Определение № 1753 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1976/2023 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Д. К., [населено място], представляван от адвокат Петя Керанова срещу решение № 273 от 06.07.2023 г. по в. т. дело № 247/2023 г. на Апелативен съд – П., 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 48 от 13.02.2023 г. по т. дело № 1203/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявен частично от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смърт на неговия брат К. Д. Ж. при ПТП на 22.07.2020 г., ведно с лихва за забава от 29.07.2020 г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 595 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли същото да бъде отменено. Излага довод, че въззивният съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не е признал трайно и дълбоко изградената връзка между ищеца и неговия брат, не е приел наличието на изключителни житейски обстоятелства и не е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на брата на ищеца. Поддържа, че съдебният състав неправилно не е кредитирал свидетелските показания по делото, релевантни за наличието на трайна емоционална връзка.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на закона, както и поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт:

1. Изисква ли се доказване на изключение и на изключителни по своя характер отношения и вреди, когато се претендира обезщетение от лица от групата „Членове на семейството“ или е достатъчно да се докажат действително търпени болки и страдания от смъртта на член от семейството?

2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС № 4/68 г. ?

4. Приложими ли са критериите за правилно приложение на принципа на справедливост, въведени с ППВС № 4/68 г. при компенсиране на неимуществени вреди на лица от разширения кръг, установен с ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК или не, евентуално приложими ли са под условия във връзка с други критерии?

5. Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК или е необходимо някакво друго „изключително“ обстоятелство?

6. При констатирани и приети от съда за доказани „обичайна родствена връзка, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“, същите изключват ли създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани и обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК за компенсиране на вреди от смъртта на близък родственик?

7. Какво се включва в понятието „и по изключение“ всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания въведено с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК? Как следва да се прилагат така установените предпоставки от съда и ако друго лице, извън най-близкия кръг установен с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., е изградило с починалия трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни и интензивни болки и страдания, обосновано ли е наличие на така въведеното изискване за изключение? За да възникне право на обезщетение на неимуществени вреди на лице от разширения кръг, трябва ли да са налице кумулативно: създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания или всяка от двете предпоставки обуславя право на обезщетение, ако е доказана?

8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?

9. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. и сочене на обстоятелствата, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?

10. Ако в резултата на взаимна привързаност едно лице търпи интензивни болки и страдания от смъртта на друго, съпоставими по интензитет и продължителност с тези от най-близкия семеен кръг на загиналия /родители/, налице ли са предпоставки за приложение на изключението за възникване правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък /низходящ от втора степен/, извън кръга на установените лица с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.?

11. 3а да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

Касаторът поддържа, че по тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/68 г., ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/11.11.2020 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Твърди, че посочените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат И. И. Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага становище, че съобразно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. следва да се допуска по изключение – само за случаите, когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че в двете инстанционни производства не са събрани доказателства, които да сочат на дълбока, емоционална връзка с по-голям интензитет от нормалните отношения между двама братя. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Третото лице-помагач Г. Н. Ш., [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна - подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 300 ГПК, предвид влязлата в сила присъда № 2/21.01.2022 г. по НОХД № 528/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, с която делинквентът Г. Н. Ш. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А4“ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. Ж. – брат на ищеца, поради което е констатирал елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установил е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и делинквента към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и предявена претенция от И. Д. К. - брат на пострадалия, пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ.

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца за компенсиране на неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Изложил е, че за да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на близък, лицето следва да попада в кръга, посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение, ако е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За да установи наличието на изключителни обстоятелства, обуславящи правото на обезщетение на ищеца, съдебният състав е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Надежда А. И., В. Н. А. и К. Г. К., преценил ги е с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и е приел, че в конкретния случай не са налице обстоятелства от изключителен характер, а се касае за обичайни за обществото взаимоотношения между братя, като претърпените морални болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Въззивният съд е стигнал до извод, че не може да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, доколкото не са налице изключителни обстоятелства, водещи до особено силна емоционална връзка, поради което е заключил, че в конкретния случай, ищецът не е сред лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси в т. 1, 2, 5, 6, 7 и 10, съответстващи на т. 1, 2, 6, 7, 8 и 10 от изложението, инкорпорирано в касационната жалба, са относими към преценката за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговия брат и са релевантни, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка - въпросите не са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г., ППВС № 2/30.11.1984 г. и Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и кръга на лицата, които имат право на него, се прилага ограничителен критерий на принципа на справедливостта поради това, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а кръгът на материално-легитимираните лица е ограничен с оглед родството - низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, по отношение на които се установи, че действително са претърпели вреди. С ППВС № 5/24.11.1969 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В ППВС № 2/30.11.1984 г. е разяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 2/30.11.1984 г. и е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50078/26.10.2023 г. по т. д. № 2045/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или при отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградена връзка, също наподобяваща тази между родител и дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение. Дадените с посочените постановления на Пленума на ВС, Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практиката на ВКС.

В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с практиката на ВКС е обсъдила събраните по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия му брат в тяхната съвкупност, установила е фактическата обстановка въз основа на кредитираните свидетелски показания, развила е подробни съображения относно преценката им и заинтересоваността на свидетелите съобразно чл. 172 ГПК, обосновала е значението на конкретните обстоятелства, относими към установяване на материалноправната легитимация на ищеца, и въз основа на тях е направила извод, че не са налице обстоятелства от изключителен характер, а се касае за обичайни за обществото взаимоотношения между братя, като претърпените морални болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Развитите от касатора оплаквания за необоснованост на този извод представляват пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но нямат характер на основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 от същото, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разбирането за близост в отношенията между ищеца и неговия починал брат, интензивността и продължителността на страданията и дали същите в достатъчна степен обосновават извод за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, се преценяват от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото. В настоящия случай изводите, до които е достигнал съдебният състав във връзка с материалноправната легитимация на ищеца, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност.

Посочените от касатора в т. 3, 4, 8, 9 и 11, съответстващи на т. 3, 5, 9.1, 9.2 и 11 от изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси са във връзка с прилагане на критериите за справедливост, предвидени в чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/1968г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са неоснователни, тъй като не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото посочените въпроси са ирелевантни. При направен от въззивната инстанция извод за липса на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговия брат поради това, че не са налице обстоятелства от изключителен характер, а се касае за обичайни взаимоотношения между братя, като търпените морални болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка, без значение е как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и какви обстоятелства следва да съобрази съдебният състав съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд - П.. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение