Определение № 306 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. И. като пълномощник на Н. Д. Н., срещу въззивно решение № 5742 от 26.07.2019 г. по гр.д. № 16 362/2018 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като жалбоподателката поддържа, че в качеството си на съпруга на ответника Б. М. Н. е следвало да бъде конституирана като страна по делото, тъй като предмет на спора е недвижим имот - съпружеска имуществена общност, и съпрузите имат качеството на необходими другари. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановени в противоречие с практиката на ВКС относно задължителното участие на необходимите другари. В отговор на касационната жалба ответниците по касация Ц. Й. З. и М. Й. З. изразяват становище, че въззивното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2 за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 43140 от 04.09.2018 г. по гр.д. № 44850/2017 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. М. Н., че Ц. Й. З. и М. Й. З. са собственици на основание саморъчно завещание от 28.04.2011 г., оставено от Ч. М. Н., на недвижим имот с идентификатор ...., представляващ апартамент № 134, находящ се в [населено място], район „П.”,[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 88.61 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и избено помещение№ 11, и на основание чл. 108 ЗС ответникът Б. М. Н. е осъден да предаде на ищците владението върху този имот. По делото е установено, че процесният недвижим имот е бил собственост на Ч. М. Н.. Със саморъчно завещание от 28.04.2011 г. Ч. Н. е завещал този имот при равни права - по 1/2 ид. част на ищците по делото М. Й. З. и Ц. Й. З., като в случай, че някоя от тях почине преди завещателя, имотът се завещава на другата, а ако починат и двете - на дъщерята на Ц. - Х. О. И.. Завещанието е предадено от завещателя за съхранение от нотариус на 28.04.2011 г., за което е съставен надлежен протокол. Със саморъчно завещание от 22.08.2014 г. Ч. М. Н. завещал жилището на своя брат Б. М. Н. и съпругата му Н. Д. Н.. Това завещание е оспорено от ищците с възражението, че не е написано и подписано от завещателя. По делото са назначени две съдебно - графични експертизи. Първата, изпълнена от в.л. Л. Н., е дала заключение, че ръкописният текст в завещанието от 22.08.2014 г. не е написан от завещателя, и подписът, положен под завещателните разпореждания, не е изхожда от завещателя. Назначена е повторна съдебно - графична експертиза, изпълнена от същото вещо лице, което въз основа на допълнително представен сравнителен материал, е дало заключение, че подписът в саморъчното завещание не е положен от завещателя Ч. Н., а текстът в него вероятно не е написан от лицето, от което е написано саморъчното завещание от 28.04.2011 г. При така установените факти по делото съдът е приел, че саморъчното завещание, на което основава правата си ответникът Б. Н. е нищожно на основание чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и не е породило действие. То нито отменя предходното завещателно разпореждане, направено от Ч. Н. в полза на ищците, нито легитимира ответникът като собственик на завещания имот. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя Б. Н. за недопустимост на първоинстанционното решение поради неучастие на съпругата му Н. Н. като страна по делото и е намерил същите за неоснователни. Посочил е, че върху имуществото, завещано на двамата съпрузи, не възниква съпружеска имуществена общност, а обикновена съсобственост, тъй като придобиването не е в резултат на съвместен принос. Поради това в тази хипотеза съпрузите имат качеството на обикновени, а не на необходими другари. Като се е позовал на ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочил също, че дори за имота да е налице съпружеска имуществена общност, съпрузите биха били необходими, а не задължителни другари, поради което съвместното им участие в производството по иск за собственост на този имот не е предпоставка за допустимост на процеса, респ. на постановеното решение. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост се обосновава от жалбоподателката с позоваване на практика на ВКС- решение № 273 от 25.08.2014 г. по гр.д. № 506/2012 г. на ІV г.о., решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2013 г. на І г.о. и т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д. № на ОСГТК на ВКС. В решение № 273 от 25.08.2014 г. по гр.д. № 506/2012 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. Посочено е, че такава хипотеза е налице в случай на оспорване на правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице, тъй като поради неделимост на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори едната да не е участвала в съдебния процес. В решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че оспорването на истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск, по който, за да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе независимо от произнасянето по основния иск. Това становище се основава на разясненията, дадени в т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, които са в смисъл, че целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори обвързващата доказателствена сила на представен по делото документ, и че с установяване неистинността, съответно с потвърждаване на истинността на този документ се разрешава със сила на пресъдено нещо въпросът за неговата истинност. От цитираната съдебна практика не следва, че при оспорване истинността на документ решението формира сила на пресъдено нещо по отношение на лица, които не са участвали като страни по делото. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението са очертани с разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК - то има действие само за страните по делото, техните наследници и правоприемници. Изключение от това правило, когато силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на трето лице, което не е било страна по делото, са случаите на необходимо другарство - чл. 216, ал.2 във вр. с чл. 304 ГПК, каквото в случая не е налице. Когато завещателят се разпорежда с конкретно имущество в полза на няколко лица, това завещателно разпореждане има характер на завет. Обстоятелството, че е направено с един документ, не придава на заветниците качеството на необходими другари. Решение № 273 от 25.08.2014 г. по гр.д. № 506/2012 г. на ВКС, ІV г.о., не може да обоснове друг извод, тъй като то има предвид насрещните страни по спорното правоотношение. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателката Н. Д. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Й. З. и М. Й. З. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв.