Определение № 234 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1011/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Я. Б. Я., чрез пълномощника му адв.Н.Я., против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 402 от 14.12.2016 г., по т.д.№ 550/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 219 от 14.05.2016 г. за признаване на установено по предявения от [фирма] установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците [фирма], Г. Е. К., И. В. К. и настоящият касатор дължат солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2014 г. до окончателното и изплащане, за което вземане в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 6682/04.07.2014 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10401/2014 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че възприетото от Пловдивския апелативен съд разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които доуточнени от състава на касационната инстанция, в съответствие със задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1. ” При наличие на конкретни оплаквания във въззивната жалба, задължен ли е въззивният съд да изложи изрични мотиви по същите във въззивното съдебно решение?”; 2.” Отхвърлянето на исковата претенция, основана на чл.422, ал.1 ГПК по какъв начин се отразява върху размера на присъдените разноски в заповедното производство?” и 3. ” Какъв е редът за погасяване задълженията на длъжника по материалното правоотношение спрямо кредитора му по пера/ главница, лихви, разноски/ в хода на производството по чл.422 ГПК, когато самият длъжник е посочил поредността и кои свои задължения погасява?”, противоречи на задължителната практика на ВКС. Като израз на твърдяното противоречие по поставения процесуалноправен въпрос е цитирана т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; а по въпросите на материалното право с № 2 и с № 3 – съответно ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 111/ 27. 10.2009 г., по т.д.№296/2009 г. на І т.о. Във вр. с последния от формулираните правни въпроси е посочена и конкретна казуална практика на ВКС. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на основанията за достъп до касация.При условията на евентуалност е оспорил и основателността на поддържаните касационни основания, поради бланкетното им въвеждане от касатора. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но производството по делото следва да бъде спряно, преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, поради следното: С разпореждане от 30.06.2017 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за произнасяне по въпроси, свързани с приложението на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД, по които е създадена противоречива практика на състави на касационната инстанция. Настоящият съдебен състав констатира, че въпрос № 3, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързан с реда за погасяване задълженията на длъжника, когато изпълнението му не е достатъчно за покрие главницата и дължащите се върху нея лихви и разноски, който е значим за изхода на конкретния правен спор по см. на чл.280, ал.1 ГПК, попада в обхвата на т. 2 от тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.292 ГПК. Водим от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС