Определение № 499 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Смолян и Административен съд Хасково. Съдебното производство е образувано пред Административен съд – Хасково по жалба на Б. А. С., гражданин на Арабска Република Сирия, срещу Решение № 11384/30.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С определение № 5209 от 29.11.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Смолян, основавайки се на налични по делото данни за постановено разрешение на Директора на РПЦ-Харманли за пребиваване на адрес, различен от първоначалноотразения в Регистрационната му карта на чужденец, с Решение № 123/19.09.2024г. С определение № 1692 от 10.12.2024 г. постановено по адм. дело № 445/2024 г., Административен съд - Смолян е прекратил производството по образуваното пред него дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че в разглеждания случай подсъдността е на Административен съд – Хасково, тъй като настоящият адрес на жалбоподателя според картата му е в гр. Харманли, [жк], обл. Хасково. Върховният административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд – Смолян. Обжалваното пред съда решение на председателя на ДАБ се основава на чл. 75, ал. 1, т. 2 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗУБ то може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. В частта на отразения настоящ адрес Регистрационната карта на чужденеца притежава характера на официален свидетелстващ документ. Отразеното в нея се счита за вярно до установяване на противното. От приложено по делото Решение № 123/19.09.2024г. на Директора на РПЦ-Харманли се установява дадено съгласие за пребиваване на адрес, различен от първоначалноотразения. От докладна записка полицейски инспектор при РУ – Златоград се установява, че Б. С. се е установил на разрешения му адрес, т.е. че фактически пребивава там. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Според ал.2 на същата норма, всяко лице има само един настоящ адрес. След като се установява, че лицето фактически живее в гр. Златоград, то това следва да бъде прието за негов настоящ адрес. Неотразяването на това обстоятелство в картата на чужденеца е основание за налагане на административнонаказателна отговорност, но не и такова за възприемане съществуването на втори настоящ адрес на лицето. Видно от цитираната по-горе докладна записка на ПИ лицето към 02.09.2024г. се е установило на адреса в гр. Златоград, след получаване на надлежно разрешение за това, докато оспореният административен акт е постановен на 30.10.2024г., към който момент настоящият адрес на жалбоподателя вече е бил променен. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд – Смолян. Воден от горните съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение