Определение № 3359 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.199/12.03.26 по г.д.№.861/25 на ОС Пазарджик определение №.413/26.08.25 по г.д.№.227/24 на РС Пещера е потвърдено - в частта, с която е оставена без уважение молба вх.№.4301/5.08.25 на Г. В. В. – ответник по г.д.№.227/24 на РС Пещера, в частта й за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ по въззивната жалба и от разноски пред въззивната инстанция до размер на 1500лв., и отменено – в частта, с която е отказано освобождаване от разноски над 1500лв., като Г. В. е освободен от внасяне на разноски пред въззивната инстанция над този размер. Постъпила е частна касационна жалба вх.№.3270/20.03.26 от Г. В. В., в която се твърди, че определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното такова за отхвърляне на молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски в размер на 1500лв., е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. М. А. Й. не взема становище по жалбата. Определението е обжалвано и с частна касационна жалба вх.№.3205/ 19.03.26 от М. А. Й. в частта му, с която Г. В. В. е освободен от разноски за въззивното производство над сумата 1500лв. С отговор вх.№.3987/7.04.26 Г. В. оспорва жалбата. С допълнителен отговор вх.№.12252/11.06.26 /предвид разпореждане №.677/29.04.26 на Председателя на ІІІ ГО – с което е разпоредено по двете частни касационни жалби да се образува частно производство, като след образуването му препис от изложението към частна касационна жалба вх.№.3205/19.03.26 да се изпрати на ответната страна за отговор в едноседмичен срок, преписът от изложението по чл.284 ГПК е връчен на 3.06.26; на 10.06.26г. по електронна поща е постъпил отговор от пълномощника на Г.В., регистриран с вх.№.12252/11.06.26, и делото е докладвано за първи път на докладчика ведно с отговора вх.№.12252/11.06.26 за произнасяне по частните касационни жалби от състава на ВКС/ Г.В. отново оспорва жалбата - вече с оглед и на изпратеното му изложение на касационните основания - като недопустима поради липса на правен интерес и евентуално като неоснователна поради липса на визираните основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частна касационната жалба вх.№.3270/20.03.26 на Г. В. В. е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частна касационна жалба вх.№.3205/19.03.26 на М. А. Й. е недопустима. Определението, с което съдът се произнася по молба по чл.83 ал.2 ГПК, касае единствено правото на съответния молител да иска, при наличие на предвидените в закона предпоставки, освобождаване от ДТ и разноски. Поради това и то може да се обжалва само от него. Частна жалба срещу акт, постановен в производство по чл.83 ГПК, подадена от страна, различна от молителя, претендиращ освобождаване от такса и разноски, е недопустима поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с молба от 5.08.25 Г.В. е поискал от РС Пещера освобождаване от такси и разноски във въззивното производство /предвид подадена от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение/, по повод на която е постановено обжалваното определение №.413/26.08.25; постъпилата срещу него частна жалба, обаче, не е била изпратена самостоятелно за въззивен преглед, а заедно със самата въззивна жалба - за произнасяне по всички жалби; въззивният съд е допуснал доказателства по искане на жалбоподателя - експертиза от психолог и психиатър, и е определила възнаграждение в размер на 1500лв., което е било внесено; по повод молба на назначения експерт Д.Т., Г.В. е подал молба с искане съдът да се произнесе по частната му жалба срещу определение №.413/26.08.25 по г.д.№.227/24 на РС Пещера и по искането му за освобождаване от разноски. При разглеждането му е намерено, че първоинстанционният съд правилно е отказал освобождаване от ДТ-съобразил е имущественото състояние на Г.В. и това, че е в трудоспособна възраст. Въззивната инстанция е посочила, че е без значение, че на страната не са били известни представените по делото справки, още повече, че относно притежаваните недвижими имоти има известно разминаване между декларираното и отразеното в справките в имотния регистър; отчела е, че се касае за завещан на жалбоподателя имот, който представлява идеална част от дворно място и паянтова сграда в [населено място]; заключила е, че ДТ в дължимия размер е във възможностите на жалбоподателя и не без значение е обстоятелството, че е внесена. Доколкото определеното от въззивния съд възнаграждение за експерти в размер на 1500лв. също е било внесено, съобразявайки характера на спора, действията на страните, възможностите на жалбоподателя, както и заявените претенции от експертите, съдът е намерил, че са налице основания за освобождаване частично от разноски пред въззивната инстанция. Отразил е, че след като експертите изготвят заключението си и представят необходимите доказателства за размера на възнаграждението - и съдът приеме, че следва да им бъде платено такова над 1500лв., той няма да задължава жалбоподателя да го внесе – т.е. освобождава го от разноски, тъй като такива в размер над 1500лв. действително биха съставлявали затруднение за него. При тези обстоятелства е формиран краен извод, че определението на РС Пещера е правилно в частта, с която е отказано освобождаване на ищеца от ДТ и разноски до размер от 1500лв., а в останалата част – за разноски за експерти над 1500лв. - следва да бъде отменено и жалбоподателят да бъде освободен от такива. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът Г.В. се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли при преценката по чл.83 ал.2 ГПК съдът да извърши цялостна съвкупна преценка на всички относими обстоятелства-доходи, имущество, здравословно състояние, семейно положение и реална платежоспособност, съпоставени с размера на дължимата държавна такса и разноски?“ /опр.№.4161/19.09.24 по ч.г.д.№.2647/24, ІІ ГО, опр.№.4331/30.09.24 по ч.г.д.№.2734/24, І ГО, опр. №.1625/3.04.24 по ч.г.д.№.4893/23, ІІ ГО/; 2.“Допустимо ли е съдът да формира извод за наличие на достатъчно средства въз основа на отделни констатирани обстоятелства /като вписани права, извършени плащания или други формални данни/, без да са налице сигурни доказателства за реално притежавани доходи или ликвидни средства?“ /опр.№.15/14.01.21 по ч.г.д.№.2079/20, І ТО/; 3. „Допустимо ли е при преценката по чл.83 ал.2 ГПК съдът да извежда извод за платежоспособност въз основа на предположения или хипотетични възможности, без да са установени реални доходи или налични средства към момента на подаване на молбата?“ /опр.№.4161/19.09.24 по ч.г.д.№.2647/24, ІІ ГО, опр.№.4331/30.09.24 по ч.г.д.№.2734/24, І ГО/; 4. “Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните в тяхната съвкупност при произнасяне по искане по чл.83 ал.2 ГПК?“ /опр.№.4161/19.09.24 по ч.г.д.№.2647/24, ІІ ГО, опр.№.4331/30.09.24 по ч.г.д.№.2734/24, І ГО, опр. №.1625/3.04.24 по ч.г.д.№.4893/23, ІІ ГО, опр.№.15/14.01.21 по ч.г.д.№.2079/ 20, І ТО/; 5.“Следва ли извършено плащане на ДТ или разноски, направено с оглед спазване на процесуални срокове или със средства, предоставени от трети лица, да се приеме като достатъчно основание за отказ от освобождаване по чл.83 ал.2 ГПК, без извършване на цялостна преценка на имущественото състояние на лицето?“ /чл.280 ал. т.3 ГПК/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос с цел проверка за съобразяване на сочената практика. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото; въз основа на представените доказателства той следва да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние; при тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, респективно за възможността лицето да полага труд и да реализира доход. От събраните по делото доказателства се установява, че още след уведомяването му на 1.08.25 за оставяне на въззивната му жалба без движение с указания за внасяне на 484лв. ДТ, с молба от 5.08.25 Г.В. е поискал освобождаване от държавни такси и разноски, вкл. възнаграждение на вещи лица, в производството по въззивното обжалване на първоинстанционното решение. Видно от приложената декларация, дадена под страх от наказателна отговорност, доходите му от ежемесечно получавано трудово възнаграждение за периода м.04.24-м.06.25 възлизат общо на нетна сума 11647,54лв.-по 723,98лв. за времето м.04.24-м.12.24, по 853,58лв. за периода м.01.25-м.04.25 и по 858,70лв. за времето м.05.25-м.06.25; други доходи не получава; не упражнява търговска дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен труд и не осъществява селскостопанска дейност; не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове; не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи; живее в жилище под наем в [населено място] и плаща 400лв. наем; с опр.№.294/14.05.24 по г.д.№.227/24 на РС Пещера са постановени привременни мерки, по силата на които е осъден да плаща по 300лв. издръжка на малолетната си дъщеря Ж. В., а с първоинстанционното решение по същото дело издръжката е увеличена на 400лв. месечно; присъдена е и 4800лв. издръжка за минало време; приложил е удостоверение за трудов статус и такова от работодателя му за доходите му през горепосочения период. С разпореждане от 6.08.25 първоинстанционният съд е изискал служебно от ТД НАП справка за налични регистрирани трудови договори, вкл. размер на получаваните трудови възнаграждения за 2024 и до датата на справката, размер на декларирани доходи за самоосигуряващо се лице, служебна справка от БНБ за банкови сметки и справка от Агенция по вписванията за притежавано имущество. На 8.08.24 /последния ден от предоставения срок за внасяне на ДТ (определението за отхвърляне на молбата по чл.83 ал.2 ГПК е постановено на 26.08.25)/ Г.В. е внесъл определената такава; посочил е, че с оглед подадената преди изтичане на срока молба за освобождаване от ДТ, моли в случай на уважаване на искането внесената такса да бъде възстановена. В постъпила справка от Агенцията по вписванията е отразено, че на 21.05.20 е обявено завещание на И. Г. В., който е завещал на Г. В. В. 1/2ид.ч. от едноетажна паянтова жилищна сграда в УПИ ...-..., кв.29, [населено място]. При така установените обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос ВКС, състав на ІІІ ГО, намира, че въззивната инстанция се е отклонила от практиката на ВКС, доколкото не е извършила подробна, основана на обсъждане на всички относими данни и доказателства, преценка относно материалната възможност на ищеца да посрещне разходите за държавна такса и разноски. Представените доказателства установяват липса на достатъчно средства на касатора както за внасяне на дължимата ДТ /484лв./, така и за посрещане на разноските по делото, в това число необходими за допускане на поисканата с въззивната жалба тройна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Това е така, доколкото след приспадане от доходите, които Г. В. получава - последно по 858,70лв. месечно нетно трудово възнаграждение /видно от декларацията и приложената справка от работодателя/, на задълженията, които ежемесечно изплаща – за наем /400лв./ и издръжка на малолетното дете /300лв./, сумата, която му остава, е далеч под определената за 2025лв. линия на бедност 638лв. и е крайно недостатъчна дори за задоволяване на собствените му нужди. Евентуално притежание от Г. В. на 1/2ид.ч. от паянтова едноетажна жилищна сграда в [населено място] /по силата на обявено през 2020г. завещание на И. Г. В. (по твърдения на касатора негов починал през 2008г. чичо) - предвид данните в изисканата служебно справка от Агенцията по вписванията/ - която, с оглед изложеното в частната жалба до въззивния съд, той не е декларирал, тъй като е смятал, че не е неин собственик (поради претенциите за собственост на другите наследници след обявяването на завещанието с твърдения, че не е предприел действия по владение, заплащане на данъци или деклариране на имота на негово име)/, не би могло да доведе до промяна на извода за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК, тъй като отново не обуславя наличие на достатъчно средства към момента на искането. Без значение за този извод е и обстоятелството, че касаторът, докато е чакал произнасяне по молбата му за освобождаване от ДТ и разноски и впоследствие по частната му жалба срещу постановения отказ, междувременно е платил дължимата такса и сума за възнаграждение за вещи лица. Това е така, доколкото е направено с цел да не бъдат пропуснати процесуални срокове и да не се бави производството предвид характера му /с предмет, включващ и спор за родителски права по отношение на малолетно дете/, а от друга страна водеща според установените в закона критерии е преценката на собственото на молителя материално състояние, а не възможностите на трети лица евентуално и при желание да го подпомогнат, плащайки негови задължения. Дължимата преценка не следва да бъде извършвана на основата на предположение за възможността на лицето да реализира доход или да бъде финансирано от други хора – в противен случай тя би лишила страната от право на достъп до съд въз основа на неустановени от закона критерии. Предвид изложеното, като не е извършил подробна, основана на обсъждане на всички относими данни и доказателства, преценка относно материалната възможност на ищеца да посрещне разходите за държавна такса и разноски, въззивният съд е процедирал в отклонение от практиката на ВКС. При това положение атакуваното определение следва да бъде отменено, а молителят - освободен от ДТ и разноски, като след връщането на делото на въззивната инстанция трябва да се предприемат дължимите действия за възстановяване на недължимо внесените суми. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,