Определение № 41 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1851/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Р. против решение от 23.02.2015 год. по гр.д. № 19 / 2015 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2082 / 03.11.2014 год. по гр.д. № 3401 / 2014 год. на Бургаски районен съд ,в обжалваната му от касатора част, с която е установено вземане на ищеца [фирма] към ответника Д. Р., на основание чл.266 ал.1 ЗЗД - възнаграждение за изпълнени на жилищен обект на ответника довършителни СМР, в размер на 1 009,73 лева, както и договорна лихва за забава върху главницата - в размер на 318,33 лева,както и е отхвърлен предявеният от Д. Р. насрещен иск за сумата от 10 000 лева, претендирана на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД – като дадена при начална липса на основание / надплатена по сключения между страните договор за изработка /. Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на касационната жалба,на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид цената на главния и акцесорен искове - под законодателно предвидения минимален праг за касационна обжалваемост както на търговски,така и на граждански дела. В частта по насрещния иск на ответника оспорва основателността й. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимарана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решението в частта по главния и акцесорен искове на [фирма] – всеки с цена под 5 000 лева – на основание чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване,ирелевантно на което би било обосноваването на конкретния характер на делото – гражданско или търговско,доколкото цената на исковете е под минимално изискуемия законодателно праг за обжалваемост и в двете хипотези. Търговският характер на спора по тези искове ,обаче ,е определящ за касационната необжалваемост на решението и по насрещния иск – с цена 10 000 лева, макар основан на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД,доколкото платеното и търсено обратно от ответника е във връзка с безспорно търговската по характер сделка – предвид качеството на изпълнителя ищец – като търговец и сключването на договора за изработка съобразно предмета му на търговска дейност /чл.286 ал.1 ТЗ / .Извъндоговорното основание на претенцията не изключва търговския характер на делото – арг. от чл.365 т.1 предл. трето ГПК /оспорване действителността на търговска сделка, респ. претендиране последиците от недействителна такава,също обуславят начална липса на основание за престираното /.Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че всички „ търговски спорове „ по Глава ХХХІІ на ГПК обуславят търговски характер на делото, касационно обжалване по което е допустимо само при цена на иска над 10 000 лева. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение