

1. „Какъв следва да е критерият за разумност и пропорционалност на разноските, респ. адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда?“

2. „Следва ли при съобразяване с критерия разумност и пропорционалност съдът да съобразява цената на иска?“

3. „Следва ли при съобразяване на критерия разумност и пропорционалност на разноските като индиция за определяне на справедливо и разумно адвокатско възнаграждение да служи ННВАР?“

4. „Задължен ли е и следва ли съдът при определяне на адвокатско възнаграждение да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение за определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, включително и да вземе предвид цената на иска, която дава отражение на това какъв ще бъде размерът на държавната такса и размерът на адвокатското възнаграждение?“

Препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима.

С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на адвокат Е. И. срещу постановено от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. Съставът на Окръжен съд Пловдив е преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а адвокатът не се е явявал в открити съдебни заседания, а единствено е депозирал писмени молби. Счел е за неуместни паралелите на жалбоподателя между размера на държавната такса и възнаграждението за адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв.

В изпълнение на задължението си да провери дали е допустим инстанционен контрол на атакуваното въззивно определение настоящият състав на съда има предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която гласи, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до искове на потребител, като според правилото на чл. 113 ГПК образуваното по тях дело се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Ищецът е сезирал съда с искове срещу „Кредит Тайм“ ЕООД при условията на обективно съединяване на: 1. иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.07.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит от 3 000 лв., с цена на този иск съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК от 3 000 лв. /размерът на уговорения кредит, съотв. стойността на договора/; 2. иск за заплащане на сумата от 264, 62 лв., представляваща платена без основание сума по договора за потребителски кредит, с цена на този иск според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 264, 62 лв. Цените на предявените искове са под минималния праг за достъп до касация за граждански дела – 5 000 лв. и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване акта на първоинстанционния съд, постановен по реда на чл. 248 ГПК е процесуално недопустима.

Както беше посочено по-горе, настоящият състав на съда дължи автономна преценка относно допустимостта на образуваното пред него частно производство, която не е обвързана от посочената в исковата молба и възприета от първостепенния съд преценка относно цената на първия предявен иск - 5 663, 04 лв.

По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Окръжен съд Пловдив следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение