Определение № 50423 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2076/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. от [населено място], обл. Плевен, срещу решение № 216 от 26.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 158/2022 г. на Окръжен съд - Плевен. С посоченото решение, след отмяна на решение № 7 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 215/2021 г. на Районен съд - Левски, е отхвърлен предявеният от В. К. Д. против ЧТПК „Осъм“ - [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на член - кооператорите в ЧТПК „Осъм“, взети на 27.02.2021 г., и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на кооперацията - ответник. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на закона. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на иска по чл.58 ЗК с присъждане на разноски, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е заявено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация ЧТПК „Осъм“ - [населено място], обл. Плевен, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С решение № 7 от 14.01.2022 г. на Районен съд - Левски, по повод предявен от В. К. Д. в качеството му на член - кооператор в ЧТПК „Осъм“ - [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК, са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 27.02.2021 г. Общо събрание на член - кооператорите в ЧТПК „Осъм“ за приемане и освобождаване на член - кооператори, за отчет на УС и КС, за одобряване на ГФО за 2020 г., за освобождаване от отговорност за дейността им на членовете на УС и на председателя на кооперацията и за избор на председател, на УС и на КС. За да уважи иска по чл.58 ЗК, първоинстанционният съд е приел, че взетите решения са незаконосъобразни по причина, че общото събрание не е свикано по надлежния ред, тъй като поканата за разгласяването му не е поставена /залепена/ на видно място - така, както е предвидено в устава, и не е осигурен достъп до материалите за събранието на членовете на кооперацията. Сезиран с въззивна жалба от ответната кооперация, Окръжен съд - Плевен е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска за отмяна на оспорените по реда на чл.58 ЗК решения. От фактическа страна във въззивното производство не е имало спор, че с решение на УС на ЧТПК „Осъм“ по протокол от 11.02.2021 г. е свикано редовно годишно отчетно общо събрание на кооперацията за 27.02.2021 г. с предварително определен дневен ред. Свиканото събрание е проведено на 27.02.2021 г. и при условията на спадащ кворум на него са взети решения по всички точки от предварително обявения дневен ред. Въззивният съд, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, е преценил като необоснован и незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че при свикване на събранието са нарушени правилата на устава и на ЗК за надлежно разгласяване и свикване на събранието. От изготвения на 11.02.2021 г. протокол от заседание на УС въззивният съд е установил, че УС е взел решение общото събрание да се проведе на 27.02.2021 г. от 8.30 ч. в салона на Кметство [населено място] и е одобрил дневен ред на събранието от пет точки. В чл.11, ал.3 от действалия по време на свикване на събранието Устав на ЧТПК „Осъм“ е предвидено, че разгласяването на поканата за провеждане на общо събрание следва да стане чрез поставяне на видни места в селището и по регионална телевизия. За да се произнесе дали са спазени изискванията на чл.11, ал.3 от Устава, съдът е обсъдил представените от ответника доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че със заповед № 1/11.02.2021 г. председателят на ЧТПК „Осъм“ е възложил на Б. Р. - член на УС на кооперацията, и на Д. Л. - счетоводител, да поставят на видно място в селището покана за провеждане на общо събрание на 27.02.2021 г. и да съставят протокол за действията си; На 11.02.2021 г. е съставен и подписан протокол от посочените лица, които са удостоверили, че са поставили на входа на Кметство [населено място] покана за свикване на общо събрание, подписана от председателя на ЧТПК „Осъм“, в която са посочени дата, час и място на провеждане на събранието, както и дневен ред на събранието; В периода 12.02.2021 г. - 26.02.2021 г. по информационния канал на „Спринт - Зетра ТВ“ е излъчвана обява с пълния текст на поканата за общото събрание на 27.02.2021 г. След съвкупна преценка на посочените факти въззивният съд е направил категоричен извод, че поканата за общото събрание е разгласена по предвидения в устава ред, респ. че общото събрание е свикано при спазване на изискванията на чл.11, ал.3 от Устава. За неоснователни въззивният съд е счел доводите на ищеца, че протоколът от 11.02.2021 г. не отразява достоверно действията по поставяне и разгласяване на поканата за общото събрание. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл.179, ал.1 ГПК протоколът, изготвен от служители на ответната кооперация в посоченото тяхно длъжностно качество, има характер на официален документ и се ползва с предвидената в процесуалния закон формална и материална доказателствена сила относно авторството на обективираните в съдържанието му изявления, вписаните дата и място на съставяне и отразените като извършени действия на длъжностните лица - съставители. Двамата съставители на протокола - Б. Р. и Д. Л., са разпитани като свидетели в производството пред първата инстанция и без да отричат, че са изготвили и подписали протокола, са заявили, че не са извършили описаните в съдържанието му действия. След преценка на показанията въззивният съд се е произнесъл, че при наличие на изричен и подписан от свидетелите протокол, съставляващ официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, съдържанието на протокола не може да се приеме за опровергано само въз основа на тези показания и да се отрече разгласяването на поканата по отразения в него начин. С аргумент, че разгласяването на поканата по регионална телевизия е потвърдено с изходящи от телевизионния оператор доказателства, които не са оборени от ищеца, съдът е приел за установено по несъмнен начин изпълнението и на второто изискване по чл.11, ал.3 от Устава за разгласяване на поканата за провеждане на общо събрание на 27.02.2011 г. В съответствие с възприетите разрешения и след като е установил, че оспорените с иска решения са взети при спазване на изискванията на ЗК и на Устава на кооперацията за кворум и мнозинство, въззивният съд е формирал решаващия извод, че решенията не са незаконосъобразни и не противоречат на устава, поради което е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.58 ЗК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.269 ГПК и е посочил в мотивите, че при произнасяне по правилността на първоинстанционното решение е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. Предвид обстоятелството, че с въззивната жалба на ответника са въведени единствено оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за ненадлежно свикване на събранието поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.3 от Устава на кооперацията, в решението въззивният съд не е обсъждал правилността на допълнителния извод на първоинстанционния съд за нарушаване правото на ищеца като член - кооператор на достъп до материалите за събранието. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Плевен въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „Води ли непоставянето на поканата на видни места в селището до нарушаване на процедурата по свикване на събранието и оттам до незаконосъобразност на проведеното Общо събрание; Води ли неосигуряването на достъп на всички членове на общото събрание до материалите за подлежащите на обсъждане въпроси до незаконосъобразност на проведеното общо събрание“. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие със събраните по делото доказателства, с материалния и с процесуалния закон, както и в противоречие „с влезли в сила решения в обратния смисъл“ - решение № 162/15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о.“. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Първият въпрос не кореспондира със залегналите в мотивите към решението фактически и правни изводи на въззивния съд, който след съвкупна преценка на доказателствата е приел, че поканата за проведеното на 27.02.2021 г. Общо събрание на член - кооператорите в ЧТПК „Осъм“ - [населено място] е разгласена по начина, предвиден в Устава на кооперацията. В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил подробно както изпълнението на изискването по чл.11, ал.3 от Устава за залепване на поканата на видно място в селището, така и изпълнението на изискването по чл.11, ал.3 от Устава за разгласяване на поканата чрез регионална телевизия. Предвид категоричния извод на съда, че поканата е разгласена в съответствие с правилата на чл.11, ал.3 от Устава, въпросът дали непоставянето на поканата на видни места в селището води до нарушаване на процедурата по свикване на събранието и оттам до незаконосъобразност на проведеното общо събрание не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Вторият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване, доколкото при постановяване на акта си по съществото на спора въззивният съд не е констатирал нарушение на закона и/или на устава на кооперацията - ответник, препятствало достъпа на член - кооператорите и конкретно на ищеца до материалите за свиканото от УС годишно общо събрание и пораждащо основание за отмяна като незаконосъобразни на оспорваните с иска по чл.58 ЗК решения. Несъответствието на формулираните в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/009 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване е безпредметно да се обсъждат посочената от касатора практика на ВКС и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението в изложението, че въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие със събраните по делото доказателства и със закона, не е предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК, в което Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него въззивно решение (освен в хипотезата на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, която не се поддържа от касатора). По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 158/2022 г. на Окръжен съд - Плевен. Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника по касация. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,