Определение № 751 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Община Ямбол срещу решение № 125/16.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 97/2020 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 924/16.12.2019 г. по гр. дело № 3341/2019 г. на Ямболския районен съд, са уважени предявените от Р. И. Г. обективно кумулативно искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно: общината-жалбоподател е осъдена да заплати на ищцата сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на падане и счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката, след спъване в счупена плочка на [улица]в [населено място] на 24.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; както и сумата 826.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени консумативи и престой в болница, в резултат на същото падане и счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката, след спъване в счупена плочка на [улица]в [населено място] на 24.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен искът за обезщетението за имуществени вреди, чиято цена е 826.80 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, с която е уважен искът за обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на общината-жалбоподател, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, а именно: 1) длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост; и 2) при определяне размера на обезщетението за нематериални вреди при травматично увреждане, следва ли съдът да се произнесе и за потенциалната опасност от следващи интервенции в близките години, като ги посочи, но без да ги конкретизира. Касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 142/05.06.2013 г. по гр. дело № 419/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/19.02.2015 г. по гр. дело № 2269/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/18.03.2014 г. по гр. дело № 4686/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/01.08.2017 г. по гр. дело № 3070/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 202/11.01.2019 г. по гр. дело № 186/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. И. Г., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и съгласно основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, израз на която са и посочените от общината-жалбоподател решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. В случая, за да определи и прецени като справедлив присъдения размер от 15 000 лв. на процесното по делото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, въззивният съд е взел предвид установените с гласните доказателства и съдебно-медицинската експертиза, телесни увреждания, създадени неудобства, преживени болки и страдания, неработоспособност за дълъг възстановителен период и продължаващия дискомфорт за ищцата, както и потенциалната опасност от следващи интервенции в близките години, а именно – взел е предвид следните конкретни обстоятелства, установени по делото: На 24.09.2016 г. около 7.30-8 ч., в [населено място], при движение по [улица]до аптека „Мултифарм“, ищцата е стъпила върху отчупено парче от настилката (тротоарна плочка), кракът ѝ е пропаднал в дупката под него, препънала се е и е паднала настрани надясно върху тротоара, при което е получила счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката ѝ. На следващия ден ѝ е извършена оперативна интервенция върху фрактурираната кост под спинална анестизия, като костните фрагменти са били репонирани под рентгенов контрол и фиксирани с метални остеосинтезиращи материали – три канюлирани винта. Вещите лица без съмнение установяват и дават заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането на ищцата върху тротоара и получените от нея увреждания. При този вид увреждане на бедрената кост, ищцата е търпяла силни болки веднага след травмата, преди операцията и в следоперативния период. Постепенно с времето болките са намалявали. Болезнени са били и началните периоди на рехабилитация и на натоварване на крайника. Липсата на натоварване на крайника води до хипотрофични промени на мускулите му, което също е свързано с болка. Предвид характеристиките на увреждането, възрастта и пола на ищцата, както и медицинските документи по делото, вещите лица са стигнали до заключението, че възстановяването на ищцата от получената травма е продължило не по-малко от 10-12 месеца, като в зависимост от упражняваната от нея професия тя е била неработоспособна за срок не по-малък от 8-10 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Веднага след получаването на травмата ищцата не е била в състояние сама да се грижи за себе си, за семейството си и за домакинството. Постепенно с времето тези затруднения са намалявали, но са били налице в различна степен през целия възстановителен период поради необходимостта от предвижване с помощни средства. Ищцата е търпяла болки с различен интензитет през целия възстановителен период, включително и периода на постепенно натоварване на крайника и рехабилитацията. Към момента на прегледа на ищцата от вещите лица тя изпитва умерено изразена непостоянна болезненост в мястото на увреждането, особено при по-значително натоварване на крака. Към същия момент ищцата е възстановена в значителна степен от полученото увреждане, но с известни ограничения в обема на част от извършваните движения – ограничена вътрешна ротация и привеждане. Също според вещите лица, такъв тип увреждания често водят до асептична некроза на главичката на бедрената кост, поради компрометираното ѝ кръвоснабдяване, което след време е възможно да стане причина за протезиране на ставата и трябва да се проследи 5-6-7 години във времето. Нормално е, тъй като ищцата е слаба, когато легне върху винта, който има шестограм, да изпитва някакъв дискомфорт. Основно грижи за ищцата е полагала едната от свидетелките по делото, тъй като освен влошеното състояние на ищцата, съпругът ѝ е получил инфаркт от притеснение за нея. Свидетелката се е грижела и готвела на ищцата, защото тя била напълно неподвижна, със санитарен стол за баня и хигиенни нужди. След третия месец ищцата успявала да седне и да се нахрани, но въпреки всичко се нуждаела от непрекъснати грижи. Около година – 10-12 месеца, ищцата първо била с патерици, после само с една и дълго време не можела да се придвижва нормално. Изпитвала големи болки и до деня на разпита на свидетелите. Настоящата инстанция намира, че с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд е разрешил двата правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формулирани в изложението на касатора, не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, намерила израз в указанията и разясненията, дадени с т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., които са съобразени в обжалваното въззивно решение, както и в съответствие с базираната на тези задължителни указания и осъвременена, трайно установена практика на ВКС, намерила израз в посочените в изложението на жалбоподателя, решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които не е прието нищо различно по поставените правни въпроси, в сравнение с разрешението им, възприето от въззивния съд. Последният е определил размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, като е взел предвид и е извършил преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, съгласно цитираната практика на ВС и ВКС. Също в съответствие с тази практика, окръжният съд е разрешил и втория правен въпрос (който визира частна хипотеза на първия), като при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид и дадената от съдебно-медицинската експертиза по делото, конкретна неблагоприятна медицинска прогноза, а именно – увреждания от такъв тип като при ищцата често водят до асептична некроза на главичката на бедрената кост, поради компрометираното ѝ кръвоснабдяване, което след време е възможно да стане причина за протезиране на ставата и трябва да се проследи 5-6-7 години във времето. По изложените съображения, касационното обжалване на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от страна на общината-жалбоподател, допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата – ответница по касационната жалба, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 1 700 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение