Определение № 60218 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2021 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 65562/06.07.2021 г. (подадена по пощата на 02.07.2021 г.) жалбоподателят-ищец по делото В. В. К. моли съда да измени постановеното по делото определение № 60500/17.06.2021 г. в частта му за разноските, като намали същите до минималния размер на адвокатското възнаграждение – 1 347 лв. Ответникът Н. Е. Р. не е подал отговор на молбата в срока за това, изтекъл на 26.07.2021 г. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с определението с № 60500/17.06.2021 г., чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника разноски в размер 3 000 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото. Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е своевременно. Ответникът е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението с № 60500/17.06.2021 г., с което касационната жалба на молителя частично е оставена без разглеждане, а по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на останалата обжалвана част от въззивното решение (респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени разноските. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основателен е доводът на молителя, че от страна на ответника – чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Н., единствено е подаден отговор на касационната жалба, без явяване в открито заседание пред касационната инстанция. Наред с това производството по чл. 288 от ГПК пред ВКС не се отличава с голяма фактическа и правна сложност – както вече беше посочено, касационната жалба частично е процесуално недопустима и в тази част е оставена без разглеждане, а в изложението към нея не е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, е бланкетно посочено. От друга страна отговорът на касационната жалба съдържа и съображения за неоснователност на оплакванията в нея, които от своя страна също не обуславят извод за голяма фактическа и правна сложност на производството пред ВКС, но същата не е и минимална. По горните съображения, присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. се явяват прекомерни и следва да се намалят, но не до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, възлизащ на 1 346.27 лв., а до размер малко над него, а именно – на сумата 1 500 лв., респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото определение № 60500/17.06.2021 г. – в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение