Определение № 2569 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. М. П., представлявана от адв. З. Н., срещу въззивно решение № 261 от 11.07.2022 год. по в. гр. д. № 830/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260081 от 30.08.2021 г., постановено по гр. дело № 513/2017 г. на Районен съд- [населено място], с което е намалено завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., направено със саморъчно завещание от В. С. А., на основание чл. 30 ЗН, по направено възражение от Л. Д. А., с което са завещани на жалбоподателката 3/4 идеални части от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв. м. и РЗП от 180 кв. м., заедно със същите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ *-* в кв. 6 по плана на с. Л., [община], със сумата от 14 527,85 лева, необходима за възстановяване на запазената част на Л. Д. А.. Възстановена е запазената част на Л. Д. А. от наследството на В. С. А., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН й е предоставена собствеността на описаната жилищна сграда. Л. Д. А. е осъдена да заплати на З. М. П. сумата 19 147,15 лв., представляваща паричната равностойност на разполагаемата част на В. С. А.. Отхвърлен е предявеният от В. С. А., починала на 25.12.2018 г., заместена в процеса от заветника З. М. П., срещу Л. Д. А. иск за делба на жилищната сграда. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изведени следните въпроси: 1. Как се определя наследствената маса при заявено искане за намаляване на завещателно разпореждане от типа на завет, към кой момент се извършва оценката на имуществото и какъв е вида на разпоредбите, които регламентират действията на съда?, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 104/24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г. на ВКС, първо г. о., решение № 34/12.05.2014 г. по гр. д. № 3542/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 66/20.04.2015 г. по гр. д. № 5654/2014 г. на ВКС, първо г. о.; 2. Длъжен ли e въззивният съд да извърши своя преценка на доказателствения материал, след като обсъди въведените от страните доводи и възражения пред вид императивния характер на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК?, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 13/24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС, първо г. о., решение № 160/11.07.2019 г. по гр. д. № 2524/2019 г. на ВКС, четвърто г. о.; ТР № 1/09.12.2013 г по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3. Какво e дължимото процесуално поведение на въззивния съд при липсващ или неудовлетворителен първоинстанционен доклад по повод направено искане за намаляване на завещателно разпореждане? Каква е ролята на служебното начало в процеса при решаването на такъв спор?, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 30/28.02.2018 г. по гр. д. № 1999/2017 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 209/04.11.2016 г. по гр. д. № 1539/2016 г. на ВКС, първо г. о. В допълнение касаторът посочва, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна Л. Д. А.. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., намира следното: Въззивният съд приел, че е предявен иск от В. А. срещу Л. А. за делба на масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв. м. и РЗП от 180 кв. м., построена върху УПИ *-* в кв. 6 по плана на с. Л. и неурегулиран поземлен имот с площ от 600 кв. м., находящ се в границите на околовръстен полигон, махала „Д.“, заедно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м. Констатирано е, че в хода на производството ищцата починала, като оставила за свои наследници ответницата, в качеството й на наследник по закон и З. П., в качеството й на наследник по частно завещателно разпореждане. Последната била конституирана като страна по делото по отношение на първия имот, докато за втория имот производството за делба е прекратено. От приложеното по делото саморъчно завещание на В. С. А. от 04.03.2015 г., обявено на 09.04.2019 г., е установено, че на З. М. П. били завещани 3/4 ид. ч. от процесната жилищна сграда. Констатирано е още, че на 18.02.2019 г. Л. А. подала заявление пред Районен съд – Своге за приемане по опис наследството останало от В. С. А. на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, а именно: 3/4 идеални части от същата сграда. Съобразено е, че Л. А. направила възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част, като било релевирано искане по чл. 36, ал. 1 ЗН имотът да остане изцяло в наследството й. По делото не било спорно, че процесната жилищна сграда била в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяването на същата било установено, че В. А. наследила 3/4 ид. ч. от същата, а ответницата Л. А. 1/4 ид. ч. При определяне на имуществото на починалата, включващо се в наследствената маса, били съобразени решения на поземлената комисия № 18/28.08.1992 г. и № 23/03.05.2001 г., с които било възстановено правото на собственост на земеделски земи, с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, намиращи се в землището на [населено място], [община], както и гори и земи от горски фонд, от които В. А. получила 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху същите. От показанията на свидетелите Т. П., племенница на В. А., и П. П. се установило, че наследодателката и нейния съпруг са построили с общи средства /спестявания и заеми/ две къщи – първата някъде около 1984 г., а другата след това. Свидетелите посочили, че А. е продължила да ползва имота в махала „Д.“, като през летния сезон дори е живеела в малката къщичка намираща се в него. Двамата свидетели са категорични, че тя е ползвала имота до 2012- 2013 г., като след настъпил инцидент спряла да ходи. Въззивният съд приел, че не следвало да бъдат кредитирани дадените от тях показания по отношение на наличните движими вещи и състоянието на имота към този момент, доколкото същите не са го посещавали през последните десет години. Въз основа на заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че стойността на процесната сграда била 44 900 лв., от които делът на А. се равнявал на сумата от 33 675 лв. Видно от представеното по делото експертно заключение стойността на процесния имот е изчислена към месец септември 2020 г., но въззивният съд приел, че следвало да бъде кредитирано като обективно и комплексно. От заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза е установено, че пазарната оценка на възстановените земеделски земи е в размер на 13 911,54 лева, като припадащата се част на наследодателката възлизала на сумата от 3 477,89 лева. В наследствената маса следвало да се включат и 1/4 идеални части от правото на собственост върху поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** намиращи се в [населено място], [община], които били оценени общо на 4 565,60 лева, като съобразно притежаваните от В. А. 1/4 идеални части от тях, трябвало да се оценят на 1 141,40 лева. Въззивният съд приел, че не било установено местонахождението на посочените от З. П. движими вещи, поради което същите не следвало да се включат в наследствената маса. В масата по чл. 31 ЗН не трябвало да се включи и неурегулирания поземлен имот със сграда, тъй като по делото не били ангажирани доказателства за принадлежността на правото на собственост на В. А.. С оглед изложеното е направен извод, че наследствената маса е в общ размер на 38 294,29 лв., като извършения завет бил оценен на 33 675 лв., докато за разполагаемата част на В. А. било прието, че възлизала на 19 147,14 лв., а стойността на имуществото, което Л. А. би получила - на 4 619,29 лв. С оглед това е прието, че е налице превишаване на разполагаемата част, като накърнената запазена част възлизала на сумата от 14 527,85 лв. Прието е, че направеното искане за задържане на имота е основателно, доколкото стойността на завета надвишавал разполагаемата част от наследството с повече от 1/4, в резултат на което имотът следвало да остане изцяло в наследството, а заветникът следвало да получи стойността на разполагаемата част. С оглед уважаването на претенцията по чл. 30 ЗН, предявеният иск за делба на процесната жилищна сграда е приет за неоснователен. По наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване: Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в точка първа от изложението материалноправни въпроси, а именно: как се определя масата по чл. 31 ЗН при заявено искане за намаляване на частно завещателно разпореждане; какво имущество се включва в нея и към кой момент се оценява. Следва да се извърши преценка за съответствието на даденото разрешение на тези обуславящи изхода на делото въпроси с установената практика на ВКС, включително и с цитираната в изложението. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение