Определение № 5184 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евролаб 2011“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Ц. П., срещу Решение № 813 от 05.02.2026 г. по в. гр. д. № 1469/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 15904 от 20.08.2024 г., постановено по гр. д. № 30250/2022 г. на за отхвърляне на предявен от дружеството иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К. Ж. Б. да му плати 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение,представляващо неверни клеветнически твърдения и изрази в статия/интервю/, публикувана в интернет страница на „Нова телевизия“ на 29.05.2022 г. с цел да бъде очернено доброто търговско име на„Евролаб 2011“ ЕООД. Искът се основава на твърдения за произтекло злепоставяне поради извършено от ответника К. Ж. Б. вменяване на недобросъвестно изпълнение на извършвани от дружеството дейности, за извършване на престъпление и морално укоримо поведение с оказване на натиск върху държавни служители, като ответникът не посочва конкретни лица, върху които е упражняван натиск, както и данни за подадени сигнали относно това, като с използваните думи и изрази се правят внушения,чрез които по косвен начин се стига до извод, че конкретно използваните думи касаят именно ищеца „Евролаб 2011“ ЕООД.

Процесното интервю на ответника К. Б. за телевизионното предаване „Събуди се” в ефира на „Нова телевизия”е установено като съдържание по безспорен начин. Същото е анализирано от първоинстанционния съд за предпоставките на чл. 45 ЗЗД и е изтъкнато, че за да е налице деликтно поведение, изявлението следва да визира определено лице, обидният/унизяващия,клеветнически израз трябва да е насочен към това определено лице,разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него.В началото на интервюто ответникът говори за фирма, която„през последните 10 години осъществява фитосанитарния контрол“ и че тази фирма „не е случайна“, предвид свързаности с лица, известни в публичното пространство с дейности, които „граничат със закона или са незаконни“,посочвайки също, че споменатото от водещата лице, което в момента има фирма и е управител, доскоро е бил служител във фирмата, обслужвала 10 години този контрол и изразявайки учудването си, че този човек не познава собствениците и управителите на фирмата, където е работел. По-нататък в интервюто ответникът е изразил мнение, че „може би контролът на границата не е извършен по надлежни начин“ като е изнесъл възприятията си по конкретен случай при обработката на документи на товарен камион на границата.Естеството на направените в хода на интервюто изказвания от ответника в отговор на конкретно поставени въпроси и контекста, в който е дадено същото, са довели съда до извод, че данните, следващи от доказателствата не са от естество да установяват ответникът Б. да визира пряко или косвено именно дейността на дружеството и че именно ищецът е сочената от него като фирма, която през последните 10 години извършва фитосанитарния контрол на границата и конкретно на ГКПП „Капитан Андреево“, и която по негови думи „не е случайна“.Ищцовото дружество е вписано в Търговския регистър през м. октомври 2021 г., като сключва договор за наемна обектите на ГКПП през м. декември 2021г.,получава процесният сертификат за акредитация за извършване на изпитване през месец януари 2022г.,което като период от време не съответства на сочения от ответника от 10 години по отношение на визираната от него фирма.Наред с това, в процесното интервю управителят на ищцовото дружество е посочен от ответника като служител във фирмата,която е обслужвала контрола в продължение на 10 години, процесното интервю е дадено на 29.05.2022 г. – няколко дни след проведено заседание от 26.05.2022 г. на Комисия по превенция и противодействие на корупцията към НС на Република България,като по делото е приет препис на стенографски протокол от заседанието, свързано с изслушване по казуса „Евро Лаб.“ на конкретно посочени лица,сред които и управителят на дружеството.След откриване на заседанието е дадена възможност на лицето за изложение,след което е поставен въпрос именно от ответника Б.,в който същият е посочил, че дейността е поета от изслушаното лице от началото на година, а преди това същото е работило в друго дружество,извършващо същата дейност през последните 10 години, с поставен въпрос относно познанството на Д. с конкретно посочени лица .Тези факти съдът е свързал с направения в интервюто коментар и за извършена проверка на място на ГКПП след подаден сигнал в Комисията за противодействие на корупцията към НС, както и за изслушване на лицето по време на заседание на тази Комисия. Доколкото в хода на процесното интервю ответникът излага твърдения за предложен подкуп на директора на БАБХ, двукратно, за да „не се случат промените на границата“, както и за оплаквания от служители на агенцията за оказан натиск върху тях да не си вършат работа,също липсва насоченост на тези твърдения именно към ищцовото дружество.По отношение на изложеното от ответника в процесното интервю, че „тази фирма“ е предала за обработка документи на камион, който реално е преминал границата преди една седмица, което Б. определя като „много странно“, достигайки до извод, че „може би“ контролът на границата не е извършен по надлежния ред ,в първоинстанционното решение е прието, че отново отсъства пряко посочване на ищцовото дружество да е допуснало преминаването на товарния автомобил преди обработката на неговите документи. Въззивният съд, като собствено е анализирал процесното изказване в отделните му части, а именно изявленията ,че:

1. „ една фирма… оказа се че през последните 10 години фитосанитарния контрол се извършва не от държавата а от една фирма … не е случайна като човек провери в търговския регистър и без да има достъп до други бази може да установи връзки с лица широко известни в публичното пространство“.;

2. На покана от водещия на интервюто да говори с имена и че собственикът на фирмата се казва В. Д., Б. отговаря: „В търговския регистър ако се

види, виждат се лица като „Т..“, „К..“, „А.“ и т.н. лица, които в публичното пространство се свързват с дейности, които така да кажем граничат със закона или не са законни .А този човек … който в момента казвате, че има фирма и е управител до съвсем скоро е бил служител във фирмата, която е обслужвала 10 години…“.;

3. „На Комисията по антикорупция в четвъртък този човек спомена, че въпреки че работел в тази фирма, която от 10 години е извършвала тази дейност, той не познава собствениците и управителите, но все пак това не е „Боинг“ или друга международна фирма с десетки хиляди служители,така че някой да не познава управителите, говорим за малка българска фирма, която извършва тази дейност на Капитан Андреево“.;

4. „ Повода за посещението беше точно този сигнал …. Отидох и в момента се оказа много интересно, тази фирма преди няколко часа подаде документи за обработка на камион, който реално е минал през границата преди една седмица, тоест той е вече в Германия и се оказа, че в момента подават документи. Аз видях документи, подадени от конкретната фирма и е много странно, тоест ,по-скоро не е странно, ами почвам да си обяснявам защо камерите в тази зона не са работили, стана въпрос, че толкова дълго този критичен за България и за Европейския съюз контрол ,може би не е извършван по надлежния начин“.;

5. „Аз първо се чудя, как този камион е напуснал граничната територия,тъй като за да напусне той трябвало да мине през всички тези проверки, а оттам нататък е подаден сега, че минава и се извършва контрол, би трябвало да се извърши контрол, за мен е така. Аз се чудя защо този

камион е подаден в момента, чудят се и органи в момента МВР в присъствието на служители на ДАНС извършва проверка по този случай. В момента тече проверка от МВР в присъствието на служители на ДАНС за установяване на фактите и обстоятелствата за това нещо, тъй като това е външна граница за ЕС и е много притеснително това нещо как изобщо може да се случи, Между другото ако това нещо се е случвало във времето назад съвсем е разбираемо защо представител на тази фирма с такъв интерес се опитва да запази тази дейност“.;

6. „ 31.12.2021г. е подписан новия договор с бившия служител на фирмата, която извършва тази дейност. Той вече като собственик и управител на фирма след като новият директор на БАБХ е влязъл в сила, старият

директор подписва договор на 31.12, навръх Нова година. В последствие, няколко дена след това, както вече стана широко известно в публичната, в обществото, на шефа на БАБХ му е предложен подкуп в особено големи

размери. Оттам нататък е подаден сигнал, извършени са определени действия, държавата, имало е натиск промените, които е трябвало да се случат на границата да не се случват. В последствие е направен втори подкуп, както един народен представител от нашата група разкри преди

няколко дни, подкуп е нараснал“. На въпрос на водещата за стойността на подкупа Б. е посочил „ 6 млн. лева на година“.;

7. „сега ще ви разкажа някои неща тъй като във връзка с този сигнал аз отидох да проверя изобщо как се случват нещата и се оказа, че тази фирма, която е подписала този договор и е направила в кавички бих казал, това е едно олицетворение на възжалението на българина за Солунската митница, Алеко Константинов преди повече от 100г. е описал това желание на хората в България. Ето нещо се е получило нещо такова, това е съвременния вариант…. Само да довърша, оказа се, че тези хора лично по мое мнение саботират процеса на преминаване на автомобили..“ водещата го прекъсва с израза „към днешна дата“ и ответникът Б. продължава като казва „ ами към дата петък, тъй като в петък отидох на граничния пункт се оказа, че има огромна опашка от ТИР-ове. Водещата го прекъсва и казва: „фирмата казва защото вашата държавна лаборатория работи бавно“, след което Б. продължава с думите: „така, сега аз ще обясня, че това не е вярно. Само те слагат едни камиони, които не им …. документите и се получава много голяма опашка …. Между другото много от служителите на БАБХ се оплакаха от натиск върху тях. Оказа се, че лица, които са в агенцията са били служители и такива, които са външни им оказват натиск да не си вършат работата, за да не може да се получава забавяне“.

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че през 2022г. ответникът К. Б. е бил народен представител, че проф. Х. Д. е бил изпълнителен директор на БАБХ, че И. Х., изслушан като свидетел по делото, е бил заместник министър на земеделието, В. Д. е бил управител на ищцовото дружество. Обсъдени са и показанията на св.Н. Е.,за изясняване на някои от изнесени в интервюто факти,свързани с изслушването пред парламентарната комисия в НС. Изтъкнато е,че ответникът е направил изявленията, от които ищецът се оплаква ,като първите две изявления не са насочени към ищеца, а към фирмата оперирала на пункта ГКПП “Капитан Андреево“ преди 2022г. Третото от процесните изявления на ответника също не е насочено към ищеца, а към В. Д. ,като ответникът е изразил недоверие за това,че управителят на ищеца не познава управителите на фирмата, в която е работил преди да стане управител на ищеца.Не се съдържа внушение в твърдяната от ищцовата страна насока,че друг е собственикът на дейността. Фактът ,че Д. преди 2022г. е работел във фирмата, която от 10 години оперирала на пункта не е спорен,изразеното недоверие в казаното от Д. в комисията пред НС,че не познава управителите на фирмата, в която работел,е оценъчно съждение.

За останалите изявления въззивният съд е приел, че пряко или косвено са насочени към ищеца. Посочените в исковата молба и означени в мотивите на въззивния съд като четвърто,пето,шесто и част от седмо изявления съдържат твърдения на ответника за факти от действителността.Въззивният съд изтъква,че тези твърдения на ответника не са голословни и са възпроизвеждали констатации, изводи и изявления на заместник – министъра на земеделието тогава, на експерта от НС – Н. Е., както и на директора на БАБХ- Х. Д. ,като се позовава на показанията на свидетелите, на протокола от изслушването пред Комисията за превенция и противодействие на корупцията при НС.Изводи са направени и въз основа от писмо на Гранична полиция и приетия по делото договор за наем.Свидетелите са посочили,че камерите в зоната на пункта в помещенията на ищеца не са работели, това е установено и при проверка на ГДПОБ, което е посочено от представителя му при изслушването в Комисията пред НС. Не е установено преди проверката на ГДБОП тези камери да са работели. Свидетелите са посочили, че на 28 май са били постъпили документи, подписани от управителя на ищеца, за камион който при преглед на записи на камери на гранична полиция са установили, че е преминал още на 22.05. и вече не е паркинга на пункта, че те са видели документите за този камион и подпис е бил за управителя на ищеца, тогава там бил и ответникът Б., както се заявява и в интервюто /В показанията на св. Н. Е. е разяснено в какво качество /.Същото е заявено и при изслушването пред Комисията в НС. Свидетели са посочили и че на ГКПП се образува опашка от ТИР-ове, поради това, че камионите застъпват на рампата без да са им предварително подготвени и обработени документите и това води до забавяне, че много от служителите на БАБХ са се оплакали от натиск върху тях да не си вършат работата. За сигнали от служители на БАБХ за оказан натиск свидетелства приетото по делото писмо от Гранична полиция, ГПУ-С. ,изявления затова, че е имало заплахи или опити да бъдат разколебани служителите на БАБХ да си вършат качествено работата са направили И. Х. и на директора на БАБХ пред парламентарната комисия. Коментираният наемен договор действилно е сключен на 31.12.2021г.От протокола на Комисията при НС въззивният съд приема за установено ,че Х. Д. като директор на БАБХ е заявил, че подкуп му е предлаган и за същото е подаден сигнал.Изявлението „…между другото ако това нещо се е случвало във времето назад съвсем е разбираемо защо представител на тази фирма с такъв интерес се опитва да запази тази дейност…“ е оценъчно и не подлежи на проверка за вярност, не е съдържа обидни думи и изрази поради което и не е основание за ангажиране на деликтна отговорност ,освен това е изречено под условие което не се твърди. Оценъчно е и позоваването на Алеко Константинов за „възжалението на българина за Солунската митница”, и по- нататък също е изказано мнение.Оценката не нахвърля правото на изразяване на мнение, прокламирано в чл.39 от Конституцията на РБ и поведението на ответника не е противоправно.Поради това не е отдадено значение на спорния в съдебната практика въпрос дали юридическо лице може да претърпи неимуществени вреди като е добавено,че вреди за дружеството от напускане на служители и отлив на клиенти ,както се твърди, не са установени ,както и че дали и доколко от изявленията на ответника е накърнено доброто име на търговеца и как се е отразило това на дейността е фактически въпрос,който се разрешава с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства.

В касационната жалба на „Евролаб 2011“ ЕООД се поддържа,че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.В изложение по допускането на касационно обжалване ксаторът сочи предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въпросите ,които са обусловили извода на въззивния съд, а тези относно наличието на противоправност: дали правото по чл.39,ал.1 от Конституцията на РБ е било упражнето превратно, дали процесните изказвания са мнения, или са клевета и че когато клеветническият израз (един или повече) е част от едно по- обширно изявление ,следва ли преценката да е с оглед контекста и смисъла, който то внушава като цяло; относно границите на правото на разпространение на мнение и премината ли е тя; дали съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства представлява клевета и ангажира отговорност,както и процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички доводи, възражения и доказателства, когато клеветническият израз е част от по- обширно изявление.

Изложението е структурирано ,като в първия раздел са формулирани въпроси в отделни точки. Първите седем въпроса са сочени като материалноправни - за това какво представляват цитираните във въпросите изрази и всеки от поставените еднотипно въпроси съдържа дословен цитат ,част от изказването на ответника ,като въпросът е: оценъчно съждение, лично мнение, или изнасяне на клеветнически факти и информация е то.

Следващата група въпроси са израз на тезата, че при изразено мнение трябва да се направи преценка дали нанася обида ,или изнася клеветнически твърдения за адресата; че изказванията направени под формата на съждения или мнения които обективно изнасят клеветническа информация следва да се преценяват като противоправни с оглед контекста на по-обширното изявление и смисъла, който внушава като цяло .Формулирани са както следва:

“В случай, че бъде прието, че процесните изказвания са изразено мнение или съждение, следва ли в решението въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?“;

“Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресат? Такива ли са процесните изказвания?“;

„Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?“;

“Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни твърдения?“;

“Съдържат ли процесните изказвания внушения, позорящи твърдения и нападки?“;

“Докъде се простира и премината ли е границата на правото на свободно изразяване на мнение?“;

“Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 КРБ от страна на автора посредством посочените изказвания.

“Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на оценки и изразяване на мнения, от една страна, и обиди към конкретна личност, от друга?“;

Поставеният въпрос налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и съмнения, в реда на изложението е доразвит с поставени още десет въпроса: за границата на правото на свободно изразяване на мнение; за превратното упражняване на правото по чл.39,ал.1 от Конституцията;за баланса между конституционно защитените ценности; за клеветническото твърдение и за проверката на достоверността на информацията преди нейното разпространение; за преценката на противоправност с отчитане дали чрез публично изявление се създава асоциативна връзка между търговското дружество и лица,свързвани с престъпна или противоправна дейност ,когато такава връзка не е доказана; за разликата между съобщаване на факти ,даване на оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретна личност от друга; налице ли е противоправно поведение, когато чрез публични изявления се създава внушение за незаконна или корупционна дейност на търговско дружество,без подобни твърдения да са потвърдени от компетентен държавен орган.

Сочи се противоречие с формирана практика на ВКС в Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7960/20/9 г., IV ГО, Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III ГО, Решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III ГО, Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III ГО, Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2077 г. IV ГО,Решение №891 от07.06.2002г по гр.д №183/2002г, IV ГО; Решение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II ГО, Решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 187/23.10.2019 г. по гр. д. № 173812018 г. на IV ГО на ВКС.

Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК поради противоречие с Решение № 7 от 4.06.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/1996 г., Решение № 15 от 28.09.1993 г. на КС на РБ по конституционно дело № 17/1993 г., и Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конституционно дело № 16/1998 година.

Изтъква и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси.

По т.2 от изложението са формулирани процесуални въпроси за задължението на съда да изложи конкретни мотиви по правната квалификация на процесните изявления –твърдения за факти или оценъчни съждения са те, включително дали оценките са в рамките на свободата по чл.39, ал.1 КРБ. Поставен е въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ“ Поставен е и въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства ,да отговори на всички доводи и възражения, както и въпрос: „ следва ли въззивния съд да изложи ясни и конкретни мотиви относно правната квалификация на процесните изявления – дали същите представляват твърдения за факти или оценъчни съждения”.

Касаторът се позовава на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и множество решения от практиката на ВКС - Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС но гр. д. № 1486/2011 г., IV ГО, Решение № 64 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2020 г., III ГО, Решение № 187/23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2018 г., IV ГО, Решение № 228 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I ГО, Решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I ГО, Решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2011 г., IV ГО, Решение № 110 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2008 г., IV ГО, Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II ТО, Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, като поддържа противоречие на въззивното решение с тази формирана практика поради неизпълнение на процесуални задължения при решаващата дейност и липса на мотиви в насоката, сочена във въпросите.

В касационната жалба е отправено искане за спиране на делото до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС, по въпроса притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, каквито са претендираните с иска.

Ответникът по касационната жалба К. Ж. Б., представляван от адв.Д. Т., е депозирал отговор, в който изтъква липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първите седем въпроса нямат необходимото правно съдържание. Отговор може да им се даде само при дължима от съда преценка по същество на съдържащите се в цитатите изрази. Формулировката на въпросите предполага извадки от съдържанието на интервюто да се квалифицират от решаващ съд като съждение, мнение или информация, поради това и въпросите се свеждат до искане за ново обсъждане на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка,за обсъждане на събраните по делото доказателства.Съответният извод на въззивния съд по фактите се оспорва от настоящия жалбоподател, но проверка за обоснованост на формираните изводи е възможна единствено при инстанционната проверка от по-горната инстанция по същество.Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Следващата група въпроси в изложението са материалноправни, отнасят се до признаците, характеризиращи клеветническите изрази, внушения и позорящи твърдения включително тогава, когато се дава оценка и се изразява мнение, включително за границата до която се разпростира свободата на изразяване на мнение и кога то става противоправно.Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, поради което имат претендираното правно значение по общия критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Значимите въпроси обаче са намерили разрешение,при което не се обосновава противоречие с практиката на ВКС и на КС на РБ и не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Цитираните в изложението множество съдебни решения от практиката на ВКС не изразяват обратно на възприетото от въззивния съд разбиране относно противоправността, подлежаща на доказване като злоупотреба с право при конкретните обстоятелства. Обсъдени са елементите на деликтната отговорност и стълкновението между конституционно гарантираните права в спецификата на отговорност за вреди от негативно за конкретно лице публично изказване,при което освен оценки и мнения ,има и позоваване на факти засягащи дейности,към които има повишен обществен интерес. Възможната колизия между конституционно защитените в чл. 39 и чл. 41 от КРБ ценности, свободата на словото и доброто име, се разрешава конкретно за всеки случай като целта е да бъде правилно определен балансът между тях. В периода 2015 – 2022г.е съществувал значителен публичен интерес към извършваните на ГКПП „Капитан Андреево“ дейности по санитарен контрол на идващите от Република Турция превозни средства. Тези дейности са били обсъждани и в 45-то, 46-то и 47-мо Народно събрание при публично изразени съмнения в правомерността контролът да бъда извършван от частни дружества ,включително съмнения за нерегламентирана намеса при неговото осъществяване.В тази насока са и твърденията,съдържащи се в изказването на ответника,които ищецът намира за злепоставящи.В обжалваното решение е съобразено, че е допустимо изразяването на всякакви твърдения и оценки, ако те не засягат честта и достойнството. Ако лицето се коментира с оглед неговия пост, дейност или занятие, или частноправни субекти - включително персонифицирани търговси дружества както в случая, се коментират във връзка с дейности, възложени им от държавни органи и засягащи публичния сектор ,то изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с дейността им, не съставлява противоправно поведение. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора ,когато фактът е верен разпространението му не е противоправно,а когато се окаже неверен, от значение за отговорността по иска са и други обстоятелства,също изяснени в практиката на ВКС ( реш .№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о реш. № 369/2015г по гр.д №2098/2015г, реш.№85/2012г по гр.д № 1486/11Г ІV г.о, реш. №62/2012 по гр.д №1376/11г, ІV г.о, реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о и др ) и практиката на ЕСПЧ .При изследване на негативни твърдения, преценката за допустимата намеса и пропорционалност при защита на двата конституционно защитени интереса са насоките: дали е засегнат въпрос от обществен интерес; характер на намесата; положението на клеветящия; статус на наклеветения; предмет на спорните изявления -, средства, форма, обстоятелства;причини за намесата; публичност на спорното изявление и последици от него. Въззивният не се е отклонил от практиката на ВКС и КС на РБ (Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III ГО, Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., Решение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II ГО, Решение № 7 от 4.06.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/1996 г., Решение № 15 от 28.09.1993 г. на КС на РБ по конституционно дело № 17/1993 г., и Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конституционно дело №16/1998 г.),че свободата на изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово, звук или изображение има своето ограничение в чл. 39, ал. 2 от Конституцията - това право да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго / Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. №1/1996г./. Разрешението по поставените въпроси не противоречи и на приетото в Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО,че изразяването на мнения с негативна оценка не съставлява противоправно поведение, тъй като оценъчните съждения не подлежат на проверка за вярност- такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За да направи преценка дали изреченото от ответника съдържа обективни твърдения за позорни обстоятелства за ищеца или чрез него се излагат съмнения, ,въззивният съд е анализирал цялостното съдържание на изявленията на ответника. Решението на Софийски градски съд опредметява установеното разбиране, че когато се касае за публикации или публични изявления пред средства за масово осведомяване, за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос,изказването не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения,а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения,по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена, но ако са обидни.

В обобщение ,разрешенията на въззивния съд по повдигнатите материалноправни въпроси не са в противоречие с цитираните решения на КС на РБ, както и с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.Соченото основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК също не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по свързано поставените процесуалноправни въпроси.При постановяване на решението си въззивният съд е действал като съд по същество на материалноправния спор и е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните ,като е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, в това число и на показанията на разпитаните по делото свидетели и това е отразено в мотивите към решението. Поставен въпрос за извършване на обсъждане и за прецененки,които видно от мотивите съдът е извършил при постановяване на решението, не обосновава допускане до касацонно обжалване. Софийски градски съд е извършил обстоен анализ на изказването в процесното интервю по установените в практиката на ВКС определящи за противоправността признаци,като не е допуснал смесване на оценките и мненията с твърденията за факти.

Не е налице и основание по 280,ал.2 предл. трето ГПК. Очевидна неправилност като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдебното производство процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Не е налице основание за спиране на делото до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Въпросът ,по който предстои да бъде даден тълкувателен отговор от ВКС и ВАС притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд ,приел че деликт не е извършен.Тълкуването по въпроса няма обуславящо значение за изхода на настоящето делото в случая.

Разноски за адвокатска защита в настоящето производство са установени от ответника по касационната жалба в размер на 1440 евро /с вкл. ДДС/,платена на адвокатско дружество съгласно приложена фактура, която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.